Николина Делева споделя впечатленията си от спектакъла „Пепеляшки ООД“
„Пепеляшки ООД“ от Здрава Каменова и Гергана Димитрова, реж. Гергана Димитрова
„Пепеляшки ООД” – Театрален наръчник за (разочаровани) принцеси на три езика, е вторият съавторски текст на Здрава Каменова и Гергана Димитрова, номиниран наградата Икар 2015 за драматургия. Двете авторки вече са носители на награда Икар 2012 за драматургия и Г. Димитрова за режисура за спектакъла „Праехидно”. Сегашният им спектакъл е съвместен проект на независимите театрални компании Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни” и ТАРТпродъкшън Щутгарт. Освен в България се играе и в Щутгарт, Германия.
Представленията през февруари 2016 г в ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс, бяха предшествани от пиар акция в стил пърформанс: тримата актьори от спектакъла издирваха своята принцеса по класическия начин – с мерене на вълшебната обувка.
Както всички приказки и тази на „Пепеляшки ООД“ започва с „Имало едно време“ – …една Пепеляшка, която била хубава, трудолюбива, умна и добра, и мечтаела за своят принц на бял кон. В многопластовата драматургична структура са вплетени историите на съвременни Пепеляшки от различна възраст, култура и географска ширина. Едната е италианска преводачка в Германия, отишла там заради мъж, втората е американска колоездачка, дошла доброволка в затънтено българско село, за да учи бабите на английски, а третата е радиоводеща – майка на 2 деца, която се разделя с мъжа си след неговата изневяра. Извън техните истории има още една сюжетна линия, представяна само от гласа зад кадър на Здрава Каменова, който разказва за Жената, която бродела в гората на себепознанието.
В текста са представени различни факти и исторически постижения на жените – първата жена учен, летец, професор и т.н., проникването на жените в смятаните за изцяло мъжки дисциплини и територии (образованието, науката, спорта, техниката), борбата на жените за равноправие и социално равенство. На фона на този сериозен документален и исторически пласт, историите на героините са представени с ирония и самоирония. В тях се преплитат драматични и комични моменти, абсурдни ситуации и обрати. Има и елемент на магия и вълшебство, свързан с древната женска мъдрост и магическите ритуали, почти забравени и практикувани все още само от бабите по селата: лекуването чрез баене и наричане, месенето на хляб по изгрев слънце с мълчана вода, отрязването на сянката, срещата с Оренда (божествена сила и тайно знание), обичаят „клинене“. Бабите в разказа на американката са като древни жрици на изчезващо познание за тайните механизми на Вселената и скритите закони на магията. Те говорят на някакъв универсален женски език, който е по-ефективно средство за комуникация от лингвистичните познания по английски език.
В някакъв момент трите истории започват да се сплитат и да комуникират помежду си. Бабата на жената от радиото се оказва една от бабите от селото, където е доброволка американската колоездачка, италианката лежи в германска болница заедно с приятелката на жената от радиото.
„Пепеляшки ООД“ от Здрава Каменова и Гергана Димитрова, реж. Гергана Димитрова
Събирателният образ на Жената от всички времена и народи включва в себе си Вилендорфската Венера, египетските и гръцките богини, както и богините от всички други митологии, жените-борци за изборно право, и стига до съвременните Пепеляшки. Приказките за Принца, с чието идване започва щастливото и безгрижно живеене формират у жените представа за щастие, свързана с отказа от собствената им независимост. Дори в съвременният свят на неограничени избори по отношение на поведение, начин на живот, сексуално и религиозно самоопределение, много от съвременните жени, изградили материална и социална независимост, не се чувстват пълноценни и щастливи без Принца в живота си. Историите за принцове и принцеси, които след като са се срещнали „заживели дълго и щастливо в мир и любов“ са въплъщение на вечното търсене на Другия, търсенето на смисъла на живота в любовта и в щастието от споделянето му с друго човешко същество.
Универсалността на тези истории ги прави актуални не само за жените, но и за мъжете, и интересна илюстрация на това е изборът на режисьорката Гергана Димитрова женските монолози и истории да бъдат представени на сцената от тримата актьори Нейтън Купър, Джероламо Фанчело и Петър Мелтев.
Представлението е минималистично като сценична среда, пространство и визия. Трима актьори, три микрофона на празна сцена, в единия край нещо като въртящ се грамофон или музикална кутия с русокоса кукла с блестяща рокля. Оскъдният реквизит се състои от книга, куфар, бяла женска риза и обувки с токчета. Актьорите са в съвсем обикновени, ежедневни дрехи, но това не им пречи да създават образи, пространства и ситуации. Те са гласовете на трите жени, чиито монолози – размисли, разказ и споделяне, създават тъканта на спектакъла. Различните истории комуникират помежду си и чрез изпълнението на актьорите – в някои моменти те си подхвърлят реплики, или говорят едновременно, което създава полифония. Откъсите в които звучи гласът от записа за жената в гората, актьорите на сцената имат движенчески, пантомимни и танцови интермедии. Тримата актьори се изявяват едновременно като солово изпълнение на своите персонажи и като част от общият хор на историите. Между тях има едновременно сътрудничество и благородна надпревара. Режисьорката Гергана Димитрова е съумяла да постигне балансирана оркестрация на тримата актьори и техните роли, така че да са равностойни, и никоя от историите или изпълнението им да не натежи и да не затули останалите. Най-хубавото е, че представлението се гледа леко и с удоволствие, не изпада в дидактичност или претенциозност, естествено предизвиква размисъл в някои моменти, а в други спонтанен смях.
Спектакълът се играе на немски, български, английски и италиански. Съпроводен е от субтитри над сцената, което донякъде затруднява възприятието и раздвоява вниманието между четене и следене на актьорската игра. Това неудобство е компенсирано от добрата игра и харизмата на актьорите, които предават значението на думите не само вербално, но и чрез жестове, поведение и игра, така че са разбираеми за публиката.
Както и предишният текст „Праехидно“ на тандема Димитрова-Каменова и този надхвърля рамките на тясно регионалното като тематика, персонажи и събития, но в случая имаме и една мултикултурна, многоезична реализация. Двете авторки демонстрират със своята драматургия нов вид чувствителност за нашите театрални ширини. Съвременната българска драматургия рядко надхвърля локалните си измерения като тема, форма, значение и рецепция.
Все по-често истинските театрални събития и нови търсения, творческите рискове и работата на съмишленици, изследването на нови театрални територии се случват на алтернативните сцени и сред творците, които не са в страни от официалния театрален поток. През последните години някои от тях вече попадат и в официалните селекции за награди. За съжаление техните спектакли се играят най-често в нестандартни пространства, имат слаб пиар и кратък сценичен живот, или както е в случая – интернационалният състав на актьорите и тяхната ангажираност затрудняват организацията на повече последователни представления на едно и също място.
Николина Делева
Николина Делева е завършила НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, доктор по театрознание, театрален критик с публикации в сп. Театър, в-к Капитал, сп. Лик, Литературен вестник и др.
gildiateatrovedi 