За книгата:
Какво е танц? Какво е класически танц? Какво е модерен танц? Какво е съвременен танц?
Тази поредица от въпроси на пръв поглед е с нарастваща трудност. Сякаш колкото пò в началото на поредицата се намираме, толкова по-ясни са отговорите, а колкото по-напред се придвижваме, толкова по-спорни стават дефинициите. Това обаче е заблуда. Поколения хореографи и теоретици са поели вдъхновяващата и увлекателна, но нелека задача да разкрият сложността, криеща се зад всеки един от тези въпроси. Благодарение на тях днес можем да открием, че възможните отговори клонят към безкрайност. В перспективата на тази сложност книгата предлага собствени тези върху проблематиката на съвременния танц и неговия контекст. В нея са изследвани причините, поради които можем да преосмислим теорията и практиката на танца не като стъпили върху стабилни, неизменни основи, а като оттласкващи се от крехка, но гъвкава динамична структура от процеси, принципи, търсения, открития и удоволствия.
Първата част на книгата е посветена на различни подходи към парадоксалното поведение на понятието „съвременен танц“ в контекста на отношението между понятията „модерно“ и „съвременно“ изкуство, в паралел с явления като „постмодерен танц“ и в диалог с тезите на изследователи като Рамзи Бърт, Пеги Фелан, Андре Лепеки, Боян Манчев. Във втората част на изследването е разгледан симптоматичният казус на „театралния живот“ на съвременния танц в България от 1989 г. до 2010 г., именно в логиката на размиване на границите и преливане на различни форми на изкуството една в друга. Книгата предлага и систематизирана информация за български хореографи от периода, за медийната и критическа рецепция както на „съвременния танц“ изобщо, така и на конкретни явления. Приложенията включват интервюта и разговори с разгледаните творци, хронологичен списък на творбите им и подробни описания на множество спектакли.
За автора:
Ани Васева е театрална режисьорка и теоретичка на театъра и танца. Авторка е на пиеси, критически и теоретични текстове за танц и театър. Сред последните ѝ постановки са „Лъвкрафт“ (2016), „Тотална щета“ (2016), „Малдорор“ (2015), „Пиеса за теб“ (2014) . През 2014 г. защитава дисертация на тема „Театрални измерения на съвременния танц в България от 1989 до 2010 г.” към Институт за изследване на изкуствата, БАН. Води курсове в областта на театралната теория и практика в НБУ и Tеатрален колеж „Любен Гройс“.
gildiateatrovedi 
Вашият коментар