Tag Archives: нова драматургия

Награди „ИКАР“ 2021

Вечерта на 11 май 2021, на извънредна (заради пандемичната ситуация) тържествена церемония от сцената на Народен театър „Иван Вазов“ бяха раздадени наградите „Икар“ на Съюза на артистите в България за постижения в сценичното изкуство. Пълният списък на победителите може да бъде разгледан на уебсайта на Съюза. Гилдията на театроведите и драматурзите определи със своите гласове победителите в две важни категории: за „драматургичен текст“ наградата взе актрисата Елена Телбис за дебютната си пиеса „Боклук“, поставена в Театър 199; за „критически текст“ наградата получи театроведката Румяна Николова за книгата „Модел на функциониране на българския театър в периода 1944 – 1989 година„, изд. „Петко Венедиков“. ЧЕСТИТО!!!

Румяна Николова

Елена Телбис

За „Пепеляшки ООД“, локалното и глобалното

Николина Делева споделя впечатленията си от спектакъла „Пепеляшки ООД“

pepelyashki_1

„Пепеляшки ООД“ от Здрава Каменова и Гергана Димитрова, реж. Гергана Димитрова

„Пепеляшки ООД” – Театрален наръчник за (разочаровани) принцеси на три езика, е вторият съавторски текст на Здрава Каменова и Гергана Димитрова, номиниран наградата Икар 2015 за драматургия. Двете авторки вече са носители на награда Икар 2012 за драматургия и Г. Димитрова за режисура за спектакъла „Праехидно”. Сегашният им спектакъл е съвместен проект на независимите театрални компании Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни” и ТАРТпродъкшън Щутгарт. Освен в България се играе и в Щутгарт, Германия.

Представленията през февруари 2016 г в ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс, бяха предшествани от пиар акция в стил пърформанс: тримата актьори от спектакъла издирваха своята принцеса по класическия начин – с мерене на вълшебната обувка.

Както всички приказки и тази на „Пепеляшки ООД“ започва с „Имало едно време“ – …една Пепеляшка, която била хубава, трудолюбива, умна и добра, и мечтаела за своят принц на бял кон. В многопластовата драматургична структура са вплетени историите на съвременни Пепеляшки от различна възраст, култура и географска ширина. Едната е италианска преводачка в Германия, отишла там заради мъж, втората е американска колоездачка, дошла доброволка в затънтено българско село, за да учи бабите на английски, а третата е радиоводеща – майка на 2 деца, която се разделя с мъжа си след неговата изневяра. Извън техните истории има още една сюжетна линия, представяна само от гласа зад кадър на Здрава Каменова, който разказва за Жената, която бродела в гората на себепознанието.

В текста са представени различни факти и исторически постижения на жените – първата жена учен, летец, професор и т.н., проникването на жените в смятаните за изцяло мъжки дисциплини и територии (образованието, науката, спорта, техниката), борбата на жените за равноправие и социално равенство. На фона на този сериозен документален и исторически пласт, историите на героините са представени с ирония и самоирония. В тях се преплитат драматични и комични моменти, абсурдни ситуации и обрати. Има и елемент на магия и вълшебство, свързан с древната женска мъдрост и магическите ритуали, почти забравени и практикувани все още само от бабите по селата: лекуването чрез баене и наричане, месенето на хляб по изгрев слънце с мълчана вода, отрязването на сянката, срещата с Оренда (божествена сила и тайно знание), обичаят „клинене“. Бабите в разказа на американката са като древни жрици на изчезващо познание за тайните механизми на Вселената и скритите закони на магията. Те говорят на някакъв универсален женски език, който е по-ефективно средство за комуникация от лингвистичните познания по английски език.

В някакъв момент трите истории започват да се сплитат и да комуникират помежду си. Бабата на жената от радиото се оказва една от бабите от селото, където е доброволка американската колоездачка, италианката лежи в германска болница заедно с приятелката на жената от радиото.

pepelyashki_2

„Пепеляшки ООД“ от Здрава Каменова и Гергана Димитрова, реж. Гергана Димитрова

Събирателният образ на Жената от всички времена и народи включва в себе си Вилендорфската Венера, египетските и гръцките богини, както и богините от всички други митологии, жените-борци за изборно право, и стига до съвременните Пепеляшки. Приказките за Принца, с чието идване започва щастливото и безгрижно живеене формират у жените представа за щастие, свързана с отказа от собствената им независимост. Дори в съвременният свят на неограничени избори по отношение на поведение, начин на живот, сексуално и религиозно самоопределение, много от съвременните жени, изградили материална и социална независимост, не се чувстват пълноценни и щастливи без Принца в живота си. Историите за принцове и принцеси, които след като са се срещнали „заживели дълго и щастливо в мир и любов“ са въплъщение на вечното търсене на Другия, търсенето на смисъла на живота в любовта и в щастието от споделянето му с друго човешко същество.

Универсалността на тези истории ги прави актуални не само за жените, но и за мъжете, и интересна илюстрация на това е изборът на режисьорката Гергана Димитрова женските монолози и истории да бъдат представени на сцената от тримата актьори Нейтън Купър, Джероламо Фанчело и Петър Мелтев.

Представлението е минималистично като сценична среда, пространство и визия. Трима актьори, три микрофона на празна сцена, в единия край нещо като въртящ се грамофон или музикална кутия с русокоса кукла с блестяща рокля. Оскъдният реквизит се състои от книга, куфар, бяла женска риза и обувки с токчета. Актьорите са в съвсем обикновени, ежедневни дрехи, но това не им пречи да създават образи, пространства и ситуации. Те са гласовете на трите жени, чиито монолози – размисли, разказ и споделяне, създават тъканта на спектакъла. Различните истории комуникират помежду си и чрез изпълнението на актьорите – в някои моменти те си подхвърлят реплики, или говорят едновременно, което създава полифония. Откъсите в които звучи гласът от записа за жената в гората, актьорите на сцената имат движенчески, пантомимни и танцови интермедии. Тримата актьори се изявяват едновременно като солово изпълнение на своите персонажи и като част от общият хор на историите. Между тях има едновременно сътрудничество и благородна надпревара. Режисьорката Гергана Димитрова е съумяла да постигне балансирана оркестрация на тримата актьори и техните роли, така че да са равностойни, и никоя от историите или изпълнението им да не натежи и да не затули останалите. Най-хубавото е, че представлението се гледа леко и с удоволствие, не изпада в дидактичност или претенциозност, естествено предизвиква размисъл в някои моменти, а в други спонтанен смях.

Спектакълът се играе на немски, български, английски и италиански. Съпроводен е от субтитри над сцената, което донякъде затруднява възприятието и раздвоява вниманието между четене и следене на актьорската игра. Това неудобство е компенсирано от добрата игра и харизмата на актьорите, които предават значението на думите не само вербално, но и чрез жестове, поведение и игра, така че са разбираеми за публиката.

Както и предишният текст „Праехидно“ на тандема Димитрова-Каменова и този надхвърля рамките на тясно регионалното като тематика, персонажи и събития, но в случая имаме и една мултикултурна, многоезична реализация. Двете авторки демонстрират със своята драматургия нов вид чувствителност за нашите театрални ширини. Съвременната българска драматургия рядко надхвърля локалните си измерения като тема, форма, значение и рецепция.

Все по-често истинските театрални събития и нови търсения, творческите рискове и работата на съмишленици, изследването на нови театрални територии се случват на алтернативните сцени и сред творците, които не са в страни от официалния театрален поток. През последните години някои от тях вече попадат и в официалните селекции за награди. За съжаление техните спектакли се играят най-често в нестандартни пространства, имат слаб пиар и кратък сценичен живот, или както е в случая – интернационалният състав на актьорите и тяхната ангажираност затрудняват организацията на повече последователни представления на едно и също място.

 

Николина Делева

Николина Делева е завършила НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, доктор по театрознание, театрален критик с публикации в сп. Театър, в-к Капитал, сп. Лик, Литературен вестник и др.

 


КОНКУРС ЗА НОВА ПИЕСА НА ТЕАТЪР „СОФИЯ“!

ТЕАТЪР „СОФИЯ” с подкрепата на БАНКА ДСК

обявява

ТРЕТИ ЯВЕН КОНКУРС
ЗА НАПИСВАНЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ПИЕСА
Условия на конкурса
Пиесите да са непубликувани, непоставяни на сцена и не участвали в други конкурси. Всеки автор може да участва с една творба.
Пиесите следва да бъдат изпратени в 2 ( два ) разпечатани екземпляра до 31.10.2014г. на адрес:София 1504, бул. Янко Сакъзов” 23 А Театър „София”до литературно бюро ( за конкурса)
( важи датата на пощенското клеймо) и едновременно на електронна поща kosturkova@sofiatheatre.eu / в PDF формат/
Кандидатите да посочат адрес и телефон за обратна връзка
Наградената пиеса получава 4000 лв. и реализация на сцената на Театър „София”
Справки и допълнителна информация можете да получите от сайта на Театър „София“ http://www.sofiatheatre.eu