За книгата отличена с наградата „Икар“ 2014 в категорията „критически текст“ пише Анна Топалджикова. Текстът е публикуван в сп. „Проблеми на изкуството“, бр. 2, 2014
Новата книга на Камелия Николова „Българският театър след 1989 и новата британска драма“ е продължение на поредица от изследвания, която имат своя значителен принос към историята и теорията на българската театрална наука. Тя допълва една открояваща се тенденция, очертана от издадените до този момент книги на същия автор: “Другото име на модерния театър“, 1995, „Белези от нищото“, 1998, „Експресионистичният театър и езикът на тялото“, 2000, „Модерната европейска драма в Народния театър между двете световни войни“, 2004, „Театърът на границата на ХХ и ХХІ век“ 2007, „Британската драма 1945-1989“, 2009. Тези последователни усилия имат важно значение за популяризирането на европейските и в частност британски драматургия, театър, театрална наука и критика – за първи път е структурирано познание за цели течения и тендеции, както и за изследване на тяхното влияние върху българския театър.
Първата глава на книгата въвежда директно в същностния пласт на изследването – съпоставката между две култури, между ситуирането на българските и на британските драматургия и театър в местния исторически контекст и същевременно по отношение на спецификите на съвременните театрални търсения и очертаващите ги тенденции.
Следващата глава „Новата британска драма: драмата в обединеното кралство през послените четири десетилетия“ представлява подробен преглед на основни течения, като едновременно очертава смисловите и стилистични полета, в които попада определено явление, и представя аналитично най-същественото за определени британски автори и поизведения.
Третата глава се отправя към българския контекст в динамичното му развитие след 1989 г. Камелия Никола типологизира театралните явленията за период един дълъг период от близо 25 години и откроява чрез тях тенденции, същностни характеристики и новаторски движения.
Следващата глава изследва рецепцията на новата британска драма у нас след 1989 г. Постижение на това много обемно и трудоемко изследване върху една недокосната от нашето театрознание тема, е изследователският подход, който предлага сложна и многопластова мрежа от съпоставки и анализи на британските текстове, на режисьорското мислене върху тях в постановките в България и на цялостната характеристика на спектаклите като театрален феномен.
Безспорно качество на творческата природа на Камелия Николова, което се проявява в реализацията й на изследовател на театъра, е умението да види общата картина, да открои тенденциите, да степенува значенията, да открие и дефинира същностните белези на явленията, да приложи теоретичните концепции към анализа на конкретната драматургична и театрална практика. И същевременно в анализа на отделни спектакли, режисьорски решения и актьорски интерпретации тя проявява усет към артистичната природа на театралното изкуство, към тънките и понякога трудно доловими нюанси, чувствителеност към детайла, емоционална реакция към непосредственото сетивно въздействие на спектакъла, към двойнствените прояви на играта.
Книгата на Камелия Николова представя на читателя извънредно богато по обем проучване, прецизно и задълбочено изследване и аргументирано доказване на значителното влияние на британската драма върху нашия театър в периода от 1989 г. до днес. Тя е ценен източник на познание за широка аудитория от читатели – изследователи в областта на историята и теорията на театъра, културолози, литературоведи, изкуствоведи, журналисти, режисьори, актьори, преподаватели, студенти и др. Книгата впечатлява и с много добре намерения ключ към съпоставка между две култури, между различни театрални ситуации, както и между текст и представление като две основополагащи енергии, които създават в своята постигната цялост изкуството на театъра и оплождат живото въздействие на театралния спектакъл.
Анна Топалджикова
gildiateatrovedi 