Tag Archives: награди икар

Награди „ИКАР“ 2021

Вечерта на 11 май 2021, на извънредна (заради пандемичната ситуация) тържествена церемония от сцената на Народен театър „Иван Вазов“ бяха раздадени наградите „Икар“ на Съюза на артистите в България за постижения в сценичното изкуство. Пълният списък на победителите може да бъде разгледан на уебсайта на Съюза. Гилдията на театроведите и драматурзите определи със своите гласове победителите в две важни категории: за „драматургичен текст“ наградата взе актрисата Елена Телбис за дебютната си пиеса „Боклук“, поставена в Театър 199; за „критически текст“ наградата получи театроведката Румяна Николова за книгата „Модел на функциониране на българския театър в периода 1944 – 1989 година„, изд. „Петко Венедиков“. ЧЕСТИТО!!!

Румяна Николова

Елена Телбис

Запознайте се с номинираните за наградите ИКАР 2014 в категориите „драматургичен текст“ и „критически текст“.

НОМИНАЦИИ ЗА ДРАМАТУРГИЧЕН ТЕКСТ

Елена Алексиева за „Глас“

За автора: Елена Аelena-2_781лексиева има магистърска степен по Международни икономически отношения от Университета за национално и световно стопанство, София и докторска по литература. Автор е на две стихосбирки и три сборника с разкази, сред които Читателска група 31 (награда Хеликон 2006). Романите й включват Синята стълба (2001), Рицарят, дяволът, смъртта (2007), Тя е тук (2009) и Нобелистът (2011).
Автор е на няколко пиеси, между тях Терапевтът (Народен театър „Иван Вазов”, сезон 2012/2013, Аскеер 2013 за нова българска драматургия) и Глас (ДТ „Николай Масалитинов”, Пловдив, сезон 2012/2013, Годишна награда на Обществото на независимите театрални критици). Нейни книги, пиеси и разкази са публикувани на английски, френски, испански, полски, унгарски, сръбски и македонски. Елена Алексиева живее в София, където работи като преводач на свободна практика и писател.

За пиесата: Театрална фантазия на тема двойници, новата пиеса на талантливата писателка Елена Алексиева се заиграва по изобретателен и задълбочен начин с едни от класическите теми в театъра и литературата и опипва невидимите и опасни граници между копието и оригинала, обикновения човек и гения, интимния свят и публичната маска, реалността и илюзията, живота и изкуството. Монологичен като форма, текстът потапя читателя в потока на съзнанието на една оперна певица малко преди излизането на сцената. Тя се притеснява дали ще успее да пее добре и в това нямаше да има нищо необичайно, ако въпросът който натрапчиво си задаваше не беше „…дали ще бъде моят глас или нейният?”. Слушаме вътрешния глас на Виктория Глас – най-добрата имитаторка на „божествената” Мария Калас, обречена да не може да покаже никога собственото си лице пред публиката. В нейната вълнуващо нереална лична история драматично се сблъскват божествената надареност и скромният талант, шумния блясък на сцената и потискащата тишина зад кулисите. Чрез разказа за едно болезнено детство, последвано от странна и смущаваща кариера, в „Глас” Елена Алексиева сякаш споделя на глас колко невъзможно е да бъдеш себе си понякога – проблем, който отеква и извън зрелищния, едновременно величествен и грандомански, свят на операта.                                                                                     Асен Терзиев

ПИЕСАТА „ГЛАС“ Е ПОСТАВЕНА В ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР ПЛОВДИВ 

 Стефан Иванов за „Между празниците“

За автора: stefan ivanov2Стефан Иванов е е завършил Френската езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин” и философия в СУ „Св. Климент Охридски”, специализирал е в Сорбоната. Издал е стихосбирките „4 секунди лилаво”, „Гинсбърг срещу Буковски в публиката” и „Списъци”. Номиниран е за националната награда за поезия „Иван Николов“. Носител е на наградата „София Поетики“ (2011). Съавтор е на пиесата „Медея – майка ми“, спечелила „Икар“ (2013) за най-добър спектакъл. Публикува поезия, проза, пътеписи, интервюта, есета и литературна критика. Негова поезия е превеждана на английски, немски, испански, гръцки, хърватски и сръбски. Още на личния му сайт www.siv.sofiascape.com

 За пиесата: „Между празниците” е първият самостоятелен драматургичен текст на Стефан Иванов създаден за актьорите Елена Димитрова и Христо Петков и част от новата програма на ТР „Сфумато” – „Изчезващата човечност”.  Има моменти от деня, когато вглеждането в състоянието на времето, небето или някой незначителен обект е способно да огледа протичащото в душата. И тези моменти поезията вербализира естествено. Затова и след изчитането на драматургичният текст „Между празниците” поисках да се върна към „Списъци”, стихосбирка на Стефан Иванов излязла през 2009г., поради сходствата в природата на неговата поезия и този текст за театър. „Между празниците” улавя и дописва вътрешния глас на двама трийсетгодишни – Той и Тя, съществуващи паралелно и без връзки помежду си. При все знанието, че текстът документира преживявания на двама актьори, той изгражда и допълнителен пласт, по-условен и метафизичен. Там именно съществува тъгата от неприспособимостта към света, там вирее общата и за двамата самота. Текст писан за актьори и сцена, в същината си „Между празниците” е спомен за състояния на душата, подобно на поезията.

Деница Езекиева

ПИЕСАТА „МЕЖДУ ПРАЗНИЦИТЕ“ Е ПОСТАВЕНА В ТЕАТРАЛНА РАБОТИЛНИЦА СФУМАТО

Яна Борисова за  „Хората от Оз“

яна б.За автора: Яна Борисова е писател, драматург и сценарист. Завършва история на изкуството. Пише пиеси, книги, разкази и филмови сценарии. Води курсове по творческо писане. Най-известните й драматургични текстове са “Малка пиеса за детска стая” и „Приятнострашно“. Носителка е на наградите: Икар (2008, 2010), Аскеер (2008), Наградата на независимата критика, Наградата за камерна пиеса, наградата Златно перо, наградата Нова европейска драма и др.  През 2008. министерството на културата на Франция, Еditions Théâtrales, Тheatre Odeon и Avignon Theatre Festival избират Яна Борисова да бъде представител на България в проекта „27 пиеси от Европа“. Текстовете й са поставени и издадени в България, Белгия, Франция, Сърбия, Русия, Аржентина, САЩ, Италия и Германия. Стилът й на писане се смята за находка в съвременната българска драматургия заради органичността и темпото на диалозите, понякога преливащи в ярки поетични монолози. Яна Борисова работи и като консултант по диалозите, като редактор и драматург, и script doctor на кино и телевизионни сценарии. Тя е председател на журито в ежегодния конкурс „Млада Драма” за драматургични текстове на Младежкия театър.

За пиесата: „Душата си избира свое общество, после вратата захлопва…“
Емили Дикинсън
Трите пиеси „Малка пиеса за детска стая“ (Икар 2008 за драматургичен текст) и „Приятнострашно“ (Икар 2010 за драматургичен текст) и най-новата – „Хората от Оз“ са определени от автора им Яна Борисова като логически и емоционален триптих. Водещата тема, около която се композират персонажите, ситуациите и отношенията отново е именно онова състояние на душата, избрала приятното, красиво и малко страшно „бягство от реалността“, познато ни от предишните две пиеси. В „Малка пиеса за детска стая“ то се открива в детска игра; „Приятнострашно“ е метафора на влюбеността, представена чрез въображаема градина. „Хората от Оз“ е за ексцентричните обитатели на същото това смислово пространство, което генерира завладяващата емоционална енергия на текста и отвъд него. Магическият потенциал на словото в диалога прелива от значения и се трансформира, вибрирайки с честота на звучене подобно на фина и нежна мелодия. Персонажите са чисти, красиви, духовно благородни и копнеещи хора – аристократична и мъдра застаряваща писателка, едновременно амбициозна и наивна помощник-редакторка, леко луд бивш пианист, един очарователен богат наследник и влюбеният в редакторката негов приятел. Потокът от доловими, но нееднозначно определени измерения на мисли и емоционални състояния е пресъздаден от умелото перо и деликатния ненатрапчив хумор на Яна Борисова и режисьорския талант на Галин Стоев, поставил и трите нейни текста в Театър 199 с голям зрителски успех.
Зорница Каменова

ПИЕСАТА „ХОРАТА ОТ ОЗ“ Е ПОСТАВЕНА В ТЕАТЪР 199

НОМИНАЦИИ ЗА КРИТИЧЕСКИ ТЕКСТ

Деляна Манева за  „Предизвиканото тяло“, Издателство „Ciela”

20775_102879826409354_3520758_nЗа автора: Деляна Манева е завършила е Театрална Режисура и Магистърска програма „Принципи на театралните изследвания“. Доктор на Нов Български Университет. Като режисьор на свободна практика е поставила пиесите: „Очарователния хоровод по хоровода на очарователния господин Артур Шницлер“ – В. Шваб, „Детеубийство“ – П. Турини, „Пробуждане на пролетта“ – Ф. Ведекинд, „Парникът“ – Х. Пинтър, „Гръм Части“ – Д. Хармс, „Град от стъкло“ – П. Остър, „Соната на призраците“ – А. Стриндберг, „Гара Виктория“ – Х. Пинтър. Публикувала е стихове, разкази и статии в периодичния печат. Носител на „Националната награда за драматургия Иван Радоев“, 2004 в съавторство с Алек Попов. Съ-сценарист на игралния филм „Мисия Лондон“.

 DelyanaKoricaЗа книгата: Защо „предизвиканото тяло”? Защото тялото трябва да бъде предизвикано, възбудено, тренирано. Става дума за актьорското тяло – инструментът на актьора, чрез който той създава своето изкуство. То трябва да осъзнае възможностите си като динамика и философия, като поетика на движението и генератор на различни естетики. То е предизвикано, за да разкаже своята история.  

Деляна Манева е театрален режисьор и експериментатор в областта на физическия театър. В своето изследване тя се обръща към прочутите тренингови практики на ХХ век – една тема, колкото неимоверно изучавана в световен мащаб, толкова непресъхващо актуална, която подлежи на нови интерпретации. Герои на книгата са създателите на основните методи за обучение на актьора и развиване на неговите психофизически умения: Станиславски и методът на физическите действия, Мейерхолд и биомеханиката, Михаил Чехов и разчупването на оковите от свободния дух на актьора, Арто, Гротовски и техните последователи Еуженио Барба, Ричард Шехнер и Томас Ричардс и свещеният театър, оголеният актьор, неговите съпротиви, импулси, енергия, който търси връзка с метафизичните сили.  

Най-ценното в книгата е, че съществуващите теории са подложени на критика и преоценка от съвременна гледна точка, съобразно днешните предизвикателства пред актьора. Всъщност, по кой път ще тръгне той, е въпрос на избор.

Йоана Спасова-Дикова

Камелия Николова за „Българският театър след 1989 и новата британска драма“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“

Kamelia NikolovaЗа автора: Проф. д.изк.н. Камелия Николова е преподавател по История на европейския театър в Националната академия за театрално и филмово изкуство, театрален изследовател в Института за изследване на изкуствата към БАН и гост-лектор в други университети. Учи Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1978-1979), след което през 1984 г. завършва Театрознание в НАТФИЗ. Специализира в Лондон и Глазгоу, участник в много международни конференции, проекти и фестивали. Ръководител на катедра “Театрознание” в НАТФИЗ, член на Международната организация за европейска драма “The Fence”, Лондон, на Комисията за публикации на OISTAT и на Международната асоциация на театралните критици IATC. Редактор в няколко специализирани издания за театър, образование и култура. Водещ на рубрика “Сцена” в “Литературен вестник”. Сред най-известните й книги са: „Другото име на модерния театър“ (награда на САБ за 1996),  „Експресионистичният театър и езикът на тялото“ (награда ИКАР’2001),  “Британската драма 1945-1989” (награда ИКАР’2010), “История на българския театър”, т. ІV (в колектив, награда ИКАР 2011) и др. Нейни текстове са публикувани в България, Германия, Обединеното кралство, САЩ, Чехия, Словакия, Италия, Испания, Русия, Франция.

Kamelia Nikolova_koritza knigaЗа книгата: Книгата на Камелия Николова „Българският театър след 1989 и новата британска драма“ се появява логично след значими предходни текстове на авторката и в двете полета на изследователския й интерес, запечатани в заглавието. Сега тя ни предлага теоретично и историческо паралелно четене на двата културни контекста, които се срещат, влизат в диалог или се разминават, пропускайки потенциални възможности. В крайна сметка обаче книгата откроява фундаменталната роля на съвременната британска драма за развитието на българския театър – преживяването на постабсурдисткото и постмодерно светоусещане, на новия експресионизъм и на новия реализъм, откриването на дилемите пред различието и на енергиите от социалния бунт. Затова и изследването на Камелия Николова се превръща в нещо повече от анализ на репертоарни избори и сравнително театрознание; то е обобщение на отношението между текста и представлението на българската сцена през последните три десетилетия, както и рефлексия върху концептуални и естетически тенденции в съвременния български, европейски и световен театър. 

Същевременно книгата предлага и оригинален поглед върху най-значимите британски драматурзи (Х. Пинтър, Т. Стопард, К. Чърчил, Ф. Ридли, С. Кейн, М. Макдона и др.) и върху най-запомнящите се представления на българска сцена след 1989 (проникновено е анализирана постановъчната дейност на водещите български режисьори, работили в годините след промените). Една важна и необходима книга за българското театрознание!
Николай Йорданов

Ромео Попилиев за  „Съпротивата на драмата в драмата за съпротивата“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“

100_3229 (1).JPG_RomeoЗа автора:  Ромео Попилиев е доктор на изкуствознанието и професор в Института за изследване на изкуствата при БАН, където работи от 1990 г. Ръководител е на сектор „Театър” в института. Автор е на книгите „Комичното и животът на българската комедия между двете световни войни” (награда ИКАР 2002), „Театралната критика на две критични десетилетия”, „Драмите на Йордан Радичков или едновременното неедновременно” (награда ИКАР 2006), „Историческата драма: траекториите на историята, мита и политиката”. Съавтор е на юбилейната история „Сто години Народен театър”, както и на т. ІV от „История на българския театър” (награда ИКАР 2012). Написал е много студии, статии и реценции в специализирания и периодичния печат, статии за енциклопедии и др.

KoricaRomeoЗа книгата: Книгата коментира един сегмент от българския театър – пиесите, създадени между 1944 и 1989 г., които разказват за въоръжената комунистическа съпротива срещу властта в годините на Втората световна война. Темата за съпротивата, която поради политическата си употреба в режима на социалистическата държава е натрапвана като задължителна за българските театри, е интерпретирана в еволюцията на нейното хронологическо развитие. Изследването е първото научно проучване за логиките, които свързват драмата на съпротивата с различни контекстуални полета – на социалната действителност, на националната традиция и на естетическите методи. Книгата носи автентичния авторски стил на един от най-авторитетните български театрални изследователи, като съчетава свободен личен поглед, оригинални прочити и академична задълбоченост. В кръга на анализираните факти, освен много автори и пиеси, попадат коментари на значими политически и културни събития от втората половина на ХХ век, както и размисли за мястото на театъра в живота на тоталитарната държава. Свободна от всякакви идеологически или политически предразсъдъци, мисълта на автора обхожда тези явления и ги осветлява с неочакван лъч на внимание, уравновесено и проникновено, като поставя читателя в сърцето на интригата относно “съпротивата на драмата в драмата за съпротивата”.

Венета Дойчева