Monthly Archives: януари 2015

БУРГТЕАТЪР – ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНИТЕ МИЛИОНИ

За един от най-големите театрални скандали в немскоезичния свят пише Ивета Гонаус. Текстът е публикуван в сп. „Театър“ 10-12 / 2014

burg_02-005_ausschnitt_s

Бургтеатър, снимка Райнхард Вернер

Бургтеатър, най-важната театрална институция в немскоезичното пространство, преживя през тази година един от най-големите скандали в близо 240-годишната си история – уволнението на интенданта поради „грубо нарушаване на задължението за полагане на грижа в длъжността си на директор.“ Хрониката на скандала около немския режисьор Матиас Хартман, директор на театъра от 2009 г., е абсурдна, гротескна, тъжна, пълна с (не)очаквани обрати и въпроси, които може би завинаги ще останат без отговор. Кълбото на финансовия хаос в Бургтеатър започва да се разплита, когато в края на 2013 година вицедиректорката на театъра, Силвия Стантейски, е уволнена поради несъответствия в счетоводството – до 2013 г. тя е търговска директорка на театъра. При изготвянето на годишния счетоводен отчет са открити 9 000 евро, които тя е превела от сметката на Бургтеатър в личната си сметка. След нейното уволнение ревизори преразглеждат трите финансови години (от 1.9.2010 до 31.8.2013), през които Стантейски е била търговска директорка. Излезлите през февруари резултати от разследването разкриват херметична финансова конструкция, в която важна роля играят фалшифицирани документи и квитанции, подправени счетоводни баланси, данъчни трикове. В „креативното счетоводство“ на Стантейски няма нищо креативно: чрез фалшифицирани документи тя успява да прикрие реалната финансова ситуация на Бургтеатър ООД. И през трите разследвани години тя е оперирала по сходен начин – в края на финансовата година, на 30/31 август, в касата на театъра са внасяни големи суми в брой (през 2011 – 70 743 евро; през 2012 – 183 728 евро; през 2013 – 54 409 евро). Лицата, които са внасяли сумите, между тях и Стантейски, са сътрудници на Бургтеатър (в списъка се срещат и имената на известни режисьори и актьори). Подписите върху много от платежните нареждания за плащане в брой са фалшифицирани. В хода на разследването някои от сътрудниците отричат автентичността на подписите си или отричат да са внасяли пари в касата. Една от разписките документира, че на 30-и август 2012 г. известният немски режисьор Кристоф Шлингензийф внася в касата 6 000 евро. Шлингензийф почина на 21-и август 2010… Не може да се установи със сигурност откъде всъщност са дошли парите в брой. Една част вероятно са били частни средства на бившата вицедиректорка или средства на ангажирани в Бургтеатър творци, на чиито финанси Стантейски е била попечител или им е извършвала счетоводни услуги. Няколко месеца по-късно, през октомври и ноември, внесените през август в брой суми, в почти идентичен размер, са изтегляни от касата. Кръгът се затваря. Но получателите на парите не си спомнят за този трансфер.

 

Друг финасов трик на Стантейски: театърът е получавал данъчни облекчения за спектакли, които от години не се играят. Според доклада на ревизорите Стантейски ръководи икономическия сектор на театъра прекалено централизирано, като изолирана в контейнер организация, в която само тя има достъп до важни информации и която само тя разбира. Тази „контейнер организация“ е била по-скоро кутията на Пандора, която Матиас Хартман благоразумно е избягвал да отвори. Малко вероятно е, че интендантът на Бургтеатър не е забелязъл нищо от нередностите и финансовото жонгльорство на Стантейски. Противоречив на твърденията му, че не е знаел нищо, е фактът, че още през 2011 г. Хартман възлага на известния в немскоезичните културни среди финансов експерт Петер Радац да анализира финансите на театъра. Хартман очевидно е подозирал нередности в икономическия сектор на Бург. Трудно е да се повярва, че на опитен интендант като Хартман (преди да дойде в Бургтеатър той ръководи 5 години Шаушпилхаус, Бохум, и 4 години Шаушпилхаус, Цюрих) му липсва усетът, че може би премиерите са прекалено много или някои от продукциите са прекалено скъпи. Неправдоподобно звучи и изказването му в интервю за немския „Шпигел“, че му се е струвало, че е контролиращ маниак, защото винаги е изисквал информации, но за целия икономически отдел е бил един досадник. По-правдоподобна е версията, че за Хартман е било по-удобно да си затваря очите и да се надява, че всичко някак си ще се оправи или че субсидиите за театъра ще бъдат увеличени. Но в неговата ситуация не е въпрос на избор дали да се игнорира или да не се игнорира проблемът, защото като директор на Бургтеатър той е и икономически директор. Според недвусмислено формулираните задължения на интендант в подписания от него договор той е отговорен за „целесъобразното и пестеливо управление на предоставените на Бургтеатър за изпълнение на неговите задачи средства“.

 

Още по-голям шок от „случая Стантейски“ предизвика през февруари новината, че се очаква бюджетният дефицит за 2012/2013 г. да възлезе на 8,3 милиона евро. Към тази сума се прибавят още 5 милиона евро неизплатени данъци, които се дължат на пропуски от страна на бившата търговска директорка. Според окончателния годишен счетоводен отчет за 2012/2013, който стана известен през април, бюджетният дефицит на Бургтеатър възлиза на рекордната сума от 19,6 милиона евро. Ансамбълът на Бургтеатър отказва да повярва, че за рекордната финансова загуба е виновна единствено Стантейски. На 15-и февруари ансамбълът гласува вот на недоверие на интенданта Матиас Хартман (83 подкрепят вота на недоверие, 31 са против, 2-ма се въздържат). Силвия Стантейски е от 33 години в Бургтеатър и за всички в театъра е била „добрият дух“, „добрата фея“ на театъра. Винаги готова да помогне със съвет, има решение за всеки проблем. Пълни с вълшебна пръчица дупки в бюджета, превръща нулата в милион, минуса в плюс. Колко жалко, че и добрите феи нямат безгранична власт и в полунощ каретата се превръща в тиква. Основната причина, поради която на 11-ти март министърът на изкуството и културата уволни интенданта на Бургтеатър, не е вотът на недоверие, а резултатите от юридическите експертизи, проведени с цел да се изясни вината на Хартман. В тях недвусмислено е установена както отговорността на Хартман за финансовата криза, така и грубото нарушаване на задълженията му като директор спрямо поверения му театър. Хартман смята това решение за „несправедливо и погрешно“ и оспорва уволнението си пред съда. В започналия през юни процес той изисква от Бургтеатър 2 милиона евро – сумата, която би получил до изтичането на договора му през 2019 година.

Интересна е и ролята във финансовата афера на театъра на Георг Шпрингер, шеф на Холдинг Бундестеатър, в който от 1999 г. са обединени Бургтеатър, Академитеатър, Държавната опера и Народната опера. Тъй като основната функция на холдинга е контролът на бюджета на поставените под надзора му театри, може да се каже, че при Бургтеатър холдингът не само се проваля в основната си мисия, но може би носи и отговорност за дългогодишното замаскиране на финансовите проблеми. В юридическата експертиза, на която се основава уволнението на М. Хартман, се изказва подозрението, че Шпрингер „е разполагал с информации за положението на Бургтеатър, които не са били известни на останалите членове на управителния съвет на театъра.“ Освен това не е изключено шефът на холдинга да „е знаел за триковете на бившата търговска директорка Силвия Стантейски“. След като Шпрингер не е „взел ефикасни мерки за отстраняване на съществуващите от години неизправности“, а холдингът не е изпълнил основната си задача на контролираща инстанция и са били необходими външни контрольори, за да се установят значителните нарушения, е логично да се запита: нужен ли е скъпоструващият холдинг? И не е ли много по-ефикасно да се наемат външни експерти?

Въпреки че финансовата криза в Бургтеатър не е епицентър на световен икономически колапс и съотношението на финансовите проблеми на Бург спрямо световните е както на куклена къща спрямо Версай, те се задвижват от сходни енергии, механизми, протагонисти. Вечните kids (М. Уелбек), неразбиращи сериозните неща, неспособни да поемат отговорност, заразени от глобалния вирус на консумиране и алчност, с неразбиращи широко отворени невинни очи. Стантейски, Хартман и отчасти Шпрингер категорично отричат да имат вина за финансовото състояние на театъра и се обвиняват взаимно при всеки удобен случай. Но как се стигна до ситуацията най-богатият театър в света (годишни субсидии – 47 милиона евро) да е на ръба на фалита? Една от основните причини: прекалено многото и прекалено скъпите продукции, които театърът години наред е финансирал и които всъщност не е можел да си позволи. През 2009 г., първата година под интендантството на Хартман, в Бургтеатър се състоя „фойерверк от премиери“ (М. Хартман) – вместо обичайните 20 – 22 премиери бяха показани 30. Режисьор на осем от тях беше Хартман. През 2009 и 2010 г. той инсценира 12 спектакъла, между които и адаптирани версии на негови проекти от Цюрих и Бохум. Оказва се, че и най-богатият театър на света не е в състояние да финансира тази амбициозна творческа продуктивност. Като основен аргумент в своя защита Хартман подчертава факта, че под негово ръководство Бургтеатър има най-голям брой зрители и най-високи приходи в своята история. През сезон 2011/2012 броят на зрителите се увеличава с 15 процента в сравнение с 2008/2009 г. (последния сезон на предшественика на Хартман). Под интендантството на Хартман зрителската посещаемост достига впечатляващите 89,4 процента. Засиленият зрителски интерес допринася за престижа на театъра и в повечето случаи е показател за качеството на предлаганите продукции, но в случая не допринася за здравословния му финасов климат – неконтрулируемите разходи стопяват нарасналите приходи. Като причина за бюджетния дефицит Хартман напълно основателно посочва и факта, че от 1999 г. австрийските бундестеатри почти не получават от държавата обезщетение за годишното инфлационно приравняване на заплатите на служителите. Това несъмнено затруднява успешния мениджмънт на театъра, но не го прави невъзможен – Държавната опера и Народната опера дори успяват да натрупат резерви. Матиас Хартман обвинява и своя предшественик Клаус Бахлер, че напускайки театъра, оставя в наследство бюджетен дефицит от 15,3 милиона евро. От Мюнхен незабавно последва възмутеното опровержение на Бахлер – той е категоричен, че е предал театъра с напълно балансиран бюджет и заплашва да заведе дело против Хартман заради оклеветяване, ако продължава да твърди „неистини“. Матиас Хартман се стилизира като жертва, преиграва ролята си на незнещ, на наивен, невинен. Отегля се в творческата сфера на интендантската позиция, неумело се дистанцира от мениджърския й аспект, въпреки че при поемането на театъра многократно подчертава икономическите си успехи в ръководените от него театри.

Бургтеатър, нарисуван от Густав Климт

Бургтеатър, нарисуван от Густав Климт

Крахът на американските финасови институции разтърси глобалната финансова система– фалираха банки, фирми, цели градове и държави стояха и още са на няколко крачки от фалита. През последните години Австрия преживя най-големия финансов и корупционен скандал в своята история. Австрийската банка Хипо Алпе Адриа бе доведена до фалит от некомпетентен и криминален мениджмънт. В отчаяния си опит да я спаси от банкрут правителството одържави банката, а австрийският данъкоплатец (и неговите внуци) получиха привилегията да поемат няколко милиарда евро дългове (точната сума би трябвало да се установи през следващите години). Разбира се, медиите се занимаваха дълго и подробно с аферата „Хипо Алпе Адриа“. И въпреки разобличителните, възмутени, осъдителни анализи и коментари, тонът им не може да се сравни със страстта и емоционалността, с които медиите реагираха на аферата „Бургтеатър“. Скандалът се отразяваше с откровено злорадство или от позицията на поучително размахан пръст, изброяваха се дразнещи факти от управлението на Хартман, които досега не се коментираха официално, не липсваха и по-трезви материали. (Но дори и при най-добра воля е трудно да се игнорира феодалния привкус на факта, че сестрата на Хартман и нейният съпруг ръководят детския и юношеския сегмент на театъра, а съпругата му – режисьорката Александра Лидтке, инсценира в Бург.) Защо финансовата катастрофа в Бургтеатър изтръгва повече емоции от фалита на голяма банка или на цяла държава? Може би защото не са много понятията, в които австрийската идентичност се проецира с такава категоричност. „Митът Бургтеатър“ разказва, съхранява, рефлектира националното битие. Банките са абстрактни, взаимозаменяеми институции – националната същност трудно може да се идентифицира с тях. Още по-трудно е някоя банка да се превърне в мит (в митове по-скоро се превръщат историческите и фиктивни персонажи, които ги обират). Или може би медийното вълнение се дължи на разочарованието, че „митът Бургтеатър“ в най-новата си история е още една глава в глобалния финансов апокалипсис. Разочарованието от провала на трудно поддържаната илюзия (дори и за средната класа не е лесно напълно да „забрави“ цените на билетите), че театърът е пощадена от капитала, от всекидневието територия. Разочарованото осъзнаване на невъзможността Бургтеатър да бъде само „мит“, а не „ООД“.

Не без основание основният аргумент, който Матиас Хартман изтъква в своя защита, е засиленият зрителски интерес и повишената посещаемост. Хартман внесе нова енергия в Бург. Пробуди Дионис, който се беше унесъл в сън от скучноватото и с някои изключения прекалено конвенционално интендантство на К. Бахлер. През изминалите пет години в репертоара на Бургтеатър неизменно присъстваха постдраматични проекти (повечето бяха впечатляващи); работеше се със съвременни драматургични текстове, немскоезични и чужди (не всички сполучливи като сценична реализация). През сезон 2012/2013 акцентът бе поставен върху австрийската драматургия. Интересно беше припомнянето на националното чрез различни режисьорски нагласи и естетики – строгата, аскетична „Електра“ (Хуго фон Хофманстал) на Михаел Талхаймер и виталният, избрал езика на съвременната попкултура „Талисман“ (Й. Нестрой) на Д. Бьош. Хартман показа безпогрешен усет в избора на поканените в Бург режисьори – Давид Бьош, Алвис Херманис, Михел Талхаймер, Андреа Брет, Дитер Гизинг, Роланд Шимелпфениг. Преди всичко спектаклите на Д. Бьош са причина в публиката все по-често да се забелязват млади лица. Под интендантството на Хартман Бургтеатър редовно бе канен на фестивала Theatertreffen Berlin, продукции на Бург получаваха престижни театрални награди. Ако Хартман бе провел по-селективно и концентрирано репертоарната си политика и бе фокусирал художествената си визия върху няколко основни приоритета в програмата, вероятно щеше да предотврати огромния дефицит, дори и да бе задържал скъпите гости-звезди. За съжаление Дионис не се отличава с разсъдливост и мярка, предпочита „фойерверка от премиери“ пред таблиците на Excel.  В периферията на финансовия скандал беше коментирана и режисьорската дейност на Матиас Хартман. Твърдението, че Хартман е посредствен режисьор, е невярно, може би повлияно от известна доза професионална завист, необективно.

"Война и мир", реж. М. Хартман, снимка: Георг Соулек

„Война и мир“, реж. М. Хартман, снимка: Георг Соулек

Той показва и преди, и по време на интендантството си в Бургтеатър интересни и оригинални проекти (едни от най-добрите му работи са: „1979“ по романа на К. Крахт, „Федра“ от Расин, Гьотевият „Фауст“, първа и втора част, „Война и мир“ по Л. Толстой, „Имануел Кант“ от Т. Бернхард). В спектаклите си той успешно експериментира с различен текстов материал, важен аспект в режисьорската му естетика (вж. сп. „Театър“, 7-9/ 2013) е моделирането на сценичното пространство, както и креативното, интелигентно използване на нови технологии.

Как изглежда бъдещето на Бургтеатър? Каква роля са играли замесените във финансовата афера протагонисти, ще се изясни в съдебната зала: Хартман и Стантейски срещу Бургтеатър, Бургтеатър срещу Хартман, а прокуратурата разследва срещу него, Стантейски и Шпрингер за фалшификация на счетоводния отчет, фалшификация на документи и злоупотреба на доверие. Седмица след уволнението на Матиас Хартман министърът на културата Йозеф Остермайер назначи Карин Бергман за директорка на Бургтеатър – за първи път в своята история театърът ще бъде ръководен от жена. Назначението й бе посрещнато от ансамбъла с облекчение и радост. К. Бергман е запозната отлично със задълженията и предизвикателствата на новия си пост – от 1999 до 2009 г. тя е заместник-директорка на Бург. Предстои й трудната задача да намали огромния дефицит на театъра, без да засегне креативния процес и високото качество на сценичната продукция. За да редуцира дефицита, Бургтеатър бе принуден да продаде пробната си сцена в Арсенал за 7,5 милиона евро. Освен това новата интендантка съкрати броя на премиерите през настоящия сезон – вместо плануваните от Хартман 19 продукции, ще бъдат показани 13, а на сцена „Казино“ (третото театрално пространство) няма да се инсценира нищо ново, но ще продължават да се играят проекти от изминали сезони. В бъдеще ще бъдат ангажирани по-малко гостуващи актьори; ще бъдат увеличени цените на билетите – най-скъпият билет ще струва 57, вместо 51 евро. Карин Бергман ще остане в Бургтеатър до септември 2016. Good luck!

 Ивета Гонаус 

Ивета Гонаус завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1996) и театрознание в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (2008). Авторка е на публикации в областта на драмата и представлението в специализирани издания за театър, от 2013 г. е кореспондент на сп. „Театър“.

Advertisements