Tag Archives: Нитра

МТФ „Диваделна Нитра” 2014: ново и свежо завръщане към театралното кабаре

Камелия Николова разказва за тазгодишното издание на международния театрален фестивал в Нитра, Словакия. Текстът е публикуван в Литературен вестникр бр. 31, 8-14.10.2014

 

„За какво служи изкуството?” – под това провокативно, но и много актуално мото в Словакия от 26 септември до 1 октомври се проведе 23-то издание на Международния театрален фестивал „Диваделна Нитра” – един от най-авторитетните форуми в областта на сценичното изкуство в Европа през последните две десетилетия. Мотото беше тема на основната теоретична дискусия, водена от директора на фестивала Дарина Карова, в която участваха пърформъра и теоретика на съвременния танц Янес Янса (Емил Хърватин, Словения), професорът по естетика Ерих Мистрих, философът и теоретик на киното проф. Петер Михалович и Вера Дубачова, актриса и дългогодишен директор на Театър от пасажа в Банска Бистрица. Всички те от различни страни търсеха отговора на този въпрос, тръгвайки от аксиоматичното убеждение, че за европееца изкуството е неотменна част от живота и ежедневието му и че когато забравяме това във времена на финансова криза като днешните цената, която плащаме по-късно е много висока, а загубите – огромни и трудно възстановими. Важните и навременни изводи, изказани на теоретичния форум получиха убедително потвърждение от представените спектакли и от фестивала като цяло в качеството му на събитие със значение и ползи в много посоки както за града и театралната общност в Словакия, така и в европейския контекст.

“Без название №1”, режисьор Херберт Фрич, театър „Фолксбюне”, Берлин

Според утвърдената програмна схема на фестивала афишът му се състои от три модула: основна програма, съпътстваща програма “Фестивал+” и модул „Дискусии”. Основният селекция тази година включваше пет чужди и пет словашки продукции. Чуждите заглавия бяха комичната опера “Без название №1” на режисьора Херберт Фрич и театър „Фолксбюне”, Берлин; „Кайзер TV, Унгария” – авторски спектакъл на режисьора Бела Пинтер и неговата трупа „Бела Пинтер и компания”, Будапеща; танцовия спектакъл „Сокол” – копродукция на EnKnapGroup и фондация “Маска”, създаден и изпълнен от известния танцьор Изток Ковач и пърформъра и театрален теоретик Янес Янса (Емил Хърватин), Любляна; „Златните 60-те или дневникът на Павел Ю.” от Павел Юрашек/Дора Висеникова, режисьор Ян Микулашек, Театър на балюстрадата, Прага и моноспектакъла „Изгарянето на книгите” на белгийския писател и разказвач на истории Петер де Буисер от Брюксел. Най-успешните словашки постановки от последния театрален сезон, представени в основната програма бяха „Добронамерените”, драматизация по отличения с „Гонкур” нашумял роман „The kindly ones” на Джонатан Литъл на режисьора Михал Вайдичка и Словашкия Национален театър, Братислава (на традиционната специална церемония в нощта на откриването на фестивала спектакълът получи три от годишните театрални награди „Доски” – за режисура, за главна мъжка роля и за най-добро представление); „Европеана”, драматизация по популярното едноименно есе на чешкия автор Патрик Оуржедник, режисьор Ян Лутеран, Словашки камерен театър – град Мартин; „Доказателство на кръвта” – постановка на полската режисьорка Агнешка Олстен по новата пиеса на словашкия драматург Карол Хорак в театъра в Кошице; „Стачкоизменници” от Герхард Хауптман на режисьора Роман Полак и театъра домакин в Нитра „Андрей Багар” и „Капитал” – „драматичен плач за времената, в които живеем”  по Карл Маркс на режисьора Мартин Чисвак и Театър „Арена”, Братислава. Съпътстващата програма представляваше своеобразен шоукейс на интересни и мобилни словашки и чешки представления, предимно на млади изпълнители и трупи, а теоретичният модул, освен описаната програмна дискусия „За какво служи изкуството?” включваше и традиционните за „Диваделна Нитра” и много полезни „закуски със” създателите на спектаклите от основната програма.

Ако последните няколко издания на МТФ „Диваделна Нитра” бяха фокусирани върху постдраматичния (2010) и съвременния политически документален и  вербатим театър (2011, 2012 и 2013), то по-голямата част от десетте спектакъла в международната селекция на тазгодишното издание показа едно ново и свежо завръщане и актуализиране на политическото и пародийно-артистичното театрално кабаре, така характерно за сценичната практика в Централна Европа през първата половина на ХХ век. Безспорният фаворит тук беше комичната опера „Без название 1” на германски режисьор Херберт Фрич и Берлинското Фолксбуне. Дългогодишен актьор в постановките на Франк Касторф, след острата си раздяла с него през 2007 г. той неочаквано нашумя както в Германия, така и на европейската сцена с прословутите си  опери-черни комедии, представляващи изобретателни спектакли в естетиката на визуалния театър на образите, изградени върху импровизирана музика. Най-новата му комична опера „Без название 1”, чиято световна премиера беше на фестивала в Нитра, ерудирано и дръзко цитира и актуализира крилати образи, идеи и изразни стратегии от немите филми на Чаплин, от „музиката на шума” и синтетичния театър на футуристите, от германския експресионизъм и от хепънинга за да създаде едно неподражаемо въздействащо и забавно съвременно театрално „вариете без думи”.

„Европеана”, по Патрик Оуржедник, режисьор Ян Лутеран, Словашки камерен театър, град Мартин

Друга форма на съвременното театрално кабаре предложи много интересният авторски спектакъл на младия словашки режисьор Ян Лутеран върху „Европеана” на Патрик Оуржедник. В неговото едновременно умно, отговорно и изненадващо игрово и безгрижно представление Европа е видяна като огромна стилна библиотека с хиляди рафтове и томове по тях, съхраняващи трупано с векове знание и мъдрост, която с един странен и необясним от гледна точка на тази мъдрост акт е полуразрушена и превърната в руини от книги. Сред тях няколко оцелели мъже и жени с наиграна, почти инфантилна простодушност и чрез различни по-сръчно или по-неумело цитирани кабаретни похвати разказват/изживяват непонятно жестоката, кръвопролитна и  трагична „кратка история на ХХ век”.

Представянето на най-доброто от „Диваделна Нитра”2014 би било най-малкото непълно, ако към коментираните две представления не прибавя и яркия визуален политически спектакъл „Златните 60-те или дневникът на Павел Ю.” на Ян Микулашек и Дора Висеникова, както и майсторския „теоретико-практически” пърформънс „Сокол” на Изток Ковач и Янес Янса, непринудено балансиращ на границата на съвременния танц и теорията/историята за него.

КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

 

 

 

 

 

 

Реклами