Tag Archives: Камелия Николова

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА КНИГА НА ПРОФ. КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

Teatar21vek03„Театърът в началото на ХХІ век” предлага широка панорама на случилото се в театъра в Европа и в България през последните петнайсет години. В книгата са коментирани повечето от най-значимите събития, личности и заглавия в областта на спектакъла, драматургичното писане, нетрадиционните театрални форми, основните фестивали и обмена на театрални идеи. Мащабният поглед към сценичната практика от началото на ХХІ век до днес е допълнен с разглеждането на базисни теоретични въпроси на театъра и неговата нова социокултурна ситуация в съвременния глобален и медиализиран свят.
Камелия Николова е театровед, театрален изследовател и театрален критик. Тя е доктор на изкуствознанието и професор по Европейски театър в Института за изследване на изкуствата към БАН и в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов”, където е и ръководител на катедра „Театрознание”. Гост-професор в НХА, НБУ и други български и чужди университети, участник в редица изследователски проекти и научни конференции, редактор в няколко специализирани издания за театър, наука и култура.
Автор е на книгите „Другото име на модерния театър“ (1995), „Белези от нищото“ (1998), „Експресионистичният театър и езикът на тялото“ (2000), „Модерната европейска драма в Народния театър между двете световни войни“ (2004), “Театърът на границата на ХХ и ХХІ век” (2007), “Британската драма 1945-1989” (2009), “История на българския театър”, т. ІV (в колектив, 2011), “Българският театър след 1989 и новата британска драма” (2013). Нейни студии и статии в областта на историята на българския и европейския театър, теорията на драмата и представлението, съвременното театрално развитие и интердисциплинарните театрални изследвания са публикувани в Обединеното кралство, САЩ, Германия, Словакия, Полша, Русия, Испания, Македония, Италия, Франция.

Реклами

„БЪЛГАРСКИЯТ ТЕАТЪР СЛЕД 1989 И НОВАТА БРИТАНСКА ДРАМА“: ЗА ЕДНО ПЛОДОТВОРНО ВЛИЯНИЕ

За книгата отличена с наградата „Икар“ 2014 в категорията „критически текст“ пише Анна Топалджикова. Текстът е публикуван в сп. „Проблеми на изкуството“, бр. 2, 2014

Kamelia Nikolova_koritza knigaНовата книга на Камелия Николова „Българският театър след 1989 и новата британска драма“ е продължение на поредица от изследвания, която имат своя значителен принос към историята и теорията на българската театрална наука. Тя допълва една открояваща се тенденция, очертана от издадените до този момент книги на същия автор: “Другото име на модерния театър“, 1995, „Белези от нищото“, 1998, „Експресионистичният театър и езикът на тялото“, 2000, „Модерната европейска драма в Народния театър между двете световни войни“, 2004, „Театърът на границата на ХХ и ХХІ век“ 2007, „Британската драма 1945-1989“, 2009. Тези последователни усилия имат важно значение за популяризирането на европейските и в частност британски драматургия, театър, театрална наука и критика – за първи път е структурирано познание за цели течения и тендеции, както и за изследване на тяхното влияние върху българския театър.
Първата глава на книгата въвежда директно в същностния пласт на изследването – съпоставката между две култури, между ситуирането на българските и на британските драматургия и театър в местния исторически контекст и същевременно по отношение на спецификите на съвременните театрални търсения и очертаващите ги тенденции.
Следващата глава „Новата британска драма: драмата в обединеното кралство през послените четири десетилетия“ представлява подробен преглед на основни течения, като едновременно очертава смисловите и стилистични полета, в които попада определено явление, и представя аналитично най-същественото за определени британски автори и поизведения.
Третата глава се отправя към българския контекст в динамичното му развитие след 1989 г. Камелия Никола типологизира театралните явленията за период един дълъг период от близо 25 години и откроява чрез тях тенденции, същностни характеристики и новаторски движения.
Следващата глава изследва рецепцията на новата британска драма у нас след 1989 г. Постижение на това много обемно и трудоемко изследване върху една недокосната от нашето театрознание тема, е изследователският подход, който предлага сложна и многопластова мрежа от съпоставки и анализи на британските текстове, на режисьорското мислене върху тях в постановките в България и на цялостната характеристика на спектаклите като театрален феномен.
Безспорно качество на творческата природа на Камелия Николова, което се проявява в реализацията й на изследовател на театъра, е умението да види общата картина, да открои тенденциите, да степенува значенията, да открие и дефинира същностните белези на явленията, да приложи теоретичните концепции към анализа на конкретната драматургична и театрална практика. И същевременно в анализа на отделни спектакли, режисьорски решения и актьорски интерпретации тя проявява усет към артистичната природа на театралното изкуство, към тънките и понякога трудно доловими нюанси, чувствителеност към детайла, емоционална реакция към непосредственото сетивно въздействие на спектакъла, към двойнствените прояви на играта.
Книгата на Камелия Николова представя на читателя извънредно богато по обем проучване, прецизно и задълбочено изследване и аргументирано доказване на значителното влияние на британската драма върху нашия театър в периода от 1989 г. до днес. Тя е ценен източник на познание за широка аудитория от читатели – изследователи в областта на историята и теорията на театъра, културолози, литературоведи, изкуствоведи, журналисти, режисьори, актьори, преподаватели, студенти и др. Книгата впечатлява и с много добре намерения ключ към съпоставка между две култури, между различни театрални ситуации, както и между текст и представление като две основополагащи енергии, които създават в своята постигната цялост изкуството на театъра и оплождат живото въздействие на театралния спектакъл.

Анна Топалджикова


МТФ „Диваделна Нитра” 2014: ново и свежо завръщане към театралното кабаре

Камелия Николова разказва за тазгодишното издание на международния театрален фестивал в Нитра, Словакия. Текстът е публикуван в Литературен вестникр бр. 31, 8-14.10.2014

 

„За какво служи изкуството?” – под това провокативно, но и много актуално мото в Словакия от 26 септември до 1 октомври се проведе 23-то издание на Международния театрален фестивал „Диваделна Нитра” – един от най-авторитетните форуми в областта на сценичното изкуство в Европа през последните две десетилетия. Мотото беше тема на основната теоретична дискусия, водена от директора на фестивала Дарина Карова, в която участваха пърформъра и теоретика на съвременния танц Янес Янса (Емил Хърватин, Словения), професорът по естетика Ерих Мистрих, философът и теоретик на киното проф. Петер Михалович и Вера Дубачова, актриса и дългогодишен директор на Театър от пасажа в Банска Бистрица. Всички те от различни страни търсеха отговора на този въпрос, тръгвайки от аксиоматичното убеждение, че за европееца изкуството е неотменна част от живота и ежедневието му и че когато забравяме това във времена на финансова криза като днешните цената, която плащаме по-късно е много висока, а загубите – огромни и трудно възстановими. Важните и навременни изводи, изказани на теоретичния форум получиха убедително потвърждение от представените спектакли и от фестивала като цяло в качеството му на събитие със значение и ползи в много посоки както за града и театралната общност в Словакия, така и в европейския контекст.

“Без название №1”, режисьор Херберт Фрич, театър „Фолксбюне”, Берлин

Според утвърдената програмна схема на фестивала афишът му се състои от три модула: основна програма, съпътстваща програма “Фестивал+” и модул „Дискусии”. Основният селекция тази година включваше пет чужди и пет словашки продукции. Чуждите заглавия бяха комичната опера “Без название №1” на режисьора Херберт Фрич и театър „Фолксбюне”, Берлин; „Кайзер TV, Унгария” – авторски спектакъл на режисьора Бела Пинтер и неговата трупа „Бела Пинтер и компания”, Будапеща; танцовия спектакъл „Сокол” – копродукция на EnKnapGroup и фондация “Маска”, създаден и изпълнен от известния танцьор Изток Ковач и пърформъра и театрален теоретик Янес Янса (Емил Хърватин), Любляна; „Златните 60-те или дневникът на Павел Ю.” от Павел Юрашек/Дора Висеникова, режисьор Ян Микулашек, Театър на балюстрадата, Прага и моноспектакъла „Изгарянето на книгите” на белгийския писател и разказвач на истории Петер де Буисер от Брюксел. Най-успешните словашки постановки от последния театрален сезон, представени в основната програма бяха „Добронамерените”, драматизация по отличения с „Гонкур” нашумял роман „The kindly ones” на Джонатан Литъл на режисьора Михал Вайдичка и Словашкия Национален театър, Братислава (на традиционната специална церемония в нощта на откриването на фестивала спектакълът получи три от годишните театрални награди „Доски” – за режисура, за главна мъжка роля и за най-добро представление); „Европеана”, драматизация по популярното едноименно есе на чешкия автор Патрик Оуржедник, режисьор Ян Лутеран, Словашки камерен театър – град Мартин; „Доказателство на кръвта” – постановка на полската режисьорка Агнешка Олстен по новата пиеса на словашкия драматург Карол Хорак в театъра в Кошице; „Стачкоизменници” от Герхард Хауптман на режисьора Роман Полак и театъра домакин в Нитра „Андрей Багар” и „Капитал” – „драматичен плач за времената, в които живеем”  по Карл Маркс на режисьора Мартин Чисвак и Театър „Арена”, Братислава. Съпътстващата програма представляваше своеобразен шоукейс на интересни и мобилни словашки и чешки представления, предимно на млади изпълнители и трупи, а теоретичният модул, освен описаната програмна дискусия „За какво служи изкуството?” включваше и традиционните за „Диваделна Нитра” и много полезни „закуски със” създателите на спектаклите от основната програма.

Ако последните няколко издания на МТФ „Диваделна Нитра” бяха фокусирани върху постдраматичния (2010) и съвременния политически документален и  вербатим театър (2011, 2012 и 2013), то по-голямата част от десетте спектакъла в международната селекция на тазгодишното издание показа едно ново и свежо завръщане и актуализиране на политическото и пародийно-артистичното театрално кабаре, така характерно за сценичната практика в Централна Европа през първата половина на ХХ век. Безспорният фаворит тук беше комичната опера „Без название 1” на германски режисьор Херберт Фрич и Берлинското Фолксбуне. Дългогодишен актьор в постановките на Франк Касторф, след острата си раздяла с него през 2007 г. той неочаквано нашумя както в Германия, така и на европейската сцена с прословутите си  опери-черни комедии, представляващи изобретателни спектакли в естетиката на визуалния театър на образите, изградени върху импровизирана музика. Най-новата му комична опера „Без название 1”, чиято световна премиера беше на фестивала в Нитра, ерудирано и дръзко цитира и актуализира крилати образи, идеи и изразни стратегии от немите филми на Чаплин, от „музиката на шума” и синтетичния театър на футуристите, от германския експресионизъм и от хепънинга за да създаде едно неподражаемо въздействащо и забавно съвременно театрално „вариете без думи”.

„Европеана”, по Патрик Оуржедник, режисьор Ян Лутеран, Словашки камерен театър, град Мартин

Друга форма на съвременното театрално кабаре предложи много интересният авторски спектакъл на младия словашки режисьор Ян Лутеран върху „Европеана” на Патрик Оуржедник. В неговото едновременно умно, отговорно и изненадващо игрово и безгрижно представление Европа е видяна като огромна стилна библиотека с хиляди рафтове и томове по тях, съхраняващи трупано с векове знание и мъдрост, която с един странен и необясним от гледна точка на тази мъдрост акт е полуразрушена и превърната в руини от книги. Сред тях няколко оцелели мъже и жени с наиграна, почти инфантилна простодушност и чрез различни по-сръчно или по-неумело цитирани кабаретни похвати разказват/изживяват непонятно жестоката, кръвопролитна и  трагична „кратка история на ХХ век”.

Представянето на най-доброто от „Диваделна Нитра”2014 би било най-малкото непълно, ако към коментираните две представления не прибавя и яркия визуален политически спектакъл „Златните 60-те или дневникът на Павел Ю.” на Ян Микулашек и Дора Висеникова, както и майсторския „теоретико-практически” пърформънс „Сокол” на Изток Ковач и Янес Янса, непринудено балансиращ на границата на съвременния танц и теорията/историята за него.

КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

 

 

 

 

 

 


Конференция „Шекспир в България днес“

poster 2ШЕКСПИРОВИ ЧЕСТВАНИЯ В НАТФИЗ

 ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

ШЕКСПИР В БЪЛГАРИЯ ДНЕС

в рамките наПОСТОЯНЕН ТЕАТРАЛЕН СЕМИНАР

Ръководител: проф. д.и.н. Камелия Николова, Катедра “Театрознание”

  С участието на:

театроведи и режисьори – преподаватели, докторанти и алумни на НАТФИЗ: проф. д.и.н. Камелия Николова, гл. ас. д-р Асен Терзиев, проф. д-р Николай Йорданов, доц. д-р Венета Дойчева, проф. д.и.н. Ана Топалджикова, Михаил Байков (докторант), проф. Маргарита Младенова, проф. Красимир Спасов, Явор Гърдев, проф. Снежина Танковска, проф. Иван Добчев, проф. Пламен Марков, Петър Кауков, Крис Шарков, Петринел Гочев, както и на актьори и сценографи, работили върху драматургията на Шекспир.

 

8 май 2014, четвъртък, 10.00 ч.

КОНФЕРЕНТНА ЗАЛА, НАТФИЗ, Сграда B, ул. „Раковски“ 114