НОВА КНИГА ЗА СЪВРЕМЕННИЯ ТАНЦ

За книгата: 

Какво е танц? Какво е класически танц? Какво е модерен танц? Какво е съвременен танц?

Тази поредица от въпроси на пръв поглед е с нарастваща трудност. Сякаш колкото пò в началото на поредицата се намираме, толкова по-ясни са отговорите, а колкото по-напред се придвижваме, толкова по-спорни стават дефинициите. Това обаче е заблуда. Поколения хореографи и теоретици са поели вдъхновяващата и увлекателна, но нелека задача да разкрият сложността, криеща се зад всеки един от тези въпроси. Благодарение на тях днес можем да открием, че възможните отговори клонят към безкрайност. В перспективата на тази сложност книгата предлага собствени тези върху проблематиката на съвременния танц и неговия контекст. В нея са изследвани причините, поради които можем да преосмислим теорията и практиката на танца не като стъпили върху стабилни, неизменни основи, а като оттласкващи се от крехка, но гъвкава динамична структура от процеси, принципи, търсения, открития и удоволствия.

Първата част на книгата е посветена на различни подходи към парадоксалното поведение на понятието „съвременен танц“ в контекста на отношението между понятията „модерно“ и „съвременно“ изкуство, в паралел с явления като „постмодерен танц“ и в диалог с тезите на изследователи като Рамзи Бърт, Пеги Фелан, Андре Лепеки, Боян Манчев. Във втората част на изследването е разгледан симптоматичният казус на „театралния живот“ на съвременния танц в България от 1989 г. до 2010 г., именно в логиката на размиване на границите и преливане на различни форми на изкуството една в друга. Книгата предлага и систематизирана информация за български хореографи от периода, за медийната и критическа рецепция както на „съвременния танц“ изобщо, така и на конкретни явления. Приложенията включват интервюта и разговори с разгледаните творци, хронологичен списък на творбите им и подробни описания на множество спектакли.

За автора:

Ани Васева е театрална режисьорка и теоретичка на театъра и танца.  Авторка е на пиеси, критически и теоретични текстове за танц и театър. Сред последните ѝ постановки са „Лъвкрафт“ (2016), „Тотална щета“ (2016), „Малдорор“ (2015), „Пиеса за теб“ (2014) . През 2014 г. защитава дисертация на тема „Театрални измерения на съвременния танц в България от 1989 до 2010 г.” към Институт за изследване на изкуствата, БАН. Води курсове в областта на театралната теория и практика в НБУ и Tеатрален колеж „Любен Гройс“.

Реклама

НОМИНАЦИИ „ИКАР“ 2017 за КРИТИЧЕСКИ ТЕКСТ. ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С НОМИНИРАНИТЕ!

За книгата:

„Въобразената телесност – тялото като драматургичен проблем“ предлага поглед към специфичен и неанализиран проблем – тялото като феномен в координатите на драматургичния свят. Изходната точка е принадлежността на драмата към две художествени полета – на литературата и на театъра. Изследването прекосява текстове от различни епохи, стилове  и образни системи. Софокъл, Шекспир, Молиер, Жан Жьоне, Карел Чапек, Ориза Хирата, Сара Кейн и други автори хвърлят мост към разнообразните проявления на телата. Специално внимание е отделено на проблема за границата между човешкото, нечовешкото, призрачното, механичното, антропо- и зооморфното начало. Като стъпва върху класически и нови теоретични възгледи, свързани с разбирането за драмата, изследването заимства идеи и от други хуманитарни науки (история, социология, културология).

Книгата посочва оригинален ракурс към драмата, незаслужено пренебрегвана досега в осмислянето на един основен елемент от театралната практика – тялото на драматическия персонаж. Новото знание неусетно помага на читателя да разбира по-дълбоко тъканта на театралното изкуство и това да му носи радост.

 

За автора:

Венета Дойчева е преподавател в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” по Театрална критика и Теория на драмата. Учи в СУ “Климент Охридски” (Право – 1980/1981), получава магистърска степен по Театрознание (1986) в НАТФИЗ и магистърска степен по Междукултурни връзки и междукултурен обмен в Университет Париж 3 – Сорбон Нувел (2005). Специализира във Франция (Париж, Лил). Работи като драматург в Театър “Българска армия” (1998 – 2011). Автор на множество рецензии за театър, публикувани в периодичния печат, участник в разнообразни международни проекти, фестивали и конференции. Сътрудник на Международния театрален фестивал “Варненско лято” (1998, 2012). Автор на книгата “Думи и Еринии” (2010). Съставител и редактор на сборник съвременна българска драматургия “« Théâtre Bulgare d’aujourd’hui », Cahier de la maison Antoine-Vitez sous la direction de Veneta Doytcheva, éditions « L’Espace d’un instant », Paris, 2007

 

За книгата: 

„Театърът в България. 1989 – 2015“ описва развитието на съвременния български театър.  Изследването стъпва върху теорията на драмата и на представлението, върху историческия анализ и актуалната критическа рефлексия. Същевременно то се стреми да се придържа към емпириката на театралните факти и архивираната памет за тях. Художествените явления и индивидуалните творчески фигури са проектирани върху социокултурната динамика на преходните години. Заключенията и оценките са направени с оглед на конкретната ситуация, но и спрямо процесите в европейския и световния театър.

 

 

 

За автора: 

Николай Йорданов е завършил „Театрознание“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Професор в Института за изследване на изкуствата и преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ по Театрална критика, Анализ на спектакъл, Теория на представлението. Съставител и редактор на специализираното театрално списание „Homo Ludens“. Куратор и организатор на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и платформата „Световен театър в София“. Автор е на две монографии „Българската драма – поглед от периферията към текста“ (изд. „Петко Венедиков“, С 2002)  и „Театрите в България между двете световни войни“  (изд. „Петко Венедиков“, С 2004);  съавтор на „История на българския театър“, т. 4 и „Енциклопедия на българския театър“. Написал е множество студии, статии, рецензии, отзиви в специализираните медии по проблемите на драмата, спектакъла, театралния език, културните политики и историческото развитие на българския театър.

 

 

 

За книгата:

„Човекът актьор в театъра на Йежи Гротовски“ дискутира революционното новаторство на Йежи Гротовски в необходимите контексти – социален, политически, религиозен. Гротовски преосмисля понятието „актьор“ и го дефинира в неделимата и свещена връзка със зрителя. Играта между тях на сливане и дистанциране, дифузията на пространствата – вътрешното и външното, довеждат до пълното преосмисляне на театралното действо. Композицията е разположена в пет глави, които анализират понятието „лаборатория“ и театралните предшественици на Гротовски в първите десетилетия на ХХ век (Юл. Остерва, К. С. Станиславски), през диалогичните конструкти на „драмата и участниците в нея“ (в диалог с М. Бубер, отец Ю. Тишнер и Ф. Ебнер) към институционалния феномен и работата на „лабораторията“. Анализирани са и осем постановки на Гротовски.

 

 

 

 

За автора:

Петя Йосифова е хореограф, специалист в областта на съвременния танц, зам.-директор на Театър-лаборатория „Алма Алтер“. Завършва “Синтетично сценично изкуство” в Пловдивския университет и експерименталните театрални класове „4ХС”, магистратура “Изкуства и съвременност“ в Софийския университет и Европейската танцова академия danceWEB във Виена. През 2015 г. защитава докторат „Драмата и драматизацията в театъра на Йежи Гротовски” в СУ „Св.Климент Охридски“. Дългогодишната й работа с режисьора Николай Георгиев определя теоретичните й и практически нагласи.