Tag Archives: критически текст

НОМИНАЦИИ „ИКАР“ 2017 за КРИТИЧЕСКИ ТЕКСТ. ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С НОМИНИРАНИТЕ!

big-vaobrazenata За книгата:

„Въобразената телесност – тялото като драматургичен проблем“ предлага поглед към специфичен и неанализиран проблем – тялото като феномен в координатите на драматургичния свят. Изходната точка е принадлежността на драмата към две художествени полета – на литературата и на театъра. Изследването прекосява текстове от различни епохи, стилове  и образни системи. Софокъл, Шекспир, Молиер, Жан Жьоне, Карел Чапек, Ориза Хирата, Сара Кейн и други автори хвърлят мост към разнообразните проявления на телата. Специално внимание е отделено на проблема за границата между човешкото, нечовешкото, призрачното, механичното, антропо- и зооморфното начало. Като стъпва върху класически и нови теоретични възгледи, свързани с разбирането за драмата, изследването заимства идеи и от други хуманитарни науки (история, социология, културология).

Книгата посочва оригинален ракурс към драмата, незаслужено пренебрегвана досега в осмислянето на един основен елемент от театралната практика – тялото на драматическия персонаж. Новото знание неусетно помага на читателя да разбира по-дълбоко тъканта на театралното изкуство и това да му носи радост.

 

img_0659-1-4За автора:

Венета Дойчева е преподавател в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” по Театрална критика и Теория на драмата. Учи в СУ “Климент Охридски” (Право – 1980/1981), получава магистърска степен по Театрознание (1986) в НАТФИЗ и магистърска степен по Междукултурни връзки и междукултурен обмен в Университет Париж 3 – Сорбон Нувел (2005). Специализира във Франция (Париж, Лил). Работи като драматург в Театър “Българска армия” (1998 – 2011). Автор на множество рецензии за театър, публикувани в периодичния печат, участник в разнообразни международни проекти, фестивали и конференции. Сътрудник на Международния театрален фестивал “Варненско лято” (1998, 2012). Автор на книгата “Думи и Еринии” (2010). Съставител и редактор на сборник съвременна българска драматургия “« Théâtre Bulgare d’aujourd’hui », Cahier de la maison Antoine-Vitez sous la direction de Veneta Doytcheva, éditions « L’Espace d’un instant », Paris, 2007

 

За книгата: cover_niki_04-1

„Театърът в България. 1989 – 2015“ описва развитието на съвременния български театър.  Изследването стъпва върху теорията на драмата и на представлението, върху историческия анализ и актуалната критическа рефлексия. Същевременно то се стреми да се придържа към емпириката на театралните факти и архивираната памет за тях. Художествените явления и индивидуалните творчески фигури са проектирани върху социокултурната динамика на преходните години. Заключенията и оценките са направени с оглед на конкретната ситуация, но и спрямо процесите в европейския и световния театър.

 

 

 

За автора: 

SAMSUNG TECHWIN DIGIMAX-340

Николай Йорданов е завършил „Театрознание“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Професор в Института за изследване на изкуствата и преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ по Театрална критика, Анализ на спектакъл, Теория на представлението. Съставител и редактор на специализираното театрално списание „Homo Ludens“. Куратор и организатор на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и платформата „Световен театър в София“. Автор е на две монографии „Българската драма – поглед от периферията към текста“ (изд. „Петко Венедиков“, С 2002)  и „Театрите в България между двете световни войни“  (изд. „Петко Венедиков“, С 2004);  съавтор на „История на българския театър“, т. 4 и „Енциклопедия на българския театър“. Написал е множество студии, статии, рецензии, отзиви в специализираните медии по проблемите на драмата, спектакъла, театралния език, културните политики и историческото развитие на българския театър.

 

 

 

19765За книгата:

„Човекът актьор в театъра на Йежи Гротовски“ дискутира революционното новаторство на Йежи Гротовски в необходимите контексти – социален, политически, религиозен. Гротовски преосмисля понятието „актьор“ и го дефинира в неделимата и свещена връзка със зрителя. Играта между тях на сливане и дистанциране, дифузията на пространствата – вътрешното и външното, довеждат до пълното преосмисляне на театралното действо. Композицията е разположена в пет глави, които анализират понятието „лаборатория“ и театралните предшественици на Гротовски в първите десетилетия на ХХ век (Юл. Остерва, К. С. Станиславски), през диалогичните конструкти на „драмата и участниците в нея“ (в диалог с М. Бубер, отец Ю. Тишнер и Ф. Ебнер) към институционалния феномен и работата на „лабораторията“. Анализирани са и осем постановки на Гротовски.

 

 

 

 

picЗа автора:

Петя Йосифова е хореограф, специалист в областта на съвременния танц, зам.-директор на Театър-лаборатория „Алма Алтер“. Завършва “Синтетично сценично изкуство” в Пловдивския университет и експерименталните театрални класове „4ХС”, магистратура “Изкуства и съвременност“ в Софийския университет и Европейската танцова академия danceWEB във Виена. През 2015 г. защитава докторат „Драмата и драматизацията в театъра на Йежи Гротовски” в СУ „Св.Климент Охридски“. Дългогодишната й работа с режисьора Николай Георгиев определя теоретичните й и практически нагласи.

Advertisements

ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С НОМИНАЦИИТЕ ЗА ИКАР 2016 В КАТЕГОРИИИТЕ «КРИТИЧЕСКИ ТЕКСТ» И «ДРАМАТУРГИЧЕН ТЕКСТ».

НОМИНАЦИИ ЗА КРИТИЧЕСКИ ТЕКСТ:

ЙОАНА СПАСОВА-ДИКОВА ЗА „МЕЛМОМЕНА ЗАД ЖЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА“

ЗА КНИГАТА:

Korica Spassova Melpomena Приносна по няколко причини, книгата може да се разглежда като любопитен и познавателен историографски анализ, който представя актьорските имена, които творят в Народния театър през периода на 40-те и 50-те години. Йоана Спасова – Дикова се спира обстойно на персоналиите на най-знаковите актьорски имена, „заварени“ от смяната на обществено-политическата ситуация, както и на онези, чийто имена „изгряват“ през този период. Допълнителна дълбочина и перспектива на анализа в текста създава намерението на авторката да се спре на доминиращите режисьорски подходи към актьорските средства и процеса на работа с актьора. Книгата е разделена на няколко глави, в които Йоана Спасова – Дикова последователно разглежда европейския контекст след Втората световна война, търси онези механизми, които формулират конкретно българската театрална ситуация, за да достигне до формулиране на определящите модели за репертоара, режисурата и за типа отношение и процес на работа на актьора спрямо ролята. Нееднократно в текста се подчертава публичната роля на актьора и театралното изкуство като едно от най-мощните оръжия за пропаганда на комунистическите политически идеи, което е подкрепено със статистически доказателства за произвеждането на професионални кадри със звания „заслужил“ и „народен“. Става ясен и начинът, по който това се прави – а именно чрез внедряването и абсолютизирането на подменен и пригоден за идеологически цели модел на режисьорска и актьорска работа – т.нар. „Система на Станиславски“, недопускаща други възможности и алтернативни идеи за сценичните решения.
Зорница Каменова

ЗА АВТОРА: 

Йоана Спасова-Дикова

Доц. д-р Йоана Спасова-Дикова е театровед в Института за изследване на изкуствата — БАН. Защитава докторска дисертация в Санкт-Петербургския държавен институт за те¬атър, музика и кинематография (1992), а по-късно специализира в Оксфорд, Великобритания, и в Холандския институт за акаде¬мични изследвания. От 2013 г. е научен секретар на БАН — направ¬ление хуманитарни и обществени науки. Автор е на книгите За две актьорски съзвездия (София, „Камея“, 2004), Мелпомена зад желязната завеса. Част I. Народен театър: канони и съпроти¬ви (София, „Камея“, 2015), История на българския театър, т. IV: Българският театър между двете световни войни на ХХ век (в колектив, Институт за изследване на изкуствата, 2011). Публи¬кува и редица студии и статии за театър в специализирани енци¬клопедии и периодични издания у нас и в чужбина. Лектор в редица университети, ръководител и координатор на научни проекти у нас и в чужбина.
ДЖИНА ПАВЛОВА ЗА „ЕСТЕТИЧЕСКИ ПРОЕКЦИИ НА ТЕАТРАЛНАТА КУКЛА“

ЗА КНИГАТА:PavlovaKorica Театрално изследване, което идва да запълни важна празнина в теорията на кукления театър у нас. Работата проследява базисни за развитието на кукления театър проблеми, като тръгва от куклата като изразно средство и трансформациите, които търпи от първите й появи до безбройните й превъплъщения на сцената и екрана днес.
Трудът е структуриран в две части, които поглеждат от различен ъгъл към кукления театър. В първата част „Езикът на кукленото изкуство” вниманието е насочено към знаковата система на куклата и вграждането й в структурата на кукления спектакъл. Особено ценно в тази част е въвеждането на все по-устойчивия образ на медийната кукла. „Куклеността” е другото, много базисно, понятие, на което авторката търси нови определения. „Метафоричните аспекти на куклата” са обект на втората част на този, не обемен, но значим за кукленото изкуство труд. Тук авторката прави няколко разграничения в метафоричността на куклата: куклата като метафора на божественото, като метафора на човешкото и като модел на анимирана перфектност. В разглеждането на всяка от тях Джина Павлова се опира на същностни за развитието на модерното изкуство творци в областта на театъра, литературата и визуалните изкуства, чието творчество има отношение към куклата.
Ина Божидарова

Джина Павлова

ЗА АВТОРА: Джина Павлова завършва режисура за куклен театър в НАТФИЗ. Само година по-късно получава първата си награда за режисура на Международния фесивал “Златният делфин” във Варна. Оттогава е автор на повече от 40 представления за куклен театър в Европа и САЩ. Много от нейните спектакли са били представяни на фествали по света като: Международния театрален фестивал в Оксфорд, Охайо; Международната среща на професионалните куклено-театрални училища в Шарлевил-Мезиер, Франция; фестивал „Интермарионет” в Саарбрюкен, Германия. Публикувала е статии за куклен театър в български и американски сборници и списания. Участник е в много международни конференции. Нейните педагогически прояви включват: художествен ръководител на клас по куклено-актьорско майсторство в НАТФИЗ (1994); хоноруван преподавател в CSUSB (Калифорнийски университет Сан Бернардино); курсове и лекции в Miami University, Оксфорд, Охайо; в Brooklyn College, CUNY, Ню Йорк; Mount St. Mary’s College, Лос Анджелис; Georgetown University, Вашингтон, Вирджиния; George Washington University, Вашингтон, Вирджиния; Washington Uniwersity, Сиатъл, Вашингтон.

НОМИНАЦИИ ЗА ДРАМАТУРГИЧЕН ТЕКСТ:

„СЕМЕЕН АЛБУМ“ ОТ МАЛИН КРЪСТЕВ

SemAlbum

„Семеен албум“, Младежки театър „Николай Бинев“

ЗА ПИЕСАТА:  Писана през 90-те год. на миналия век, пиесата „Семеен албум” на Малин Кръстев извървява интересен път до първата си сценична реализация. Участва в конкурса „Нова българска драма” в Шумен през 2000 г. където бива забелязана от Елин Рахнев – драматург по това време на Народния театър. Пиесата е трябвало да бъде поставена от режисьора Маргарита Младенова, но поради редица обстоятелства така и не вижда реализация на сцена. След което е прибрана в архивите на автора, за да може след близо 15 години да има своята първа премиера. „Семеен албум” разказва историята на трима души, техните съдби и тайната, която родителите са им завещали. Една дъждовна сутрин, в дома на двама братя се появява непозната млада жена. Започнала като обикновена покана за кафе, историята на тяхното запознанство бързо ескалира, за да добие съвършено нови измерения в края на вечерта. Присъствието на жената отключва неподозирано поведение у двамата мъже и ги кара да преосмислят живота си до тук. Пони, Сис и Деа се сблъскват с важен житейски проблем – лесно ли е да пазиш цял живот една тайна и накрая да я превърнеш в чужда тайна; цял живот да носиш един човек в себе си, да носиш проблемите му.
Михаил Байков и Емилия Илиева

Малин Кръстев

ЗА АВТОРА: Малин Кръстев завършва Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ през 1995 г. в класа на проф. Елена Баева и проф. Атанас Атанасов. Същата година влиза в трупата на Младежки театър «Николай Бинев», където остава и до днес. В творческата му биография влизат повече от 50 роли в театъра и над 40 роли във филмови продукции. В театъра е работил с едни от най-утвърдените български режисьори като Крикор Азарян, Иван Добчев, Маргарита Младенова, Теди Москов, Младен Киселов и др. Носител е на няколко награди за актьорско майсторство, сред които «Аскеер» 2005 и Актьор на Европа 2006 за ролята на Кучето в «Лазарица» от Й. Радичков, реж. Кр. Азаряна и «Икар» 2006 за всички роли в спектакъла «Веселите Разплюеви дни» от А. Сухово-Кобилин, реж. Мл. Киселов. Пиесата «Семеен албум» е неговият дебют като драматург. Тя се играе в негова постановка на сцената на Младежки театър «Николай Бинев» и бе отличена с наградата «Аскеер» 2015 за драматургия.

„ЧЕРВЕНАТА ПЛАНЕТА“ ОТ ГЕОРГИ ТЕНЕВ

ChervenataPlaneta

„Червената планета“, Театрална работилница „Сфумато“

ЗА ПИЕСАТА: В „Червената планета“ няма да откриете познати драматургични ситуации и персонажи. Текстът въвежда в непознатото – в тъмната бездна на космоса, където свободно витаещи се срещат човек, робот и извънземно – там, където време и пространство се пресичат и където е възможно да се срещнат минало, настояще и бъдеще. Нашата цивилизация е вече история, пазена само в съзнанието на една машина, вляла се в сободното реене на всички истории на необятния космос. Докато, в едно паралелно време-пространство ние, тук, на земята, все още ускорено „произвеждаме“ своя край. Авторът поставя значителни проблеми, които засягат съдбата на човечеството, неговите кошмари и деформации, неговата обреченост, неговите безумия. Зададени са екзистенциални въпроси и най-вече този, който ни изправя на ръба на бездната: накъде отиваме? Драматургичният език, едновременно собствена версия на научна фантастика, поетичен, ироничен, е също така необичайна провокация за театрално търсене.
Анна Топалджикова

Георги Тенев, сн. Владимир Явашев

ЗА АВТОРА: Георги Тенев пише за театър от началото на 90-те години. Сред първите му текстове е “Фонологос”, пиесата е създадена под псевдоним и е представена като превод от датски език. Играна е в Учебния театър на НAТФИЗ „Кр. Сарафов“ като курсова работа на студенти от специалност „Театрална режисура“. Дебютът му на професионална сцена идва с „Частите на нощта“, драма в стихове, писана през 1993-94 год. Постановката е на Явор Гърдев, ДТ Сливен. Година по-късно, Я. Гърдев поставя и „Походът“, този път на сцената на театъра в Ловеч. Текстът е създаден за актьора Стоян Гъдев. В тази и други постановки, Тенев и Гърдев работят със сценографа Никола Тороманов. През този период, до края на 90-те, тримата се подписват като „Триумвиратус“. По покана на Гърдев пише монологичния пролог за „Марат-Сад“ (в изпълнение на Снежина Петрова, ДТ Варна) и създава хоровите партии за „Сънят на Одисей“, както и сценария на радиопиесата „Атолът“. Г. Тенев активно сътрудничи на Маргарита Младенова и Иван Добчев, за които написва текстовете на „Долината на смъртната сянка“ (проект по Достоевски в две части), „Стриндберг в Дамаск“ (за живота на А. Стриндберг). Също така, създава заедно с Иван Добчев „Заръщане във Витенберг“ и „Пиеса за изгаряне“. Поставя за първи път сам своя пиеса („Злият принц“) през 2013 г., в Народния театър, а след това и „Тъмна стая“ (2015 г.). Автор е на романи и разкази.
„НЕВИННИ УБИЙСТВА“ ОТ ДЕСИСЛАВА ГАВРИЛОВА

„Установено при огледа“ („Невинни убийства“), Център за култура и дебат „Червената къща“

ЗА ПИЕСАТА: „Невинни убийства“ от Десислава Гаврилова е документална драма, базирана на човешка трагедия – убийството на младата Яна Кръстева в Борисовата градина, която потресе обществото ни през 2011 г., продължава да ни тревожи и днес. Социално ангажираният текст, построен изцяло върху документален материал – интервюта с действащите лица, протоколи за разпит, съдебни протоколи, медийни публикации, предавания и т.н., е повод за взиране в българската действителност, в днешното й проблемно „лице“. На преден план излизат медийните манипулации по темата, липсата на съпричастност от медии, политици, полиция, „невинното“ и безотговорно обезценяване на човешкото достойнство във време на борба за надмощие между опозиция и управляващи, искане на „вот на недоверие“ към правителството, посочване и на „изкупителна жертва“ за потушаване на общественото напрежение, заклеймяване с най-тежкото обвинение “убиец“, очерняне на невинен човек завинаги. Впоследствие има и осъден, налице е и повторното – медийно – „убиване“ на самата Яна. Затова и „Невинни убийства“ е болезнен документ, свидетелство за времето, в което живеем, човешка гледна точка-протест срещу неадекватните реакции при разкриване/отразяване на случая, чието осмисляне продължи през 2015 г. в театрална постановка по пиесата.
Милена Михайлова

Десислава Гаврилова

ЗА АВТОРА: Десислава Гаврилова е основател и председател на Център за култура и дебат „Червената къща“, културната организация, която през годините се утвърди не само като гражданска платформа за ангажиран обществен дебат, но и като „Мястото“ за независим театър и танц у нас. 1997-2000 година Д. Гаврилова ръководи програмата по изпълнителски изкуства на Институт „Отворено общество“ Будапеща, като инициира редица програми за насърчаване на развитието на театъра и танца в страните от Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз. Магистър по „Театрознание” от НАТФИЗ и по „Публични политики” от Централноевропейския университет. Изучавала е и Кинодраматургия в Москва (ВГИК) и Културни политики в Оксфордския университет. „Невинни  убийства“, чийто жанр е малко позната в българския театър документална драма, е дебютната пиеса на авторката. Пиесата е поставена под заглавие „Установено при огледа“ от театрална компания Vox Populi и е публикувана в списание „Следва“.


Запознайте се с номинираните за наградите ИКАР 2014 в категориите „драматургичен текст“ и „критически текст“.

НОМИНАЦИИ ЗА ДРАМАТУРГИЧЕН ТЕКСТ

Елена Алексиева за „Глас“

За автора: Елена Аelena-2_781лексиева има магистърска степен по Международни икономически отношения от Университета за национално и световно стопанство, София и докторска по литература. Автор е на две стихосбирки и три сборника с разкази, сред които Читателска група 31 (награда Хеликон 2006). Романите й включват Синята стълба (2001), Рицарят, дяволът, смъртта (2007), Тя е тук (2009) и Нобелистът (2011).
Автор е на няколко пиеси, между тях Терапевтът (Народен театър „Иван Вазов”, сезон 2012/2013, Аскеер 2013 за нова българска драматургия) и Глас (ДТ „Николай Масалитинов”, Пловдив, сезон 2012/2013, Годишна награда на Обществото на независимите театрални критици). Нейни книги, пиеси и разкази са публикувани на английски, френски, испански, полски, унгарски, сръбски и македонски. Елена Алексиева живее в София, където работи като преводач на свободна практика и писател.

За пиесата: Театрална фантазия на тема двойници, новата пиеса на талантливата писателка Елена Алексиева се заиграва по изобретателен и задълбочен начин с едни от класическите теми в театъра и литературата и опипва невидимите и опасни граници между копието и оригинала, обикновения човек и гения, интимния свят и публичната маска, реалността и илюзията, живота и изкуството. Монологичен като форма, текстът потапя читателя в потока на съзнанието на една оперна певица малко преди излизането на сцената. Тя се притеснява дали ще успее да пее добре и в това нямаше да има нищо необичайно, ако въпросът който натрапчиво си задаваше не беше „…дали ще бъде моят глас или нейният?”. Слушаме вътрешния глас на Виктория Глас – най-добрата имитаторка на „божествената” Мария Калас, обречена да не може да покаже никога собственото си лице пред публиката. В нейната вълнуващо нереална лична история драматично се сблъскват божествената надареност и скромният талант, шумния блясък на сцената и потискащата тишина зад кулисите. Чрез разказа за едно болезнено детство, последвано от странна и смущаваща кариера, в „Глас” Елена Алексиева сякаш споделя на глас колко невъзможно е да бъдеш себе си понякога – проблем, който отеква и извън зрелищния, едновременно величествен и грандомански, свят на операта.                                                                                     Асен Терзиев

ПИЕСАТА „ГЛАС“ Е ПОСТАВЕНА В ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР ПЛОВДИВ 

 Стефан Иванов за „Между празниците“

За автора: stefan ivanov2Стефан Иванов е е завършил Френската езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин” и философия в СУ „Св. Климент Охридски”, специализирал е в Сорбоната. Издал е стихосбирките „4 секунди лилаво”, „Гинсбърг срещу Буковски в публиката” и „Списъци”. Номиниран е за националната награда за поезия „Иван Николов“. Носител е на наградата „София Поетики“ (2011). Съавтор е на пиесата „Медея – майка ми“, спечелила „Икар“ (2013) за най-добър спектакъл. Публикува поезия, проза, пътеписи, интервюта, есета и литературна критика. Негова поезия е превеждана на английски, немски, испански, гръцки, хърватски и сръбски. Още на личния му сайт www.siv.sofiascape.com

 За пиесата: „Между празниците” е първият самостоятелен драматургичен текст на Стефан Иванов създаден за актьорите Елена Димитрова и Христо Петков и част от новата програма на ТР „Сфумато” – „Изчезващата човечност”.  Има моменти от деня, когато вглеждането в състоянието на времето, небето или някой незначителен обект е способно да огледа протичащото в душата. И тези моменти поезията вербализира естествено. Затова и след изчитането на драматургичният текст „Между празниците” поисках да се върна към „Списъци”, стихосбирка на Стефан Иванов излязла през 2009г., поради сходствата в природата на неговата поезия и този текст за театър. „Между празниците” улавя и дописва вътрешния глас на двама трийсетгодишни – Той и Тя, съществуващи паралелно и без връзки помежду си. При все знанието, че текстът документира преживявания на двама актьори, той изгражда и допълнителен пласт, по-условен и метафизичен. Там именно съществува тъгата от неприспособимостта към света, там вирее общата и за двамата самота. Текст писан за актьори и сцена, в същината си „Между празниците” е спомен за състояния на душата, подобно на поезията.

Деница Езекиева

ПИЕСАТА „МЕЖДУ ПРАЗНИЦИТЕ“ Е ПОСТАВЕНА В ТЕАТРАЛНА РАБОТИЛНИЦА СФУМАТО

Яна Борисова за  „Хората от Оз“

яна б.За автора: Яна Борисова е писател, драматург и сценарист. Завършва история на изкуството. Пише пиеси, книги, разкази и филмови сценарии. Води курсове по творческо писане. Най-известните й драматургични текстове са “Малка пиеса за детска стая” и „Приятнострашно“. Носителка е на наградите: Икар (2008, 2010), Аскеер (2008), Наградата на независимата критика, Наградата за камерна пиеса, наградата Златно перо, наградата Нова европейска драма и др.  През 2008. министерството на културата на Франция, Еditions Théâtrales, Тheatre Odeon и Avignon Theatre Festival избират Яна Борисова да бъде представител на България в проекта „27 пиеси от Европа“. Текстовете й са поставени и издадени в България, Белгия, Франция, Сърбия, Русия, Аржентина, САЩ, Италия и Германия. Стилът й на писане се смята за находка в съвременната българска драматургия заради органичността и темпото на диалозите, понякога преливащи в ярки поетични монолози. Яна Борисова работи и като консултант по диалозите, като редактор и драматург, и script doctor на кино и телевизионни сценарии. Тя е председател на журито в ежегодния конкурс „Млада Драма” за драматургични текстове на Младежкия театър.

За пиесата: „Душата си избира свое общество, после вратата захлопва…“
Емили Дикинсън
Трите пиеси „Малка пиеса за детска стая“ (Икар 2008 за драматургичен текст) и „Приятнострашно“ (Икар 2010 за драматургичен текст) и най-новата – „Хората от Оз“ са определени от автора им Яна Борисова като логически и емоционален триптих. Водещата тема, около която се композират персонажите, ситуациите и отношенията отново е именно онова състояние на душата, избрала приятното, красиво и малко страшно „бягство от реалността“, познато ни от предишните две пиеси. В „Малка пиеса за детска стая“ то се открива в детска игра; „Приятнострашно“ е метафора на влюбеността, представена чрез въображаема градина. „Хората от Оз“ е за ексцентричните обитатели на същото това смислово пространство, което генерира завладяващата емоционална енергия на текста и отвъд него. Магическият потенциал на словото в диалога прелива от значения и се трансформира, вибрирайки с честота на звучене подобно на фина и нежна мелодия. Персонажите са чисти, красиви, духовно благородни и копнеещи хора – аристократична и мъдра застаряваща писателка, едновременно амбициозна и наивна помощник-редакторка, леко луд бивш пианист, един очарователен богат наследник и влюбеният в редакторката негов приятел. Потокът от доловими, но нееднозначно определени измерения на мисли и емоционални състояния е пресъздаден от умелото перо и деликатния ненатрапчив хумор на Яна Борисова и режисьорския талант на Галин Стоев, поставил и трите нейни текста в Театър 199 с голям зрителски успех.
Зорница Каменова

ПИЕСАТА „ХОРАТА ОТ ОЗ“ Е ПОСТАВЕНА В ТЕАТЪР 199

НОМИНАЦИИ ЗА КРИТИЧЕСКИ ТЕКСТ

Деляна Манева за  „Предизвиканото тяло“, Издателство „Ciela”

20775_102879826409354_3520758_nЗа автора: Деляна Манева е завършила е Театрална Режисура и Магистърска програма „Принципи на театралните изследвания“. Доктор на Нов Български Университет. Като режисьор на свободна практика е поставила пиесите: „Очарователния хоровод по хоровода на очарователния господин Артур Шницлер“ – В. Шваб, „Детеубийство“ – П. Турини, „Пробуждане на пролетта“ – Ф. Ведекинд, „Парникът“ – Х. Пинтър, „Гръм Части“ – Д. Хармс, „Град от стъкло“ – П. Остър, „Соната на призраците“ – А. Стриндберг, „Гара Виктория“ – Х. Пинтър. Публикувала е стихове, разкази и статии в периодичния печат. Носител на „Националната награда за драматургия Иван Радоев“, 2004 в съавторство с Алек Попов. Съ-сценарист на игралния филм „Мисия Лондон“.

 DelyanaKoricaЗа книгата: Защо „предизвиканото тяло”? Защото тялото трябва да бъде предизвикано, възбудено, тренирано. Става дума за актьорското тяло – инструментът на актьора, чрез който той създава своето изкуство. То трябва да осъзнае възможностите си като динамика и философия, като поетика на движението и генератор на различни естетики. То е предизвикано, за да разкаже своята история.  

Деляна Манева е театрален режисьор и експериментатор в областта на физическия театър. В своето изследване тя се обръща към прочутите тренингови практики на ХХ век – една тема, колкото неимоверно изучавана в световен мащаб, толкова непресъхващо актуална, която подлежи на нови интерпретации. Герои на книгата са създателите на основните методи за обучение на актьора и развиване на неговите психофизически умения: Станиславски и методът на физическите действия, Мейерхолд и биомеханиката, Михаил Чехов и разчупването на оковите от свободния дух на актьора, Арто, Гротовски и техните последователи Еуженио Барба, Ричард Шехнер и Томас Ричардс и свещеният театър, оголеният актьор, неговите съпротиви, импулси, енергия, който търси връзка с метафизичните сили.  

Най-ценното в книгата е, че съществуващите теории са подложени на критика и преоценка от съвременна гледна точка, съобразно днешните предизвикателства пред актьора. Всъщност, по кой път ще тръгне той, е въпрос на избор.

Йоана Спасова-Дикова

Камелия Николова за „Българският театър след 1989 и новата британска драма“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“

Kamelia NikolovaЗа автора: Проф. д.изк.н. Камелия Николова е преподавател по История на европейския театър в Националната академия за театрално и филмово изкуство, театрален изследовател в Института за изследване на изкуствата към БАН и гост-лектор в други университети. Учи Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1978-1979), след което през 1984 г. завършва Театрознание в НАТФИЗ. Специализира в Лондон и Глазгоу, участник в много международни конференции, проекти и фестивали. Ръководител на катедра “Театрознание” в НАТФИЗ, член на Международната организация за европейска драма “The Fence”, Лондон, на Комисията за публикации на OISTAT и на Международната асоциация на театралните критици IATC. Редактор в няколко специализирани издания за театър, образование и култура. Водещ на рубрика “Сцена” в “Литературен вестник”. Сред най-известните й книги са: „Другото име на модерния театър“ (награда на САБ за 1996),  „Експресионистичният театър и езикът на тялото“ (награда ИКАР’2001),  “Британската драма 1945-1989” (награда ИКАР’2010), “История на българския театър”, т. ІV (в колектив, награда ИКАР 2011) и др. Нейни текстове са публикувани в България, Германия, Обединеното кралство, САЩ, Чехия, Словакия, Италия, Испания, Русия, Франция.

Kamelia Nikolova_koritza knigaЗа книгата: Книгата на Камелия Николова „Българският театър след 1989 и новата британска драма“ се появява логично след значими предходни текстове на авторката и в двете полета на изследователския й интерес, запечатани в заглавието. Сега тя ни предлага теоретично и историческо паралелно четене на двата културни контекста, които се срещат, влизат в диалог или се разминават, пропускайки потенциални възможности. В крайна сметка обаче книгата откроява фундаменталната роля на съвременната британска драма за развитието на българския театър – преживяването на постабсурдисткото и постмодерно светоусещане, на новия експресионизъм и на новия реализъм, откриването на дилемите пред различието и на енергиите от социалния бунт. Затова и изследването на Камелия Николова се превръща в нещо повече от анализ на репертоарни избори и сравнително театрознание; то е обобщение на отношението между текста и представлението на българската сцена през последните три десетилетия, както и рефлексия върху концептуални и естетически тенденции в съвременния български, европейски и световен театър. 

Същевременно книгата предлага и оригинален поглед върху най-значимите британски драматурзи (Х. Пинтър, Т. Стопард, К. Чърчил, Ф. Ридли, С. Кейн, М. Макдона и др.) и върху най-запомнящите се представления на българска сцена след 1989 (проникновено е анализирана постановъчната дейност на водещите български режисьори, работили в годините след промените). Една важна и необходима книга за българското театрознание!
Николай Йорданов

Ромео Попилиев за  „Съпротивата на драмата в драмата за съпротивата“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“

100_3229 (1).JPG_RomeoЗа автора:  Ромео Попилиев е доктор на изкуствознанието и професор в Института за изследване на изкуствата при БАН, където работи от 1990 г. Ръководител е на сектор „Театър” в института. Автор е на книгите „Комичното и животът на българската комедия между двете световни войни” (награда ИКАР 2002), „Театралната критика на две критични десетилетия”, „Драмите на Йордан Радичков или едновременното неедновременно” (награда ИКАР 2006), „Историческата драма: траекториите на историята, мита и политиката”. Съавтор е на юбилейната история „Сто години Народен театър”, както и на т. ІV от „История на българския театър” (награда ИКАР 2012). Написал е много студии, статии и реценции в специализирания и периодичния печат, статии за енциклопедии и др.

KoricaRomeoЗа книгата: Книгата коментира един сегмент от българския театър – пиесите, създадени между 1944 и 1989 г., които разказват за въоръжената комунистическа съпротива срещу властта в годините на Втората световна война. Темата за съпротивата, която поради политическата си употреба в режима на социалистическата държава е натрапвана като задължителна за българските театри, е интерпретирана в еволюцията на нейното хронологическо развитие. Изследването е първото научно проучване за логиките, които свързват драмата на съпротивата с различни контекстуални полета – на социалната действителност, на националната традиция и на естетическите методи. Книгата носи автентичния авторски стил на един от най-авторитетните български театрални изследователи, като съчетава свободен личен поглед, оригинални прочити и академична задълбоченост. В кръга на анализираните факти, освен много автори и пиеси, попадат коментари на значими политически и културни събития от втората половина на ХХ век, както и размисли за мястото на театъра в живота на тоталитарната държава. Свободна от всякакви идеологически или политически предразсъдъци, мисълта на автора обхожда тези явления и ги осветлява с неочакван лъч на внимание, уравновесено и проникновено, като поставя читателя в сърцето на интригата относно “съпротивата на драмата в драмата за съпротивата”.

Венета Дойчева