Tag Archives: eлена ангелова

МЕЖДУНАРОДНО ТАНЦОВО ПРИСЪСТВИЕ В DERIDA DANCE CENTER

В началото на октомври тази година танцовите събития в София трудно се побраха в пространството на Derida Dance Center. Освен спектаклите на компанията, които редовно се играят там, центърът е място и за много други свързани със съвременния танц проекти. Два от тях се случваха почти паралелно.

Резиденцията на латвийския хореограф Елена Яцинта завърши със спектакъла Tongue, в който участват Елена Ангелова (танц) и Иво Пешев (китара). Проектът е базиран върху идеята за езика и неговите вибрации. На сцената Елена Яцинта и Елена Ангелова изразяват чрез телата си звуците, които съставят езика. Изпълнителите си партнират, както помежду си, така и с музиката, която се изпълнява на акустична китара на живо.

10687126_1516786618561841_5004444201565762030_nРазличното звучене на отделните езици и тяхното изразяване в пространството е в основата на хореографското решение. В първата част от спектакъла на сцената са двамата изпълнители, които са в пълна противоположност помежду си. Единият е изправен, а другият е легнал на земята. Това, което ги обединява са движението и вибрациите. На пода хореографът Елена Яцинта изписва думи, изречения и изрази може би застанала в неестествена за това поза – по корем. Тя се влачи, размазва и изтрива написаното и в същото време създава движения рефлектиращи върху изпълнението на Елена Ангелова – изправена и със слушалки в ушите. Движенията  й трудно могат да бъдат ясно определени или директно съотнесени към движенията на Яцинта на пода. Движенията на Елена Ангелова са резки, на моменти плавни, в други груби и едри, а понякога минималистични и почти невидими, но всъщност те са отражение на звученето на различните езици.

Във втората част на представлението танцьорът е оставен сам на своите интуиции и представи за1920524_10204929051451906_1166918600741408365_n езика. Пишещият сега е говорещ – противопоставен на движенията в пространството. Словото рефлектира върху движенията, като звуците се синхронизират или контрастират на танца. Зрителят вече е поставен в позиция в която е необходимо да възприема с повече сетива случващото се пред него. И въпреки, че на сцената си взаимодействат различни елементи като: човешкото тяло, музиката и речта спектакълът създава усещане за самота. Самотата, която се носи от въздуха и всеки усеща не толкова чрез съзнанието си, а по-скоро физически – човекът стои сам във все по-достъпният за него свят, който едновременно с това се оказва самотен и пуст.

На 4 и 5 октомври отново в пространството на Derida Dance Center се проведе уъркшоп по съвременни танцови практики насочени към детска аудитория. По покана на Фондация „Арт Офис” и Фондация „За Родопите” в София пристигна част от холандската танцова компания De Stilte базирана в град Бреда. От 1994 година те работят за развитието на детската аудитория, като предлагат танцови спектакли, както за най-малките зрители (от 2 години), така и за тийнейджъри. De Stilte имат в състава си 17 професионални танцьори и над 10 специалисти танцови педагози и репетитори, като всяка година дават възможност на млади танцьори да направят стаж при тях. Те са единствената танцова компания в южна Холандия, която работи само и единствено за развитието на млада публика, а от 2013 започват да организират и фестивал. Благодарение на това De Stilte получава много силна подкрепа както от местното управление, така и от Министерството на културата на Холандия.

Представленията обаче не са единствената сфера в която те са се специализирали. Компанията провежда също така и образователни модули в училищата в Холандия. Часовете по танц за децата присъстват редовно в седмичната им програма, така както са заложени и часовете по музика и изобразително изкуство. В тези програми De Stilte са разработили свой собствен подход и метод за работа с деца, за да дадат възможност на подрастващите да се чувстват уверени и сигурни в изразяването на личността си в обществото и в комуникацията с другия.

Учебният час е разделен на три части, като в първата танцьори представят пред класа кратък спектакъл, следва разговор с децата за това какво те са видели, как са се почувствали по време на изпълнението, дали са видели нещо необичайно и какво мислят, че се е случило в представлението. Третият модул е под формата на игра, като тук децата са приканени да се включат в различен тип упражнения – игри, най-често за координация, усет към другия и за доверие. Упражненията са базисни за всеки един процес на изграждането на танцово представление. Ръководителите на компанията ги адаптират, за да покажат на децата, че телата и движенията им са възможност за изразяване на емоциите им без да се страхуват от това да сбъркат.

IMG_5031

Снимка: Марин Кафеджийски

Уъркшопът „Възприятие отвъд движението” (Perception behind the Movement; видео от уъркшопа –  https://www.youtube.com/watch?v=LMqiN_ZpC4M) имаше за цел да запознае български танцьори, хореографи, артисти и педагози с методите на De Stilte. Фемке Сомервил (репетитор и преподавател в компанията), ръководеше работилницата заедно с танцьорите Елена Сгарби, Паоло Яао и Одил Уаярс. Те представиха основни подходи в работата си с деца в училищата и в изграждането на танцовите си спектакли. Това е ново поле за българския съвременен танц и събитието предизвика голям интерес сред професионалистите, а и не само. Участниците имаха възможност да вклкючат в сгъстена версия на един репетиционен процес, както и за малко да се поставят на мястото на деца в час по танц.

Работният процес започна с разговор в който всеки имаше възможност да зададе въпроси произтичащи от личната му практика. Така привидно разнородната група се обедини в една обща кауза, а именно развитие на детските аудитории. Последва представяне на миниатюра, която по принцип се изпълнява в училищата. В нея танцьорите Елена Сгарби и Паоло Яао напомнят птици захласнати в игра. Движенията са опростени и изчистени, жестовете конкретни и в същото време танцът остава абстрактен, каквато е и неговата природа. Спектакълът е насочен към деца между 5 и 8 години, но той въздейства силно и на възрастните, благодарение на многопластовостта му и разбира се поради различната перспектива и опит през които гледат възрастните и децата. Втората миниатюра играе с темата за доминацията и съперничеството. Одил Уаярс и Елена Сгарби представят танц-игра в която противопоставянето е източник на движенията.

За втора поредна година техен спектакъл гостува на фестивала за детска и младежка аудитория „Забранено за възрастни” в Смолян, като на това издание освен представлението в театъра компанията проведе и занимания с второкласници. В рамките на един учебен час децата и техните учители видяха танцова миниатюра и се включиха в няколко игри. Най-важната идея тук е че няма грешни отговори и няма грешни движения. Всеки е свободен да даде своята лична интерпретация на видяното, да се движи както пожелае и да открие и създаде собствени правила на комуникация с другия.

Мотото на De Stilte е: Движение, Игра, Наблюдение. В работата им с деца и за деца основно правило е присъствието на игровия момент. Това е и принципът около който изграждат спектаклите си, а темите произтичат от ежедневието на децата. Това беше и мотото под което премина и уъркшопът в София. Задачите върху които участниците работиха са основни в практиката на съвременния танц. Това всъщност бяха упражнения по контактна импровизация, за координация, за изграждане на доверие, както и за разработване на танцови фрази. Всичко това е в основата на създаването на танцов спектакъл, а игровото начало придава нови значения и връзки между елементите. Благодарение на това De Stilte успяват да задържат вниманието на деца от различни възрасти и да ги привлекат за зрители на съвременния танц.

Албена Тагарева

Текстът е публикуван  в „Литературен вестник” бр. 32, 15-21.10.2014

Реклама