НОВА КНИГА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР

Излезе от печат книгата на Йоана Спасова-Дикова „Мелпомена зад желязната завеса“.

Трудът представлява систематично изследване на актьорското изкуство в България през ХХ век. Във фокуса на внимание попада периодът след Втората световна война. Главна задача е изследване на актьорското изкуство от съвременна гледна точка и очертаване на основните процеси, проблеми и тенденции от епохата на социализма през втората половина на 40-те и през 50-те години, когато се установяват определени театрални канони и се налага идеологизиран вариант на така наречената „система на Станиславски“.

Специално внимание сe отделя на сценичните изяви през този период за някои представители от първото и второто поколение актьори в Народния театър като Кръстьо Сарафов, Георги Стаматов, Константин Кисимов, Владимир Трандафилов, Иван Димов, Олга Кирчева, Петя Герганова, Зорка Йорданова, Ирина Тасева и др. Проследени са първите стъпки, утвърждаването и творческите успехи на сцената на следващото поколение актьори в лицето на Андрей Чапразов, Рачко Ябанджиев, Маргарита Дупаринова, Таня Масалитинова, Апостол Карамитев, Славка Славова, Спас Джонев, Мила Павлова и др. Очертани са индивидуалните подходи за работа с актьорите на отделни представители на режисьорската колегия като Н. Масалитинов, Б. Дановски, Ал. Иконографов, Ст. Сърчаджиев, М. Бениеш, Кр. Мирски, Ф. Филипов, както и на гастролиралите режисьори Н. Петров, Р. Плаович, Б. Бабочкин, Т. Музенидис. В текста са разгледани различни политически и социо-културни фактори, повлияли върху творчеството на актьорите от Народния театър, техните индивидуални подходи към ролята, както и някои критически рефлексии върху творчество им.

Щрихирани са и основните проблеми и тенденции през следващото десетилетие, когато задухва априлският вятър и настъпва известно размразяване. Въпросът за съпротивите и опитите за разчупване на каноните може да бъде по-детайлно разгледан в следващо изследване. Книгата е насочена към изследователи, преподаватели, докторанти, студенти, специалисти, както и към по-широк кръг читатели, които проявяват интерес към българския театър и актьорското изкуство на ХХ век.

Реклама

ДИВАДЕЛНА НИТРА’2015 постави остро въпроса за съчувствието

 

Камелия Николова разказва за последното издание на международния театрален фестивал в гр. Нитра, Словакия. Текстът е публикуван в бр. 34 / 2015 на в-к Литературен вестник

„Тетрадката” по романа на Агота Кристоф, адаптация Даниел Майлинг, режисьор Ян Лутеран, театър „Андрей Багар”, Нитра, Словакия, снимка Collavino

Диваделна Нитра 2015: емпатия

Един от най-утвърдените европейски театрални фестивали, създадени след падането на Берлинската стена и най-престижният театрален форум в Словакия – ДИВАДЕЛНА НИТРА, тази година от 24 до 29 септември показа своето 24-то издание. По традиция, започнала още с появата му през 1992 г. фестивалът се провежда под предварително избрано мото, което рефлектира на най-актуалните проблеми и движения в обществото или на новите тенценции и промени в съвременната сценична практика. Мотото на ДИВАДЕЛНА НИТРА’2015, определено от директора на фестивала Дарина Карова и нейния дългогодишен екип, включващ Ян Шимко, Мартина Ванайлова, Ивета Дите Юркова, Михал Дите, беше емпатия. Безспорно сега, когато Европа е изправена пред сложния въпрос с емигрантите, а светът като цяло – пред драматичните проблеми и последици на няколко войни и много противоречия, едва ли би могло да се намери по-актуално мото, директно фокусирано върху способността на днешния човек за съчувствие към съдбата на другите хора и за разбиране и ангажирано отношение към политическите, социалните и културните ситуации, които я определят.
Основната програма на ДИВАДЕЛНА НИТРА’2015 включваше 13 спектакъла от 10 страни: Полша, Франция, Израел, Русия, Украйна, Латвия, Белгия, Германия, Швейцария и Словакия. От тях 9 изграждаха международния афиш – „Апокалипсис” на Нови Театър, Варшава с режисьор Михал Боршош (р. 1979); „R+J”, текст и режисура Сашко Брама (р. 1988), Лвов, Украйна; „Само гледаме”, авторски спектакъл на Ивана Мюлер (р. 1972), Париж; „Загубената Антарктида” от Джеймс Макклинтък, независима трупа „Мръсни сделки”, Рига; „Архив”, концепция, хореография и изпълнение Аркади Зайдес, Тел Авив; „Един стар монах”, авторски спектакъл-концерт на Жозе де Пау и Крис Дефорд, Гент; „Вятлак”, документален спектакъл на Борис Павлович, Евгения Тарасова и Театър.doc, Москва, както и две заглавия, представящи специалния фокус на фестивала върху Руанда и събитията тук от 1994 г., при които са убити повече от 800 000 души от малцинството „тутси” – „Мразя радиото”, концепция, текст и режисура Мило Рау (р. 1977), независима трупа „Международен институт за политически убийства”, Берлин/Цюрих и „Съботен релакс”, текст, хореография и танц Дороти Мунианеза (р. 1982), Париж. Останалите 4 селекционирани спектакъла представяха най-доброто от словашкия театър през изтеклия театрален сезон – „Домът на еротичната вяра”, авторски спектакъл на Андрей Калинка и Иван Мартинка с независимата трупа „Прах и мед”, Братислава; Надолу с главата”, режисьор Йожеф Кжайлик (р. 1975), Талия театър, Кошице; „Моймир ІІ или залезът на една империя” от Вилям Климачек, режисьор Ростислав Балек (р. 1971), Народен театър, Братислава и „Тетрадката” по романа на Агота Кристоф, адаптация Даниел Майлинг, режисьор Ян Лутеран (р. 1984), театър „Андрей Багар”, Нитра.
Камерният политически театър
В тази внимателно изградена от гледна точка на избраното мото програма могат да бъдат отличени две основни посоки. Едната от тях е преобладаващото присъствие на моноспектакли и камерни постановки, а другата – опитът да бъдат събрани и показани заедно откровени представления, които коментират различни човешки съдби и ситуации, поставящи на изпитание нашата способност за съчувствие и разбиране, както и гражданското ни чувство и отговорност – военните престъпления, политическите репресии и нарушаването на човешките права, историческото наследство и влиянието му върху съвременния живот, битието на бездомните, старостта и смяната на поколенията. Взети заедно като основни критерии на селекцията двете посоки ясно заявяват намерението на организаторите на фестивала тази година да покажат и подложат на дебат все по-силно набиращия скорост днес камерен политически театър, често правен от независими трупи и артисти и най-бързо реагиращ на случващото се на житейската и политическата сцена.

„Мразя радиото”, концепция, текст и режисура Мило Рау, независима трупа „Международен институт за политически убийства”, Берлин/Цюрих, снимка Даниел Сейферт

„Мразя радиото”, „Тетрадка” и „Един стар монах”
са спектаклите, които безспорно се откроиха след фаворитите както на театралните специалисти и критиката, така и на фестивалната публика в интересната панорама на днешния камерен политически театър, предложена от ДИВАДЕЛНА НИТРА’2015. Оригинални и специфични, те бяха обединени от факта, че са запомнящи се, невероятно артистични и изключително откровени представления. Разгледани заедно, трите заглавия ясно очертаха тематичната и естетическата рамка на фестивала. „Мразя радиото” на швейцарския режисьор Мило Рау и неговата компания „Международен институт за политически убийства” (Берлин/Цюрих, създадена през 2007) с водещото участие на установения в Швейцария философ и актьор от руандски произход Афазали Деуаеле е изобретателна и майсторски реализирана форма на документален вербатим театър. Представлението се случва като точна възстановка на обичайния процес на правене в студиото на няколко от предванията на радио RTLM (Radio Television Libre des Mille Collines), които едновременно със забавна музика и увлекателни каламбури отправят призиви за прочистване на Руанда от малцинството тутси и превръщат медията в основния инструмент за геноцита в страната през април и май 1994 г. Така, ако „Мразя радиото” започва очертаването на рамката на съвременния камерен политически театър с естетиката на документалното вербатим представление и дискусията за военно-етническите престъпления, то спектакълът на домакините от Нитра „Тетрадката” по нашумелия през 80-те години роман на Агота Кристоф, създаден от едно от най-интересните имена в словашката режисура днес Ян Лутеран (представил миналата година запомнящ се прочит на „Европеана” по едноименното популярно есе на чешкия автор Патрик Оуржедник) убедително открива възможностите на експресивния драматичен театър за съвременно политическо изказване на базата на историята и преживените войни. Майсторският спектакъл-джаз концерт „Един стар монах” на известния белгийски актьор и режисьор Жозе де Рау и композитора и пианиста Крис Дефорт естествено завършва тази рамка с естетиката на пърформанса и споделянето на лични преживявания и прозрения. Необичайно откровено и с голямо артистично майсторство Жозе де Рау коментира с присъстващите в залата страха си от старостта и разпада на тялото, но и откритата успокояваща радост от насладата да те има колкото се може по-дълго.

Един стар монах”, авторски спектакъл на Жозе де Пау и Крис Дефорд, Гент

24-то издание на фестивала „Диваделна Нитра”, фокусирано върху камерния политически театър е нов последователен и убедителен опит на неговите организатори да показват и предлагат за дебат някои от открояващите се посоки в съвременната сценична практика. А това е може би най-полезната роля на един театрален фестивал днес.

КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА