В рамките на 22-то издание на Международен театрален фестивал „Варненско лято“ бе единствената спирка в България от околосветското турне на Шекспировия театър „Глобус“ с постановката „Хамлет“. Камелия Николова споделя впечатленията си от представлението от 3 юни 2014 на сцената на Театрално музикален продуцентски център – Варна. Текстът е публикуван в Литературен вестник, 11-17 юни 2014г. Гостуването на театър „Глобус“ е осъществено в партньорство между МТФ „Варненско лято“ и Британски съвет.
„Хамлет” от Уилям Шекспир,
Режисьор Доминик Дромгул, Бил Бъкхърст; Сценофрафия Джонатан Фенсъм; Композитор и музикален режисьор Бил Баркли; Допълнителна оригинална музика Лаура Форест-Хей. Участват: Джон Дугъл, Лади Емерува, Наим Хайат, Миранда Фостър, Берус Кан, Фоби Филдест, Том Лоурънс, Дженифър Леон, Равири Паратене, Матю Помен, Аманда Уилкин, Кеит Бартлет.
Безспорно емблематичното международно събитие в необозримия спектър от прояви, посветени на честването на 450-годишнината от рождението на Шекспир (23.04.1564 – 23.04.1616) е световното турне на Шекспировия театър „Глобус” със специално подготвената за случая постановка на „Хамлет’. Идеята на юбилейния проект е спектакълът да бъде показан във всички 205 страни на земното кълбо в продължение на две години, стартирайки на 23 април 2014 и завършвайки на 23 април 2016. В България той беше поканен в основната програма на международния театрален фестивал „Варненско лято”. Билетите бяха изкупени седмици преди това и в деня на представлението на 3 юни салонът на Варненския драматичен театър едва побираше желаещите да го видят.
Среща с актьорите на Театър „Глобус“ и публиката. 3 юни 2014, МТФ „Варненско лято“, фотограф: Нина Локмаджиева
Малко е да се каже, че постановката на режисьора и артистичен директор на „Глобус” Доминик Дромгул (в партньорство с Бил Бъкхърст) и на подбрания чрез кастинг международен изпълнителски екип оправда големия интерес на публикатаи на множеството български и чуждестранни театрални специалисти и гости на фестивала. Тя ги провокира и въодушеви, свидетелство за което беше и дълго продължилата среща-разговор на актьорите със зрителите след края на спектакъла. Може би най-точен израз на впечатлението, което остави Шекспировия „Глобус” бяха думите на Робин Куик (ръководител на Театралния департамент на Университет Тоусън, САЩ; гост на фестивала): „За мен беше удоволствие да видя този спектакъл. Беше изумително да разбера как е структуриран, с цялата схема на смяна на роли за всяко представление. Много ми хареса как актьорите работеха с текста. В цялото представление имаше чудесна енергия и то силно ми въздейства”.
„Хамлет” на Доминик Дромгул вещо и убедително и заедно с това изобретателно и съвременно представи трите основни емблеми на Шекспировия „Глобус” (създаден през 1599 г. от трупата на драматурга и затворен през 1642 г.; възстановен в оригиналния си вид през 1997 г.) – да изследва, реконструира и показва на днешната публика театъра от времето на Шекспир; да бъде лаборатория за изучаване, развитие и разпространение на английската традиция в работата на актьора с Шекспиров текст и да открива непреходната актуалност на Шекспировата драматургия. Така спектакълът едновременно задоволи предварителните очаквания от него и ги допълни и надхвърли с креативността и свежестта си.
1. „Хамлет” от Уилям Шекспир, реж. Доминик Дромгул, Бил Бъкхърст; Шекспиров театър „Глобус” – Лондон, Обединено кралство, фотограф Нина Локмаджиева
Преди всичко „Хамлет” на Доминик Дромгул и екипът му е изцяло съобразен със своята цел. Той е подготвен като пътуващ спектакъл, при това – на околосветско турне. В духа на философията на днешния Лондонски „Глобус” постановката реконструира сцената на пътуващите трупи от времето на Шекспир. Когато зрителите влизат в залата те неочаквано попадат на място „под открито небе”, където няколко актьори току-що са построили преносимата си платформа за игра и дружелюбно общуват с тях. В конвенционалната сценична кутия е изградена известната площадна ренесансова сцена, наследена от средновековната театрална практика – правоъгълен дъсчен подиум, в четирите ъгли на който са издигнати пилони и на опънатите между тях въжета са окачени завеси. Реквизитът се състои единствено от пътническите сандъци на трупата, лесно превръщащи се в стол, маса, легло или просто непретенциозен пиедестал за произнасяне на значими реплики. Актьорите играят във всекидневното си облекло, върху което са сложили набързо елемент от исторически костюм – кралска мантия, корона, пелерина. Всекидневните дрехи на „шекспировата трупа” всъщност са днешните дрехи на изпълнителите. Същото важи и за пътническите сандъци – със съвременните си метални обшивки те напомнят по-скоро днешните контейнери за обемни стоки по летищата. Пред нас всъщност е не толкова една пътуваща трупа от времето на Шекспир, колкото една пътуваща през времето трупа, продължаваща да играе Шекспир.
Запазената марка на „Глобус” и въобще на британския театър – майсторското поднасяне на Шекспировото слово в този юбилеен пътуващ вариант на „Хамлет” намира виртуозното си потвърждение. Актьорите (за Наим Хайат ролята на Хамлет дори е дебют) не просто изговарят текста с онази изключителна лекота, разбираемост и задълбоченост, осигурявана им от знаменития британски тренинг в тази област, те общуват чрез този текст помежду си и с публиката като съвременни хора, откриват и изричат чрез него днешните си (ни) теми, емоции и проблеми.
Спектакълът отговори с впечатляваща непосредственост и на традиционния въпрос защо Шекспир продължава да бъде наш неостаряващ съвременник – не само заради вечните теми и въпроси, изследвани в пиесите му, а и благодарение на неотделимо заложения в текста диалог с публиката – с всяка публика, от всяка епоха. Драматургът сам е закодирал в драматургията си формулата на своята вечна актуалност – да играеш Шекспир винаги и по правило означава да влизаш в диалог с хората в залата, с тяхното време. Актьорите от „Хамлет” проведоха майсторски този диалог във Варна.
КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА
gildiateatrovedi 