НОМИНАЦИИ ЗА ДРАМАТУРГИЧЕН ТЕКСТ
Елена Алексиева за „Глас“
За автора: Елена А
лексиева има магистърска степен по Международни икономически отношения от Университета за национално и световно стопанство, София и докторска по литература. Автор е на две стихосбирки и три сборника с разкази, сред които Читателска група 31 (награда Хеликон 2006). Романите й включват Синята стълба (2001), Рицарят, дяволът, смъртта (2007), Тя е тук (2009) и Нобелистът (2011).
Автор е на няколко пиеси, между тях Терапевтът (Народен театър „Иван Вазов”, сезон 2012/2013, Аскеер 2013 за нова българска драматургия) и Глас (ДТ „Николай Масалитинов”, Пловдив, сезон 2012/2013, Годишна награда на Обществото на независимите театрални критици). Нейни книги, пиеси и разкази са публикувани на английски, френски, испански, полски, унгарски, сръбски и македонски. Елена Алексиева живее в София, където работи като преводач на свободна практика и писател.
За пиесата: Театрална фантазия на тема двойници, новата пиеса на талантливата писателка Елена Алексиева се заиграва по изобретателен и задълбочен начин с едни от класическите теми в театъра и литературата и опипва невидимите и опасни граници между копието и оригинала, обикновения човек и гения, интимния свят и публичната маска, реалността и илюзията, живота и изкуството. Монологичен като форма, текстът потапя читателя в потока на съзнанието на една оперна певица малко преди излизането на сцената. Тя се притеснява дали ще успее да пее добре и в това нямаше да има нищо необичайно, ако въпросът който натрапчиво си задаваше не беше „…дали ще бъде моят глас или нейният?”. Слушаме вътрешния глас на Виктория Глас – най-добрата имитаторка на „божествената” Мария Калас, обречена да не може да покаже никога собственото си лице пред публиката. В нейната вълнуващо нереална лична история драматично се сблъскват божествената надареност и скромният талант, шумния блясък на сцената и потискащата тишина зад кулисите. Чрез разказа за едно болезнено детство, последвано от странна и смущаваща кариера, в „Глас” Елена Алексиева сякаш споделя на глас колко невъзможно е да бъдеш себе си понякога – проблем, който отеква и извън зрелищния, едновременно величествен и грандомански, свят на операта. Асен Терзиев
ПИЕСАТА „ГЛАС“ Е ПОСТАВЕНА В ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР ПЛОВДИВ
Стефан Иванов за „Между празниците“
За автора: 
Стефан Иванов е е завършил Френската езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин” и философия в СУ „Св. Климент Охридски”, специализирал е в Сорбоната. Издал е стихосбирките „4 секунди лилаво”, „Гинсбърг срещу Буковски в публиката” и „Списъци”. Номиниран е за националната награда за поезия „Иван Николов“. Носител е на наградата „София Поетики“ (2011). Съавтор е на пиесата „Медея – майка ми“, спечелила „Икар“ (2013) за най-добър спектакъл. Публикува поезия, проза, пътеписи, интервюта, есета и литературна критика. Негова поезия е превеждана на английски, немски, испански, гръцки, хърватски и сръбски. Още на личния му сайт www.siv.sofiascape.com
За пиесата: „Между празниците” е първият самостоятелен драматургичен текст на Стефан Иванов създаден за актьорите Елена Димитрова и Христо Петков и част от новата програма на ТР „Сфумато” – „Изчезващата човечност”. Има моменти от деня, когато вглеждането в състоянието на времето, небето или някой незначителен обект е способно да огледа протичащото в душата. И тези моменти поезията вербализира естествено. Затова и след изчитането на драматургичният текст „Между празниците” поисках да се върна към „Списъци”, стихосбирка на Стефан Иванов излязла през 2009г., поради сходствата в природата на неговата поезия и този текст за театър. „Между празниците” улавя и дописва вътрешния глас на двама трийсетгодишни – Той и Тя, съществуващи паралелно и без връзки помежду си. При все знанието, че текстът документира преживявания на двама актьори, той изгражда и допълнителен пласт, по-условен и метафизичен. Там именно съществува тъгата от неприспособимостта към света, там вирее общата и за двамата самота. Текст писан за актьори и сцена, в същината си „Между празниците” е спомен за състояния на душата, подобно на поезията.
Деница Езекиева
ПИЕСАТА „МЕЖДУ ПРАЗНИЦИТЕ“ Е ПОСТАВЕНА В ТЕАТРАЛНА РАБОТИЛНИЦА СФУМАТО
Яна Борисова за „Хората от Оз“
За автора: Яна Борисова е писател, драматург и сценарист. Завършва история на изкуството. Пише пиеси, книги, разкази и филмови сценарии. Води курсове по творческо писане. Най-известните й драматургични текстове са “Малка пиеса за детска стая” и „Приятнострашно“. Носителка е на наградите: Икар (2008, 2010), Аскеер (2008), Наградата на независимата критика, Наградата за камерна пиеса, наградата Златно перо, наградата Нова европейска драма и др. През 2008. министерството на културата на Франция, Еditions Théâtrales, Тheatre Odeon и Avignon Theatre Festival избират Яна Борисова да бъде представител на България в проекта „27 пиеси от Европа“. Текстовете й са поставени и издадени в България, Белгия, Франция, Сърбия, Русия, Аржентина, САЩ, Италия и Германия. Стилът й на писане се смята за находка в съвременната българска драматургия заради органичността и темпото на диалозите, понякога преливащи в ярки поетични монолози. Яна Борисова работи и като консултант по диалозите, като редактор и драматург, и script doctor на кино и телевизионни сценарии. Тя е председател на журито в ежегодния конкурс „Млада Драма” за драматургични текстове на Младежкия театър.
За пиесата: „Душата си избира свое общество, после вратата захлопва…“
Емили Дикинсън
Трите пиеси „Малка пиеса за детска стая“ (Икар 2008 за драматургичен текст) и „Приятнострашно“ (Икар 2010 за драматургичен текст) и най-новата – „Хората от Оз“ са определени от автора им Яна Борисова като логически и емоционален триптих. Водещата тема, около която се композират персонажите, ситуациите и отношенията отново е именно онова състояние на душата, избрала приятното, красиво и малко страшно „бягство от реалността“, познато ни от предишните две пиеси. В „Малка пиеса за детска стая“ то се открива в детска игра; „Приятнострашно“ е метафора на влюбеността, представена чрез въображаема градина. „Хората от Оз“ е за ексцентричните обитатели на същото това смислово пространство, което генерира завладяващата емоционална енергия на текста и отвъд него. Магическият потенциал на словото в диалога прелива от значения и се трансформира, вибрирайки с честота на звучене подобно на фина и нежна мелодия. Персонажите са чисти, красиви, духовно благородни и копнеещи хора – аристократична и мъдра застаряваща писателка, едновременно амбициозна и наивна помощник-редакторка, леко луд бивш пианист, един очарователен богат наследник и влюбеният в редакторката негов приятел. Потокът от доловими, но нееднозначно определени измерения на мисли и емоционални състояния е пресъздаден от умелото перо и деликатния ненатрапчив хумор на Яна Борисова и режисьорския талант на Галин Стоев, поставил и трите нейни текста в Театър 199 с голям зрителски успех.
Зорница Каменова
ПИЕСАТА „ХОРАТА ОТ ОЗ“ Е ПОСТАВЕНА В ТЕАТЪР 199
НОМИНАЦИИ ЗА КРИТИЧЕСКИ ТЕКСТ
Деляна Манева за „Предизвиканото тяло“, Издателство „Ciela”
За автора: Деляна Манева е завършила е Театрална Режисура и Магистърска програма „Принципи на театралните изследвания“. Доктор на Нов Български Университет. Като режисьор на свободна практика е поставила пиесите: „Очарователния хоровод по хоровода на очарователния господин Артур Шницлер“ – В. Шваб, „Детеубийство“ – П. Турини, „Пробуждане на пролетта“ – Ф. Ведекинд, „Парникът“ – Х. Пинтър, „Гръм Части“ – Д. Хармс, „Град от стъкло“ – П. Остър, „Соната на призраците“ – А. Стриндберг, „Гара Виктория“ – Х. Пинтър. Публикувала е стихове, разкази и статии в периодичния печат. Носител на „Националната награда за драматургия Иван Радоев“, 2004 в съавторство с Алек Попов. Съ-сценарист на игралния филм „Мисия Лондон“.
За книгата: Защо „предизвиканото тяло”? Защото тялото трябва да бъде предизвикано, възбудено, тренирано. Става дума за актьорското тяло – инструментът на актьора, чрез който той създава своето изкуство. То трябва да осъзнае възможностите си като динамика и философия, като поетика на движението и генератор на различни естетики. То е предизвикано, за да разкаже своята история.
Деляна Манева е театрален режисьор и експериментатор в областта на физическия театър. В своето изследване тя се обръща към прочутите тренингови практики на ХХ век – една тема, колкото неимоверно изучавана в световен мащаб, толкова непресъхващо актуална, която подлежи на нови интерпретации. Герои на книгата са създателите на основните методи за обучение на актьора и развиване на неговите психофизически умения: Станиславски и методът на физическите действия, Мейерхолд и биомеханиката, Михаил Чехов и разчупването на оковите от свободния дух на актьора, Арто, Гротовски и техните последователи Еуженио Барба, Ричард Шехнер и Томас Ричардс и свещеният театър, оголеният актьор, неговите съпротиви, импулси, енергия, който търси връзка с метафизичните сили.
Най-ценното в книгата е, че съществуващите теории са подложени на критика и преоценка от съвременна гледна точка, съобразно днешните предизвикателства пред актьора. Всъщност, по кой път ще тръгне той, е въпрос на избор.
Йоана Спасова-Дикова
Камелия Николова за „Българският театър след 1989 и новата британска драма“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
За автора: Проф. д.изк.н. Камелия Николова е преподавател по История на европейския театър в Националната академия за театрално и филмово изкуство, театрален изследовател в Института за изследване на изкуствата към БАН и гост-лектор в други университети. Учи Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1978-1979), след което през 1984 г. завършва Театрознание в НАТФИЗ. Специализира в Лондон и Глазгоу, участник в много международни конференции, проекти и фестивали. Ръководител на катедра “Театрознание” в НАТФИЗ, член на Международната организация за европейска драма “The Fence”, Лондон, на Комисията за публикации на OISTAT и на Международната асоциация на театралните критици IATC. Редактор в няколко специализирани издания за театър, образование и култура. Водещ на рубрика “Сцена” в “Литературен вестник”. Сред най-известните й книги са: „Другото име на модерния театър“ (награда на САБ за 1996), „Експресионистичният театър и езикът на тялото“ (награда ИКАР’2001), “Британската драма 1945-1989” (награда ИКАР’2010), “История на българския театър”, т. ІV (в колектив, награда ИКАР 2011) и др. Нейни текстове са публикувани в България, Германия, Обединеното кралство, САЩ, Чехия, Словакия, Италия, Испания, Русия, Франция.
За книгата: Книгата на Камелия Николова „Българският театър след 1989 и новата британска драма“ се появява логично след значими предходни текстове на авторката и в двете полета на изследователския й интерес, запечатани в заглавието. Сега тя ни предлага теоретично и историческо паралелно четене на двата културни контекста, които се срещат, влизат в диалог или се разминават, пропускайки потенциални възможности. В крайна сметка обаче книгата откроява фундаменталната роля на съвременната британска драма за развитието на българския театър – преживяването на постабсурдисткото и постмодерно светоусещане, на новия експресионизъм и на новия реализъм, откриването на дилемите пред различието и на енергиите от социалния бунт. Затова и изследването на Камелия Николова се превръща в нещо повече от анализ на репертоарни избори и сравнително театрознание; то е обобщение на отношението между текста и представлението на българската сцена през последните три десетилетия, както и рефлексия върху концептуални и естетически тенденции в съвременния български, европейски и световен театър.
Същевременно книгата предлага и оригинален поглед върху най-значимите британски драматурзи (Х. Пинтър, Т. Стопард, К. Чърчил, Ф. Ридли, С. Кейн, М. Макдона и др.) и върху най-запомнящите се представления на българска сцена след 1989 (проникновено е анализирана постановъчната дейност на водещите български режисьори, работили в годините след промените). Една важна и необходима книга за българското театрознание!
Николай Йорданов
Ромео Попилиев за „Съпротивата на драмата в драмата за съпротивата“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“
За автора: Ромео Попилиев е доктор на изкуствознанието и професор в Института за изследване на изкуствата при БАН, където работи от 1990 г. Ръководител е на сектор „Театър” в института. Автор е на книгите „Комичното и животът на българската комедия между двете световни войни” (награда ИКАР 2002), „Театралната критика на две критични десетилетия”, „Драмите на Йордан Радичков или едновременното неедновременно” (награда ИКАР 2006), „Историческата драма: траекториите на историята, мита и политиката”. Съавтор е на юбилейната история „Сто години Народен театър”, както и на т. ІV от „История на българския театър” (награда ИКАР 2012). Написал е много студии, статии и реценции в специализирания и периодичния печат, статии за енциклопедии и др.
За книгата: Книгата коментира един сегмент от българския театър – пиесите, създадени между 1944 и 1989 г., които разказват за въоръжената комунистическа съпротива срещу властта в годините на Втората световна война. Темата за съпротивата, която поради политическата си употреба в режима на социалистическата държава е натрапвана като задължителна за българските театри, е интерпретирана в еволюцията на нейното хронологическо развитие. Изследването е първото научно проучване за логиките, които свързват драмата на съпротивата с различни контекстуални полета – на социалната действителност, на националната традиция и на естетическите методи. Книгата носи автентичния авторски стил на един от най-авторитетните български театрални изследователи, като съчетава свободен личен поглед, оригинални прочити и академична задълбоченост. В кръга на анализираните факти, освен много автори и пиеси, попадат коментари на значими политически и културни събития от втората половина на ХХ век, както и размисли за мястото на театъра в живота на тоталитарната държава. Свободна от всякакви идеологически или политически предразсъдъци, мисълта на автора обхожда тези явления и ги осветлява с неочакван лъч на внимание, уравновесено и проникновено, като поставя читателя в сърцето на интригата относно “съпротивата на драмата в драмата за съпротивата”.
Венета Дойчева
gildiateatrovedi 