“Как се променя театърът днес?”: сборник от конференция на Международен театрален фестивал „Варненско лято“ 2018

Вече се превърна в традиция Международният театрален фестивал „Варненско лято“ да издава сборник с доклади от професионалните срещи и конференции, които провежда в своята паралелна програма. Теоретичната конференция на 26-ото му издание бе посветена на въпроса „Как се променя театърът днес?“ и вече излезе от печат книжката с текстове,  които структурират и разширяват изказванията на всеки един от участниците – едни от активните български театроведи и театрални наблюдатели, както и абсолвенти на специалността „Театрознание и театрален мениджмънт“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Съставители на сборника са Камелия Николова и Николай Йорданов. Представяме ви част от тяхното встъпление:

Конференцията „Как се променя театърът днес?“ бе предхождана [във фестивалната програма] от международна панелна дискусия, която дебатира върху ролята на фестивалите в актуалния театрален пейзаж. Не се ли превръщат фестивалите в паралелна театрална вселена, която съществува извън процесите и посоките на развитие в локалния театрален живот? Този дебат се превърна и в изходна точка за конференцията, защото е важно да бъдат разграничени наблюденията и изводите от фестивалния живот и от театралния мейнстрийм. Преобладаващата част от изказванията на конференцията, както и текстовете в тази книжка визират по-скоро фестивалната реалност, но се търсят и обобщения за целия театрален пейзаж.

Темата на конференцията, искаща да осмисли сложността на театралната картина, която се разкрива около нас, бе формулирана с цел да се лансират различни възгледи на активно работещи театрални изследователи, преподаватели, докторанти и студенти в полето на театрознанието. Достатъчно ли е да продължим да повтаряме тезата на Ханс-Тийс Леман, формулирана още преди 20 години, че театралният процес се движи от драматични към постдраматични сценични форми? Могат ли да бъдат различени в мозайката от различни театрални възгледи и практики повтарящи се тематични фокуси, стратегии на (ре)презентация, изразни средства на сцената? Какво представлява съвременният театър, разгледан като сбор от художествени и социокултурни практики?

Всеки от участниците в конференцията е предложил отговор на тези въпроси, доверявайки се на своя професионален опит и на своя ценностен хоризонт. Публикуването на текстовете в отделна книжка продължава традицията на Фондация „Виа Фест“ и Фондация „Homo Ludens“ да документира теоретичните форуми на фестивала, търсейки разширяване на дебата и достигане до по-широки аудитории.

Приятно четене!

 

1. ПРОМЕНИТЕ ПРЕЗ ФИЛТЪРА НА ФЕСТИВАЛА

Николай Йорданов: Как се промени театърът? А как ме промени театърът?

Асен Терзиев: Улавяне на настоящето

Елена Ангелова: Театърът на настоящето: откроени моменти от програмата на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ 2018

Илко Ганев: Динамиката на времето в пресечната точка между културни политики и художествени процеси в контекста на програмата на МТФ „Варненско лято“

 

1. ПРОМЕНИТЕ В ТЕАТРАЛНАТА СИТУАЦИЯ

Камелия Николова: Режисьорът и промените в театъра днес

Ангелина Георгиева: Можем ли да говорим за нов етос в съвременните изпълнителски практики днес

Албена Тагарева: Театърът в дигиталната епоха

Зорница Каменова: Предизвикателства пред кукления театър днес

Михаил Байков: New Kids on the Block: Новите деца на кукления театър

 

• ПРОМЕНИТЕ В ТЕАТРАЛНИЯ ПРОЦЕС

Анна Топалджикова: Как се променя театърът днес

Венета Дойчева: Естетически избор: персонални и социални измерения

Ромео Попилиев: Промяната на театъра днес – с тялото, очите, името, енергията

Румяна Николова: Предизвикателства пред съвременния актьор

Ина Божидарова: Театралната адаптация – съвременни модели и практики

 

1. ПОГЛЕДИ КЪМ ФЕСТИВАЛНИЯ АФИШ

Любомир Парушев: „Щастливият Бекет“ – един спектакъл на абсурда, написан от зрителите

Светломира Стоянова: “PURE” – имерсивна перформативна инсталация. Разказ за новата връзка зрител – изпълнител

Теодора Захариева: Да празнуваш живота чрез смъртта („Орхидеи“ на режисьора Пипо Делбоно)

 

За да разберете как да получите безплатно сборника или за да го поръчате, можете да пишете на: a.georgieva@viafest.org

Реклама

„Светулки“ в Театър 199

Зорница Каменова споделя впечатленията си за новата пиеса от Андрей Филипов „Светулки“, поставена от Катя Петрова в Театър 199. Текстът е публикуван в „Литературен вестник“, бр. 5 / 2017

„Светулки“ от А. Филипов, реж. К. Петрова, Театър 199, сн. Гергана Дамянова

В творческата дейност на Катя Петрова като режисьор могат да бъдат отграничени две посоки, които в зависимост от степента на обобщение на сценичните образи са насочени или само към възрастната публика или са от типа на т.нар. „семейни представления“. За първата примери са „Цар Шушумига“ от Константин Илиев (2010), „Автобиография“ по Нушич (2011), „Бурята“ по Шекспир (2013), „Колекционерката“ от Радослав Чичев (2014), „Семейство Замза“ по Кафка (2015), а за втората – „Ние, врабчетата“ от Радичков (2002), „История за Чайка и банда котараци“ по Сепулведа (2008), „Приказка за скитника-крал“ по Чапек (2012). Напоследък прави впечатление, че режисьорката се насочва към текстове, любопитни за деца и младежи, фокусирани върху сериозни теми касаещи предизвикателствата пред детето в процеса на израстването, осъзнаването на идентичността и трансформацията във възрастен. През сезон 2016/2017 репертоарите на няколко столични театъра се обогатиха с нейни представления, които препотвърждават необходимостта от внимание към именно тази театрална публика. В Столичен куклен театър се състоя премиерата на „Хуан Дариен – момчето тигър“ по латиноамериканския автор Орасио Кирога, в театър „София“ се играе „Роня, дъщерята на разбойника“ по Астрид Линдгрен, а „Светулки“ по пиесата на Андрей Филипов е най-новият й спектакъл в Театър 199.

Едва ли ще бъде пресилено ако кажем, че Катя Петрова е сред онези български режисьори, които целенасочено обогатяват българския сценичен репертоар с нови, непоставяни български или чужди текстове. Доколкото специфичния й подход към драматургията предполага тя да създава от недраматургични текстове сценарии за спектаклите, на които е режисьор, то „Светулки“ e от малкото изключения, защото е по текст на написана още през 2013 година детска пиеса от драматурга Андрей Филипов.

Сюжетът за две деца, поведени на околозвездно пътешествие от родената в лотус Светулка със странно име, дошла на Земята от космическата планета Тралфамадотус, е всъщност история – метафора за пътя, чрез който те заедно откриват красотата и вълшебството на непознатото и далечното (звездите), опознават света (запознават се с планетите) и се доближават до метафизичния свят отвъд познатото (тайните на Космоса). За най-малките зрители е радостта от визуалната зрелищност в играта на светлините, които се появяват ненадейно около персонажите, изникват в ръцете им, обгръщат ги, движат се в неочаквана светлинна феерия, която оставя без дъх. Същевременно по-големите деца откриват смисъл в ненатрапващия се образователен елемент, и в по-абстрактните препратки към субективността и относителността на живота и погледа към него, когато се смени перспективата. Важно послание на текста, предадено и чрез театралната игра е идеята за неразрушимите „вечни“ детски приятелства. Това е подсказано още в експозицията на спектакъла, която започва като детско забавление между четирима приятели, разпределящи си роли в игра, от която започва същинското приключение. Така четиримата персонажи стават герои на собственото си въображение, в което малките Филип и Мая наблюдават небесни явления и попадат в изключително звездно приключение, подведени от Разказвач–вълшебник и странна говоряща Светулка.

„Светулки“ от А. Филипов, реж. К. Петрова, Театър 199; сн. Гергана Дамянова

В „Светулки“ участват актьорите Анна Валерия Гостанян, Велислава Маринкова, Ангел Калев и Любомир Желев, музиката е на Христо Йоцов, а сценографията – на Петя Караджова – екип добре познат от предишен съвместен успешен проект – „Семейство Замза“, играещ се в момента на сцената на Театрална работилница „Сфумато“ и отличен с няколко номинации и награди Икар на Съюза на артистите в България.  Като режисьор от школата на Юлия Огнянова Катя Петрова следва принципите й на работа при изграждане на структурата на спектакъла, текстовата и визуална основа и разгръщането на актьорския потенциал, а именно етюдност при създаване на сцените, въображение и „добре изчислена свобода на импровизация“, което дава и същинската витална лекота на сценичния разказ и в „Светулки“. В голяма степен „магичността“ на необозримото е пресъздадена и чрез находчивата сценография на Петя Караджова, която изненадва с необичайната извънземна кукла – светулка, и двата вида кукли на децата – едните големи, колкото човешки деца (в реалната встъпителна история) и други – много по-малки, които сменят мащаба при пътешествието в огромното необятно космическо пространство, когато светулката се оказва много по-голяма от тях. Трансформацията на куклите и актьорските въплъщения, специфичните и оригинални театрални търсения на художника и режисьора създават от онова недоизказано, но податливо на визуализация театрално пространство забавни, живи, смешни, облени в светлини и контрасти образи, провокиращи полета на детското въображение. Смисъл, който създателите на спектакъла, определят така: „ …има полет над Земята. Но също онзи полет – на сърцето и душата. Там, където всеки може да е дълбоко щастлив, в световете на фантазията и на истинската близост.”

ЗОРНИЦА КАМЕНОВА

 

 

ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С НОМИНАЦИИТЕ ЗА ИКАР 2016 В КАТЕГОРИИИТЕ «КРИТИЧЕСКИ ТЕКСТ» И «ДРАМАТУРГИЧЕН ТЕКСТ».

НОМИНАЦИИ ЗА КРИТИЧЕСКИ ТЕКСТ:

ЙОАНА СПАСОВА-ДИКОВА ЗА „МЕЛМОМЕНА ЗАД ЖЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА“

ЗА КНИГАТА:

Приносна по няколко причини, книгата може да се разглежда като любопитен и познавателен историографски анализ, който представя актьорските имена, които творят в Народния театър през периода на 40-те и 50-те години. Йоана Спасова – Дикова се спира обстойно на персоналиите на най-знаковите актьорски имена, „заварени“ от смяната на обществено-политическата ситуация, както и на онези, чийто имена „изгряват“ през този период. Допълнителна дълбочина и перспектива на анализа в текста създава намерението на авторката да се спре на доминиращите режисьорски подходи към актьорските средства и процеса на работа с актьора. Книгата е разделена на няколко глави, в които Йоана Спасова – Дикова последователно разглежда европейския контекст след Втората световна война, търси онези механизми, които формулират конкретно българската театрална ситуация, за да достигне до формулиране на определящите модели за репертоара, режисурата и за типа отношение и процес на работа на актьора спрямо ролята. Нееднократно в текста се подчертава публичната роля на актьора и театралното изкуство като едно от най-мощните оръжия за пропаганда на комунистическите политически идеи, което е подкрепено със статистически доказателства за произвеждането на професионални кадри със звания „заслужил“ и „народен“. Става ясен и начинът, по който това се прави – а именно чрез внедряването и абсолютизирането на подменен и пригоден за идеологически цели модел на режисьорска и актьорска работа – т.нар. „Система на Станиславски“, недопускаща други възможности и алтернативни идеи за сценичните решения.
Зорница Каменова

ЗА АВТОРА: 

Йоана Спасова-Дикова

Доц. д-р Йоана Спасова-Дикова е театровед в Института за изследване на изкуствата — БАН. Защитава докторска дисертация в Санкт-Петербургския държавен институт за те¬атър, музика и кинематография (1992), а по-късно специализира в Оксфорд, Великобритания, и в Холандския институт за акаде¬мични изследвания. От 2013 г. е научен секретар на БАН — направ¬ление хуманитарни и обществени науки. Автор е на книгите За две актьорски съзвездия (София, „Камея“, 2004), Мелпомена зад желязната завеса. Част I. Народен театър: канони и съпроти¬ви (София, „Камея“, 2015), История на българския театър, т. IV: Българският театър между двете световни войни на ХХ век (в колектив, Институт за изследване на изкуствата, 2011). Публи¬кува и редица студии и статии за театър в специализирани енци¬клопедии и периодични издания у нас и в чужбина. Лектор в редица университети, ръководител и координатор на научни проекти у нас и в чужбина.
ДЖИНА ПАВЛОВА ЗА „ЕСТЕТИЧЕСКИ ПРОЕКЦИИ НА ТЕАТРАЛНАТА КУКЛА“

ЗА КНИГАТА: Театрално изследване, което идва да запълни важна празнина в теорията на кукления театър у нас. Работата проследява базисни за развитието на кукления театър проблеми, като тръгва от куклата като изразно средство и трансформациите, които търпи от първите й появи до безбройните й превъплъщения на сцената и екрана днес.
Трудът е структуриран в две части, които поглеждат от различен ъгъл към кукления театър. В първата част „Езикът на кукленото изкуство” вниманието е насочено към знаковата система на куклата и вграждането й в структурата на кукления спектакъл. Особено ценно в тази част е въвеждането на все по-устойчивия образ на медийната кукла. „Куклеността” е другото, много базисно, понятие, на което авторката търси нови определения. „Метафоричните аспекти на куклата” са обект на втората част на този, не обемен, но значим за кукленото изкуство труд. Тук авторката прави няколко разграничения в метафоричността на куклата: куклата като метафора на божественото, като метафора на човешкото и като модел на анимирана перфектност. В разглеждането на всяка от тях Джина Павлова се опира на същностни за развитието на модерното изкуство творци в областта на театъра, литературата и визуалните изкуства, чието творчество има отношение към куклата.
Ина Божидарова

Джина Павлова

ЗА АВТОРА: Джина Павлова завършва режисура за куклен театър в НАТФИЗ. Само година по-късно получава първата си награда за режисура на Международния фесивал “Златният делфин” във Варна. Оттогава е автор на повече от 40 представления за куклен театър в Европа и САЩ. Много от нейните спектакли са били представяни на фествали по света като: Международния театрален фестивал в Оксфорд, Охайо; Международната среща на професионалните куклено-театрални училища в Шарлевил-Мезиер, Франция; фестивал „Интермарионет” в Саарбрюкен, Германия. Публикувала е статии за куклен театър в български и американски сборници и списания. Участник е в много международни конференции. Нейните педагогически прояви включват: художествен ръководител на клас по куклено-актьорско майсторство в НАТФИЗ (1994); хоноруван преподавател в CSUSB (Калифорнийски университет Сан Бернардино); курсове и лекции в Miami University, Оксфорд, Охайо; в Brooklyn College, CUNY, Ню Йорк; Mount St. Mary’s College, Лос Анджелис; Georgetown University, Вашингтон, Вирджиния; George Washington University, Вашингтон, Вирджиния; Washington Uniwersity, Сиатъл, Вашингтон.

НОМИНАЦИИ ЗА ДРАМАТУРГИЧЕН ТЕКСТ:

„СЕМЕЕН АЛБУМ“ ОТ МАЛИН КРЪСТЕВ

„Семеен албум“, Младежки театър „Николай Бинев“

ЗА ПИЕСАТА:  Писана през 90-те год. на миналия век, пиесата „Семеен албум” на Малин Кръстев извървява интересен път до първата си сценична реализация. Участва в конкурса „Нова българска драма” в Шумен през 2000 г. където бива забелязана от Елин Рахнев – драматург по това време на Народния театър. Пиесата е трябвало да бъде поставена от режисьора Маргарита Младенова, но поради редица обстоятелства така и не вижда реализация на сцена. След което е прибрана в архивите на автора, за да може след близо 15 години да има своята първа премиера. „Семеен албум” разказва историята на трима души, техните съдби и тайната, която родителите са им завещали. Една дъждовна сутрин, в дома на двама братя се появява непозната млада жена. Започнала като обикновена покана за кафе, историята на тяхното запознанство бързо ескалира, за да добие съвършено нови измерения в края на вечерта. Присъствието на жената отключва неподозирано поведение у двамата мъже и ги кара да преосмислят живота си до тук. Пони, Сис и Деа се сблъскват с важен житейски проблем – лесно ли е да пазиш цял живот една тайна и накрая да я превърнеш в чужда тайна; цял живот да носиш един човек в себе си, да носиш проблемите му.
Михаил Байков и Емилия Илиева

Малин Кръстев

ЗА АВТОРА: Малин Кръстев завършва Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ през 1995 г. в класа на проф. Елена Баева и проф. Атанас Атанасов. Същата година влиза в трупата на Младежки театър «Николай Бинев», където остава и до днес. В творческата му биография влизат повече от 50 роли в театъра и над 40 роли във филмови продукции. В театъра е работил с едни от най-утвърдените български режисьори като Крикор Азарян, Иван Добчев, Маргарита Младенова, Теди Москов, Младен Киселов и др. Носител е на няколко награди за актьорско майсторство, сред които «Аскеер» 2005 и Актьор на Европа 2006 за ролята на Кучето в «Лазарица» от Й. Радичков, реж. Кр. Азаряна и «Икар» 2006 за всички роли в спектакъла «Веселите Разплюеви дни» от А. Сухово-Кобилин, реж. Мл. Киселов. Пиесата «Семеен албум» е неговият дебют като драматург. Тя се играе в негова постановка на сцената на Младежки театър «Николай Бинев» и бе отличена с наградата «Аскеер» 2015 за драматургия.

„ЧЕРВЕНАТА ПЛАНЕТА“ ОТ ГЕОРГИ ТЕНЕВ

„Червената планета“, Театрална работилница „Сфумато“

ЗА ПИЕСАТА: В „Червената планета“ няма да откриете познати драматургични ситуации и персонажи. Текстът въвежда в непознатото – в тъмната бездна на космоса, където свободно витаещи се срещат човек, робот и извънземно – там, където време и пространство се пресичат и където е възможно да се срещнат минало, настояще и бъдеще. Нашата цивилизация е вече история, пазена само в съзнанието на една машина, вляла се в сободното реене на всички истории на необятния космос. Докато, в едно паралелно време-пространство ние, тук, на земята, все още ускорено „произвеждаме“ своя край. Авторът поставя значителни проблеми, които засягат съдбата на човечеството, неговите кошмари и деформации, неговата обреченост, неговите безумия. Зададени са екзистенциални въпроси и най-вече този, който ни изправя на ръба на бездната: накъде отиваме? Драматургичният език, едновременно собствена версия на научна фантастика, поетичен, ироничен, е също така необичайна провокация за театрално търсене.
Анна Топалджикова

Георги Тенев, сн. Владимир Явашев

ЗА АВТОРА: Георги Тенев пише за театър от началото на 90-те години. Сред първите му текстове е “Фонологос”, пиесата е създадена под псевдоним и е представена като превод от датски език. Играна е в Учебния театър на НAТФИЗ „Кр. Сарафов“ като курсова работа на студенти от специалност „Театрална режисура“. Дебютът му на професионална сцена идва с „Частите на нощта“, драма в стихове, писана през 1993-94 год. Постановката е на Явор Гърдев, ДТ Сливен. Година по-късно, Я. Гърдев поставя и „Походът“, този път на сцената на театъра в Ловеч. Текстът е създаден за актьора Стоян Гъдев. В тази и други постановки, Тенев и Гърдев работят със сценографа Никола Тороманов. През този период, до края на 90-те, тримата се подписват като „Триумвиратус“. По покана на Гърдев пише монологичния пролог за „Марат-Сад“ (в изпълнение на Снежина Петрова, ДТ Варна) и създава хоровите партии за „Сънят на Одисей“, както и сценария на радиопиесата „Атолът“. Г. Тенев активно сътрудничи на Маргарита Младенова и Иван Добчев, за които написва текстовете на „Долината на смъртната сянка“ (проект по Достоевски в две части), „Стриндберг в Дамаск“ (за живота на А. Стриндберг). Също така, създава заедно с Иван Добчев „Заръщане във Витенберг“ и „Пиеса за изгаряне“. Поставя за първи път сам своя пиеса („Злият принц“) през 2013 г., в Народния театър, а след това и „Тъмна стая“ (2015 г.). Автор е на романи и разкази.
„НЕВИННИ УБИЙСТВА“ ОТ ДЕСИСЛАВА ГАВРИЛОВА

„Установено при огледа“ („Невинни убийства“), Център за култура и дебат „Червената къща“

ЗА ПИЕСАТА: „Невинни убийства“ от Десислава Гаврилова е документална драма, базирана на човешка трагедия – убийството на младата Яна Кръстева в Борисовата градина, която потресе обществото ни през 2011 г., продължава да ни тревожи и днес. Социално ангажираният текст, построен изцяло върху документален материал – интервюта с действащите лица, протоколи за разпит, съдебни протоколи, медийни публикации, предавания и т.н., е повод за взиране в българската действителност, в днешното й проблемно „лице“. На преден план излизат медийните манипулации по темата, липсата на съпричастност от медии, политици, полиция, „невинното“ и безотговорно обезценяване на човешкото достойнство във време на борба за надмощие между опозиция и управляващи, искане на „вот на недоверие“ към правителството, посочване и на „изкупителна жертва“ за потушаване на общественото напрежение, заклеймяване с най-тежкото обвинение “убиец“, очерняне на невинен човек завинаги. Впоследствие има и осъден, налице е и повторното – медийно – „убиване“ на самата Яна. Затова и „Невинни убийства“ е болезнен документ, свидетелство за времето, в което живеем, човешка гледна точка-протест срещу неадекватните реакции при разкриване/отразяване на случая, чието осмисляне продължи през 2015 г. в театрална постановка по пиесата.
Милена Михайлова

Десислава Гаврилова

ЗА АВТОРА: Десислава Гаврилова е основател и председател на Център за култура и дебат „Червената къща“, културната организация, която през годините се утвърди не само като гражданска платформа за ангажиран обществен дебат, но и като „Мястото“ за независим театър и танц у нас. 1997-2000 година Д. Гаврилова ръководи програмата по изпълнителски изкуства на Институт „Отворено общество“ Будапеща, като инициира редица програми за насърчаване на развитието на театъра и танца в страните от Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз. Магистър по „Театрознание” от НАТФИЗ и по „Публични политики” от Централноевропейския университет. Изучавала е и Кинодраматургия в Москва (ВГИК) и Културни политики в Оксфордския университет. „Невинни  убийства“, чийто жанр е малко позната в българския театър документална драма, е дебютната пиеса на авторката. Пиесата е поставена под заглавие „Установено при огледа“ от театрална компания Vox Populi и е публикувана в списание „Следва“.