Национални награди „Икар“ 2022

По традиция на международния ден на театъра, 27 март, бяха връчени националните театрални награди за сценични изкуства „Икар“ на Съюза на артистите в България. Домакин на тържествената церемония бе Народният театър. Тя започна с изпълнение с химна на Европа в знак на съпричастност срещу войната в Украйна, което изправи залата на крака.

Членовете на Гилдията на театроведите и драматурзите определя със своите гласове номинираните и победителите в категориите „драматургичен текст“ и „критически текст“ и тази година статуетките отидоха при Ива Тодорова за текста към нейния моноспектакъл „Ива е онлайн“ в Театър 199 и при Камелия Николова за нейната книга „Режисьорите в европейския театър“, издадена от Институт за изследване на изкуствата към БАН, ф-ия „Хомо луденс“ и сдр. „Литературна къща“. Честито!!!

Пълен списък с всички награди може да се прочете на уебсайта на Съюза на артистите в България.

Нова книга от проф. Камелия Николова

Наскоро излезе от печат новата книга на проф. д.н. Камелия Николова „Режисьорите в европейския театър“. Тя е издание на Института за изследване на изкуствата към БАН, фондация „Homo Ludens“ и Сдружение „Литературна къща“.

„Режисьорите в европейския театър“ изследва развитието на режисьора от появата му през 70-те години на XIX в. до днес. В книгата са анализирани историческите условия и естетическите причини за формирането на театралния режисьор, след което хронологично са проследени проявите и трансформациите му в основните периоди на модерната европейската култура. Всеки период е представен чрез определящите го театрални идеи, ключовите режисьорски имена и техните емблематични спектакли и постановъчни концепции.

Книгата е и първата история на европейския модерен театър, написана от български автор, на български език. Тя е предназначена както за театрали и театрални изследователи, културолози и хуманитаристи, студенти по театър и кино, така и за всички, които се интересуват от съвременните изкуства и култура.

Книгата вече може да бъде намерена в книжарници „СИЕЛА“, „ХЕЛИКОН“, „БЪЛГАРСКИ КНИЖИЦИ“, „НИСИМ“, Книжарница на НАТФИЗ и др.

Излезе от печат книгата на Камелия Николова „Българският театър след 1989 и новата британска драма” – второ преработено издание

Излезе от печат книгата на проф. д.изк.н. Камелия Николова „Българският театър след 1989 и новата британска драма” във второ преработено издание. То е предизвикано от бързото изчерпване на книгата след публикуването й през 2013 г. от Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. При появата й преди пет години тя е първото монографично историко-теоретично изследване на развитието на съвременния български театър, което е и едно от обясненията за проявения към нея силен читателски интерес. Книгата разглежда основните процеси, периоди, тенденции, формации и фигури в театралната практика в страната в годините на политическия и културен преход веднъж като самостоятелен обект и втори път – през конкретен фокус: рецепцията на новата британска драма в България в първите две десетилетия след политическата промяна. Второто издание в обем от 455 страници и 60 илюстрации запазва изцяло съдържанието на първото като акцентира по-отчетливо върху анализа на съвременния български театър и по-специално на развитието на театралния език и на нови изпълнителски и постановъчни стратегии.

НОМИНАЦИИ „ИКАР“ 2017 за КРИТИЧЕСКИ ТЕКСТ. ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С НОМИНИРАНИТЕ!

За книгата:

„Въобразената телесност – тялото като драматургичен проблем“ предлага поглед към специфичен и неанализиран проблем – тялото като феномен в координатите на драматургичния свят. Изходната точка е принадлежността на драмата към две художествени полета – на литературата и на театъра. Изследването прекосява текстове от различни епохи, стилове  и образни системи. Софокъл, Шекспир, Молиер, Жан Жьоне, Карел Чапек, Ориза Хирата, Сара Кейн и други автори хвърлят мост към разнообразните проявления на телата. Специално внимание е отделено на проблема за границата между човешкото, нечовешкото, призрачното, механичното, антропо- и зооморфното начало. Като стъпва върху класически и нови теоретични възгледи, свързани с разбирането за драмата, изследването заимства идеи и от други хуманитарни науки (история, социология, културология).

Книгата посочва оригинален ракурс към драмата, незаслужено пренебрегвана досега в осмислянето на един основен елемент от театралната практика – тялото на драматическия персонаж. Новото знание неусетно помага на читателя да разбира по-дълбоко тъканта на театралното изкуство и това да му носи радост.

 

За автора:

Венета Дойчева е преподавател в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” по Театрална критика и Теория на драмата. Учи в СУ “Климент Охридски” (Право – 1980/1981), получава магистърска степен по Театрознание (1986) в НАТФИЗ и магистърска степен по Междукултурни връзки и междукултурен обмен в Университет Париж 3 – Сорбон Нувел (2005). Специализира във Франция (Париж, Лил). Работи като драматург в Театър “Българска армия” (1998 – 2011). Автор на множество рецензии за театър, публикувани в периодичния печат, участник в разнообразни международни проекти, фестивали и конференции. Сътрудник на Международния театрален фестивал “Варненско лято” (1998, 2012). Автор на книгата “Думи и Еринии” (2010). Съставител и редактор на сборник съвременна българска драматургия “« Théâtre Bulgare d’aujourd’hui », Cahier de la maison Antoine-Vitez sous la direction de Veneta Doytcheva, éditions « L’Espace d’un instant », Paris, 2007

 

За книгата: 

„Театърът в България. 1989 – 2015“ описва развитието на съвременния български театър.  Изследването стъпва върху теорията на драмата и на представлението, върху историческия анализ и актуалната критическа рефлексия. Същевременно то се стреми да се придържа към емпириката на театралните факти и архивираната памет за тях. Художествените явления и индивидуалните творчески фигури са проектирани върху социокултурната динамика на преходните години. Заключенията и оценките са направени с оглед на конкретната ситуация, но и спрямо процесите в европейския и световния театър.

 

 

 

За автора: 

Николай Йорданов е завършил „Театрознание“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Професор в Института за изследване на изкуствата и преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ по Театрална критика, Анализ на спектакъл, Теория на представлението. Съставител и редактор на специализираното театрално списание „Homo Ludens“. Куратор и организатор на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и платформата „Световен театър в София“. Автор е на две монографии „Българската драма – поглед от периферията към текста“ (изд. „Петко Венедиков“, С 2002)  и „Театрите в България между двете световни войни“  (изд. „Петко Венедиков“, С 2004);  съавтор на „История на българския театър“, т. 4 и „Енциклопедия на българския театър“. Написал е множество студии, статии, рецензии, отзиви в специализираните медии по проблемите на драмата, спектакъла, театралния език, културните политики и историческото развитие на българския театър.

 

 

 

За книгата:

„Човекът актьор в театъра на Йежи Гротовски“ дискутира революционното новаторство на Йежи Гротовски в необходимите контексти – социален, политически, религиозен. Гротовски преосмисля понятието „актьор“ и го дефинира в неделимата и свещена връзка със зрителя. Играта между тях на сливане и дистанциране, дифузията на пространствата – вътрешното и външното, довеждат до пълното преосмисляне на театралното действо. Композицията е разположена в пет глави, които анализират понятието „лаборатория“ и театралните предшественици на Гротовски в първите десетилетия на ХХ век (Юл. Остерва, К. С. Станиславски), през диалогичните конструкти на „драмата и участниците в нея“ (в диалог с М. Бубер, отец Ю. Тишнер и Ф. Ебнер) към институционалния феномен и работата на „лабораторията“. Анализирани са и осем постановки на Гротовски.

 

 

 

 

За автора:

Петя Йосифова е хореограф, специалист в областта на съвременния танц, зам.-директор на Театър-лаборатория „Алма Алтер“. Завършва “Синтетично сценично изкуство” в Пловдивския университет и експерименталните театрални класове „4ХС”, магистратура “Изкуства и съвременност“ в Софийския университет и Европейската танцова академия danceWEB във Виена. През 2015 г. защитава докторат „Драмата и драматизацията в театъра на Йежи Гротовски” в СУ „Св.Климент Охридски“. Дългогодишната й работа с режисьора Николай Георгиев определя теоретичните й и практически нагласи.

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА КНИГА НА ПРОФ. КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

„Театърът в началото на ХХІ век” предлага широка панорама на случилото се в театъра в Европа и в България през последните петнайсет години. В книгата са коментирани повечето от най-значимите събития, личности и заглавия в областта на спектакъла, драматургичното писане, нетрадиционните театрални форми, основните фестивали и обмена на театрални идеи. Мащабният поглед към сценичната практика от началото на ХХІ век до днес е допълнен с разглеждането на базисни теоретични въпроси на театъра и неговата нова социокултурна ситуация в съвременния глобален и медиализиран свят.
Камелия Николова е театровед, театрален изследовател и театрален критик. Тя е доктор на изкуствознанието и професор по Европейски театър в Института за изследване на изкуствата към БАН и в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов”, където е и ръководител на катедра „Театрознание”. Гост-професор в НХА, НБУ и други български и чужди университети, участник в редица изследователски проекти и научни конференции, редактор в няколко специализирани издания за театър, наука и култура.
Автор е на книгите „Другото име на модерния театър“ (1995), „Белези от нищото“ (1998), „Експресионистичният театър и езикът на тялото“ (2000), „Модерната европейска драма в Народния театър между двете световни войни“ (2004), “Театърът на границата на ХХ и ХХІ век” (2007), “Британската драма 1945-1989” (2009), “История на българския театър”, т. ІV (в колектив, 2011), “Българският театър след 1989 и новата британска драма” (2013). Нейни студии и статии в областта на историята на българския и европейския театър, теорията на драмата и представлението, съвременното театрално развитие и интердисциплинарните театрални изследвания са публикувани в Обединеното кралство, САЩ, Германия, Словакия, Полша, Русия, Испания, Македония, Италия, Франция.