ЗА „ХОРАТА ОТ ОЗ“

Кратък отзив на Красимира Василева за едноименния спектакъл на Галин Стоев върху номинирата за тазгодишната награда „Икар” пиеса от Яна Борисова „Хората от Оз”. Рецензията е публикувана във вестник „Демокрация” (25. 04. 2013) и е представена в ефира на БНР

 ФИНАЛЪТ НА ТРИПТИХА

Режисьорът Галин Стоев и писателката Яна Борисова реализираха последната част от естествено образувалия се триптих.В течение на годините,когато  Галин Стоев работи като част от екипа на „Комеди франсез”,Театър 199 бе домът на тяхното творчество. Сега, в новия спектакъл „Хората от Оз” актьорите са вече познати и избрани, новият участник е Цветана Манева. Пиесата  отново впечатлява с непринудеността на диалога, с лекотата на обрисовката на образите. За работата на режисурата мога да говоря само в суперлатив. Тя наистина се е стопила в актьорите, но остава филигранната изработка на спектакъла. Галин Стоев подарява на публиката едно прекрасно съпреживяване на настроения и чувства с много финес и интелигентност. Откроява се безспорно изпълнението на Атанас Атанасов, който от неголемия текст на ролята създава страхотно ефектен образ. Големият опит на актьора, съчетан с таланта му, дава един резултат на съчетание на ексцентрика с психологическа правдивост. Сценографията на Юлиян Табаков се е ограничила до големи меки мобилни чували – столове, върху които се излива енергията на героите. Радена Вълканова, ВеженВелчовски, Стефан Вълдобрев оправдават названието на пиесата, заедно с тях зрителят потъва в една специфична атмосфера, от която не му се иска да излезе. Спектакълът е една водна капка, в която се отразява живота с неговия алогизъм, противоречивост, хумор и стремеж към любов.Но това, с което най-силно се различава този спектакъл от многото други в днешния  афиш  на българския театър, е нежността и топлотата между героите, независимо от това, което се случва. Може би огрубените щрихи, с които се характеризира съвременността ни, са ни накарали да забравяме или пренебрегваме това, което Галин Стоев извежда чрез подтекста  на „Хората от Оз”. Явно той е съхранил основата на една дълбока човечност в себе си и успява да я предаде на зрителя. А това сме ние – българската публика от днешния ден, закопняла да срещне такива хора и в действителността, да усети истинска емоционалност и съпричастност. Спектакълът на Галин Стоев е постигнал това докосване

Красимира Василева

 Красимира Василева завършва Държавния библиотекарски институт, следва  2 години Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и завършва „Театрознание“ във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“. Работи главно в областта на оперативната критика и има над 6000 публикации в пресата на театрална тема. Работила е като драматург в „Централен куклен театър“ – София, Младежки театър „Николай Бинев“ – София, СЛТ „Възраждане“ и др. Автор е на книгата „Под ръка с Мелопена“ – 2012г. на издателство „Аб“. Понастоящем работи като водещ рубриката „Театрална критика“ в предаването „Арт ефир“ на БНР – радио „Христо Ботев“.