Tag Archives: Камелия Николова

Европейските театрални награди бяха раздадени в Рим за 16-и път

Текстът е публикуван в „Литературен вестник“, бр. 1, 2018, с. 8 (10-16.01.2018)

Джеръми Айрънс и Изабел Юпер са новите носители на Европейската театрална награда. В последната седмица преди Коледните празници, между 12 и 17 декември, в Рим за 16-и път бяха връчени най-престижните отличия за театър на Стария континент, присъждани на емблематични личности за ярки постижения и цялостен принос в развитието на сценичното изкуство. Заедно с основната награда, за 14-ти път беше присъдена и наградата „Нови театрални реалности”, която се дава за оригинални експерименти и открития в областта на съвременния театрален език. С нея за 2017 г. бяха отличени пет от най-интересните и провокативни фигури на европейската сцена през последните години – режисьорите Сюзън Кенеди (Германия); Йерней Лоренци (Словения); Яел Ронен (Израел); Алесандро Скарони (Италия) и Кирил Серебреников (Русия) и една театрална трупа, наложила се със своите смели естетически търсения  и социални послания – Театър №099 (Естония). Със специални награди бяха удостоени писателят, поет и драматург Уоле Шоинка (Нигерия) и театралния режисьор Фатхел Джайби (Тунис).

Европейската театрална награда (ETP – Europe Theatre Prize) е създадена през 1986 г. като проект на Европейската комисия, тогава под ръководството на Жак Делор, по идея на Алесандро Мартинес (днес генерален секретар на наградата). Церемонията по присъждането й е проведена за първи път през 1987 г., а на третото й издание през 1990 г. започва да се връчва и награда за експерименти и обновяване на театралния език, наречена „Нови театрални реалности”. Европейската театрална награда и наградата за „нови театрални реалности” (както и отделни специални отличия) от тогава до днес, с известни прекъсвания, се присъждат всяка година като ETP включва диплом, пластика от известен скулптор и 60 000 евро, а наградата за нови театрални реалности в началото е диплом и 20 000 евро, които от 2010 г. са увеличени на 30 000 и се разпределят по равно между носителите й. За учредяването на отличието важна заслуга има и актрисата Мелина Меркури, която става нейн патрон, както и тогавашния министър на културата на Франция (в правителството на Франсоа Митеран) Жак Ланг, избран за президент на Европейската театрална награда. Организатори на ETP са Съюзът на европейските театри, Европейската театрална конвенция (ETC), Международната асоциация на театралните критици (AICT/IATC), Международният театрален институт (ITI), Европейската фестивална асоциация (EFA) и Съюзът на театралните училища и академии (E:UTSA). Раздаването на наградите е замислено и вече традиционно се провежда като специален фестивал в рамките на една седмица в различни европейски градове. Първите девет  издания са в Таормина, Италия, след което домакини на събитието стават Торун, Солун, Вроцлав, Санкт Петербург, Крайова, а 16-то издание, посветено на 30-годишния юбилей на  ETP, отново се завръща в Италия. То се състоя в знаменитата й столица като ярък и амбициозен международен театрален форум, осъществен като специален проект на министъра на културата на Италия и под патронажа на президента на републиката, с който беше отбелязана и 60-годишнината на Театро ди Рома и срещата на G7.

Програмата на фестивалната седмица (12-17 декември) на Европейската театрална награда 2017 в Рим включваше огромен масив от събития.  По установена традиция тя се състоеше от три основни части: теоретични дискусии и разговори с наградените; спектакли на няколко от личностите и трупите, получавали отличието на предишни издания (т.н. модул „Ritorni”, тази година това бяха Боб Уилсън, Питър Щайн и Джорджо Барберио Корсети) и афиш с по едно представление на всички наградени, и завърши с тържествената церемония по връчването на наградата. В продължение на 5 дни повече от 500 официални делегати – театроведи, театрални критици и журналисти, актьори, режисьори и директори на театри и организации, както и много любители на театъра изпълваха една от огромните зали на Палацо „Венеция”, където се провеждаха срещите с наградените и множеството теоретични дебати и презентации, и залите на старинния театър „Аржентина” (построен през 1731 г. върху част от мястото, заемано от Театърът на Помпей, завършен през 55 г. пр. Хр., днес основната сграда на Театро ди Рома) и на Националната опера, Театър „Индия” и театър „Паладиум”, където се показваха спектаклите.

Откриването на 16-то, „Римско” издание на Европейската театрална награда беше със специално италианско събитие – в едно от фоайетата на Театър „Аржентина” се проведе тържествената церемония по връчването на наградите, присъждани от Италианската асоциация на театралните критици на актьори, режисьори, театрални компании и проекти от Италия или свързани с нея и театралния й живот за 2017 г. За  най-добри актьорски постижения бяха отличени Кристиан ла Роса, Микеле ди Мауро, Елена Бучи и Ермана Монтанари; за режисура – Масимо Пополизио за забележителния  му спектакъл по известния роман на Пиер Паоло Пазолини „Момчета на живота” (1955), на сцената на театър „Аржентина”, продукция на Театро ди Рома, награди получиха и няколко трупи или отделни техни членове, представили успешни проекти през годината в различни форми и жанрове на съвременния театър. Италианската асоциация на критиците направи този път и едно изключение като присъди своята годишна награда и на германския режисьор Томас Остермайер за спектакъла му „Ричард ІІІ” (Шаубюне, Берлин, премиера 2015 г., чието 150-то представление е показано на сцената на Пиколо Театро в Милано през май 2017 г). Наградата за цялостно творчество получи известния драматург Манлио Сантанели (р. 1938 г., пиеси „Авариен изход” (1980), „Кралицата майка” (1984), поставена и у нас в Театър 199 под режисурата на Валентин Ганев, с участието на Невена Мандаджиева (Майката) и Владимир Пенев (Сина), премиера 2011 г). След церемонията международните гости и италианските театрали и зрители присъстваха и на официалното откриване на форума на сцената на театъра, последвано от постановката „Крал Лир” на италианския режисьор Джорджо Барберио Корсети, носител на Европейската награда за нови театрални реалности през 1994 г., продукция на театъра-домакин.

Изабел Юпер, носител на Европейската театрална награда за 2017 г.

Джеръми Айрънс, носител на Европейската театрална награда за 2017 г.

От теоретичните дебати и срещи, плътно запълващи останалите четири дни до вечерта, продължаваща с гледането един след друг на два спектакъла, безспорно най-интересни бяха разговорите с носителите на ЕТР’2017, както и на Наградата за нови театрални реалности. Много силни бяха представянията и дискусиите и с двамата емблематични актьори, отличени с основния театрален приз – Джеръми Айрънс и Изабел Юпер, в които те не само отново потвърдиха своята харизматичност и талант, но и високата си интелигентност и ангажираност с актуалните теми и въпросите на днешния свят. Особено интересен и задълбочен беше разговорът с Джеръми Айрънс, модериран блестящо от известния британски театрален историк и критик Майкъл Билингтън, и с участието на Фани Ардан и други колеги и приятели на актьора пред буквално препълнената до краен предел огромна зала в Палацо „Венеция”. В него той и останалите участници не само припомниха ключовите моменти от театралната и филмовата му кариера, но и увлекателно разкриха начина му на работа, удоволствието да се играе на сцената и пред камерата с подобен партньор – изключително прецизен и съсредоточен и едновременно с това сърдечен и предразполагащ, интересуващ се истински от колегата си отсреща. Едни от най-ярките моменти в почти четиричасовия разговор беше минидебатът между актьора и Майкъл Билингтън за неговата работа върху текстове на двамата му любими драматурзи – Том Стопард и Харолд Пинтър (с когото го е свързвало и лично приятелство), в чийто пиеси Джеръми Айрънс създава  най-силните си роли. След лаконичния, но удивително точен анализ на „Истинското нещо” (1982) на Стопард, с чиято постановка през 1984 г. дебютира на Бродуей (партнирайки си с Глен Клоуз) и получава наградата „Тони” за най-добър актьор, той направи и чудесна кратка характеристика на пиесите на Пинтър, оприличавайки ги на „великолепен кейк, под чиято привлекателна повърхност са скрити неочаквани дълбочини и празнини”. След емоционалното представяне на Изабел Юпер (която през тази година вече е носител на „Златен глобус” и „Сезар” за филма си „Тя”) от театрални специалисти, приятели и колеги, водено от известния френски театрал и бивш директор на Фестивала в Авиньон Бернар Февр Д’Арсие, последва разговор между нея и знамения полски режисьор Кшищоф Варликовски за начина й на работа и специално за съвместния им творчески процес в спектакъла „Федра” в Барбикан, Лондон.

Сред останалите срещи и дискусии много добро и полезно беше представянето и обсъждането на перспективите на електронното списание на Международната асоциация на театралните критици Scènes critiques/Critical Stages и въобще на състоянието и актуалните въпроси и развития на театралната критика, направено от сегашния му главен редактор – гръцкият театрален изследовател и критик Савас Пацалидис, съвместно с неговия създател и бивш дългогодишен редактор Юн Чол Ким, известния театровед Жорж Баню и др. Голям интерес и въпроси от страна на присъстващите предизвикаха и разговорите с екипа на естонския експериментален Театър N099 и специално с неговите създатели режисьорката и визуален артист  Ине-Лиз Семпер и режисьора Тийт Оджасо, дискусията по повод 50-годишнината на фестивала БИТЕФ, водена от неговия настоящ директор и член на Журито на Европейската награда за нови театрални реалности Иван Меденица, срещите със Сюзан Кенеди и Яел Ронен, както и с известния писател и драматург от Нигерия Уоле Шоинка и с гръцкия режисьор, визуален артист и пърформър Димитрис Папайоану, удостоен с една от 6-те награди тази година за нови театрални реалности.

4. „Хамлетмашина” по Хайнер Мюлер, Националната театрална академия „Silvio d’Amico”, Рим, спектакъл на Робърт Уилсън, носител на Европейската театрална награда за 1997г.

Разбира се, при голямо внимание преминаха и представленията на наградените актьори, режисьори и трупи. Въпреки че голяма част от подобна силно специализирана аудитория, каквато е основната част от публиката на Европейската театрална награда, познаваше повечето от отличените представления, беше особено интересно те да бъдат видени заедно, да бъдат откроени общите тенденции и посоки в тях, както и различията, спора и диалога помежду им. Фестивалният афиш включваше 9 представления: вече споменатата постановка „Крал Лир” на италианския режисьор Джорджо Барберио Корсети, Театър „Аржентина”; „№43-Мръсотия” на Ине-Лиз Семпер и Тийт Оджасо, Театър №099, Естония; „Ричард ІІ” на Петер Щайн,  Театро Метастазио ди Прато, Италия; „Крал Юбю” на Йерней Лоренци и Словенския национален театър, Любляна, който обаче не беше представен поради трагично събитие – неочакваната кончина на един от участващите актьори;  untitled на Алесандро Скарони, Италия; „Ромска армия” на Яел Ронен, Театър „Максим Горки”, Берлин; нова версия на знаменития, отдавна превърнал се в част от историята на съвременния европейски театър спектакъл на Робърт Уилсън „Хамлетмашина” по Хайнер Мюлер, направена от режисьора със студенти от Националната театрална академия в Рим „Silvio d’Amico”; „Непорочните самоубийства” по романа на Джефри Юдженидис на Сюзън Кенеди, Мюнхнер Камершпиле, Германия и чудесното сценично четене на пиесата на Харолд Пинтър „Прах при прахта”, подготвена от Джеръми Айрънс и Изабел Юпер специално за заключителната тържествена церемония по раздаването на наградите. От изброените спектакли безспорно се откроиха последните три, демонстрирайки както таланта и професионалната виртуозност на своите създатели, така и богатия спектър от различни гласове, идеи и посоки в днешния европейски театър.

5. „Непорочните самоубийства” по романа на Джефри Юдженидис, Мюнхнер Камершпиле, Германия, режисьор Сюзън Кенеди, носител на Европейската награда „Нови театрални реалности”

Каква по-голяма награда от това заключение би могъл да очаква форум като Европейската театрална награда!

12 – 19 декември, 2017, Рим – София                                                                              

КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

Advertisements

Дискусия „Актьорът – съвременни динамики“

Портал „Култура“ публикува откъси от изказванията на дискусията на Гилдия на театроведите и драматурзите към САБ „Актьорът – съвременни динамики“, която се състоя на 23 март 2017 г.  Могат да се прочетат тук.


ЕФЕКТЪТ НА КОНСУМАЦИЯТА

golem

„Голем”, идея и режисура Анна Данкова, Култура Аними и ДНК

Камелия Николова пише за движенческия пърформанс „Голем“, концепция и режисура Анна Данкова, участват Ива Свещарова, Виолета Витанова и Ирена Цветанова. 

Текстът е публикуван в брой 41 от 7-14.12.2016 на Литературен вестник

Направени са много спектакли срещу консуматорството и консуматорския свят, в който живеем. Немалко от тях са създадени с големи, а понякога и с огромни финансови средства и за да постигнат внушението си за шеметното свръхпроизводство и използване на материални блага и стоки днес си служат отново с разхищението им по един или друг начин в подготовката и показването на представлението. Особено показателен пример тук е много нашумялото преди десетина години чрез обиколката си на няколко авторитетни европейски фестивала радикално политическо шоу Историята на Роналд, клоунът на McDonald’s (2002) на испанския режисьор от аржентински произход Родриго Гарсия и неговата компания La Carniceria Teatro. Получило стабилни субсидии от няколко големи културни институции, на един от фестивалите, където го гледах, то се представяше в грамадно хале с огромен и сложен декор и осветление и за да покаже консуматорската същност на капитализма в продължение на почти цялото му протичане пред все по-смутения поглед на многобройната публика (купила си доста скъпи билети) на сцената се изсипваха и смесваха в лепкава каша десетки килограми прясно мляко, брашно, шоколад, месо, банани и какво ли не още.  Най-честото мнение, което се чуваше сред зрителите, когато напускаха залата след края му беше, че ако огромното количество храна, което се унищожава при всяко показване на спектакъла трупата беше дала в някой дом за сираци или просто в някое училище в крайните квартали на европейските градове тя щеше много по-добре да реализира целта си.     Всъщност този вид спектакли и създателите им, независимо от заявяваните от тях позиции и призиви срещу консуматорските нагласи в съвременното общество, най-често просто умело се възползват от даваните от него възможности.

Има обаче и други представления, които искрено и с дълбока тревога алармират за същинските щети и опасности за човека и света днес от съсредоточаването само върху стремителното икономическо развитие и стимулираното от него разрастване на консуматорските нагласи на хората. Точно такъв спектакъл е Голем на режисьорката Анна Данкова и актрисите Ива Свещарова, Виолета Витанова и Ирена Цветанова, откроил се като най-силното българско участие в наскоро завършилото шесто издание на АСТ фестивала за свободен театър (11-17 ноември 2016).

Голем се фокусира върху онова, в което се превръща човекът и неговият свят, когато сведе живота си единствено до консумацията. Тогава той става безволево, аморфно, неспособно да мисли и да извършва рационални и градивни дейности същество, върнало се по-скоро към някаква първоначална ленива и безформено вегетираща биологична маса, инстинктивно движена само от стремежа си към удоволствие, към наслада, към поглъщане и освобождаване. Подобно вглеждане в иначе често изследвания на сцената днес проблем за консуматорството през духовната и физическата деградация на личността е рядко срещано и всъщност е истинската находка на екипа, създал спектакъла.

golem1

„Голем”, идея и режисура Анна Данкова, Култура Аними и ДНК

Не по-малко оригинално и майсторско е и цялостното визуално и движенческо решение на пърформанса. Тръгвайки от представите за митологичното безформено същество Голем от еврейския фолклор Анна Данкова и сценографът Станимир Генов оформят едно неочаквано и изобретателно общо пространство за актьора и материалната среда, в която той ще се движи. В началото на представлението зрителите виждат на сцената пред себе си нагъната сива  гумена материя, разстлана във формата на идеален пълен кръг. Тя постепенно започва, подобно на огромен балон, да се издува от скрито вкарван в нея въздух докато се превърне в нещо като надуваемо легло, надуваема стая, диван, маса и т.н, т.е. в нещо като удобен и предразполагащ към ленност надуваем мини свят. В този удобен и мек свят, позволяващ единствено приплъзващи, търкалящи и отскачащи движения в следващите минути буквално се „изсипват” първо едно, после второ и накрая трето човешко същество. И трите същества са еднакви – облечени в бели ризи и черни панталони, подстригани актуално „на каре”, с еднакво андрогинно излъчване, почти заспиващи от леност и безразличие към всичко наоколо. В началото едно по едно, а след това заедно и едно през друго съществата започват да се плъзгат и търкалят по надуваемата пружинираща повърхност, която периодично ги засмуква и след това ги „изплюва” с шепи червени дъвки в ръце. Те, в началото мързеливо и бавно, а после все по-лакомо и настървено тъпчат дъвките в устата си и ги дъвчат с блажено удоволствие, постепенно замествано от безразборно грубо и неспирно поглъщане и плюене на гумената безформена материя, в която се превръщат красиво оформените и привлекателно ухаещи хапки. И така омагьосаният кръг на консумацията се повтаря многократно за трите актриси и за зрителите докато телата и на едните и на другите спонтанно и органично го отхвърлят като ужасяващ и убиващ.

Дръзкият минимализъм на режисьорската и сценографската концепция поставя изключително сложна задача пред изпълнителите на пърформанса. Ненапразно тя е поверена на две от най-добрите и най-интересните актриси в областта на съвременния танц и пърформанс у нас днес – Ива Свещарова и Виолета Витанова, както и на много добре вписващата се сред тях Ирена Цветанова. В продължение на един час те трябва да се плъзгат монотонно и неуморно по хлъзгавата пружинираща повърхност и да тъпчат в устата си намираните в нея дъвки. Трите актриси не само умело се справят с тази проста на пръв поглед, но всъщност изключително трудна движенческа партитура, но и успяват да й придадат интензивен вътрешен ритъм и енергия, директно въздействащи върху присъстващите.

Един спектакъл за ефекта на консумацията като омаломощено и изчерпано тяло.

    Камелия Николова

 

 

 


ДИСКУСИЯ „ГРАНИЦИТЕ НА ТЕАТРАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО“

Портал Култура отрази дискусията „Границите на театралното пространство“, която бе организирана от Гилдията на театроведите и драматурзите и бе проведена на 23 март 2016 г в Столична библиотека, Американски център. Модератори на дискусията бяха театроведите Албена Тагарева и Зорница Каменова и в нея взеха участие много сценографи, театроведи, артисти и студенти от НАТФИЗ и НХА. Части от основните изказвания може да прочетете и видите тук.


ШЕКСПИР Е ЖИВ ШЕКСПИРОВИ ЧЕСТВАНИЯ 2016 400 години от смъртта на Шекспир

Shakespeare-Lives-in-Reflections-19-AprilПрез 2016-та се навършват 400 години от смъртта на най-известния драматург в света. Но „ШЕКСПИР Е ЖИВ“ и днес! Едноименната програма на Британски съвет чества живота и творчеството му чрез голям брой събития и дейности по целия свят.

В България програмата „ШЕКСПИР Е ЖИВ“ включва както инициативите на Британски съвет, така и богат афиш от събития, подготвени от други партньори, с които през април започнаха Шекспировите чествания. Един от акцентите сред тях е изложбата в Националната галерия в София „ОТРАЖЕНИЯ”, включваща и редица отворени теоретични дискусии върху  театралните интерпретациите, новите преводи и съвременните прочити на Шекспир.

 

ПРОГРАМА НА ДИСКУСИИТЕ

в рамките на „ОТРАЖЕНИЯ – Изложба на сценографски проекти и костюми от постановки на Шекспир и програма от театрални пърформанси и дискусии”. Куратори: Петър Митев и Ханна Шварц; Дискусии: проф. дин. Камелия Николова  

Част от глобалната програма на Британски съвет Шекспир е жив,

Британски съвет и Британско посолство – София

Секция „Сценография”- СБХ, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”,

Институт за изследване на изкуствата – БАН, Народен театър „Иван Вазов”

 

20 април, сряда

18.15-19.30 – Национална художествена  галерия, Бяла зала

 Дискусия „ШЕКСПИР: БЛИЗКИ ПЛАНОВЕ” І „Театрални прочити и нови преводи на пиесите и сонетите на Шекспир“

Презентации на проф. дин. Камелия Николова („Шекспир и българският театър: предизвикателствата на текста“), проф. д-р Александър Шурбанов (за преводите си на Шекспирови трагедии) и проф. д-р Евгения Панчева (за преводите си на сонетите на Шекспир), последвани от отворена дискусия за съвременните театрални интерпретации на Шекспир с режисьори, сценографи, театроведи, шекспироведи, актьори, студенти и докторанти

23 април, събота

14.00-15.15 – НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, Учебен драматичен театър

Дискусия „ШЕКСПИР: БЛИЗКИ ПЛАНОВЕ” ІІ – „Когато чета Шекспир” Любими откъси от Шекспирови пиеси и сонети с коментар – с участието на студенти по актьорство, режисура, театрознание, съвременен танц и сценография модератор проф. дин. Камелия Николова

27 април, сряда 

18.45-19.30 – Национална художествена галерия, Бяла зала

Дискусия „ШЕКСПИР: БЛИЗКИ ПЛАНОВЕ” ІІІ – „Шекспир: вечен и близък”

Дискусия с участващите в изложбата сценографи и режисьори, както и с театроведи, изследователи, преводачи, докторанти, студенти – модератор проф. дин. Камелия Николова

Останалата част от програмата включва концерти, четения, театрални спектакли, конференция, нови преводи, филми и още много вълнуващи събития.

Пълната програма на Шекспировите чествания можете да видите на сайта на Британски съвет: http://www.britishcouncil.bg/programmes/shakespeare-lives/bulgaria

 

 


ИЗЛЕЗЕ НОВАТА КНИГА НА ПРОФ. КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

Teatar21vek03„Театърът в началото на ХХІ век” предлага широка панорама на случилото се в театъра в Европа и в България през последните петнайсет години. В книгата са коментирани повечето от най-значимите събития, личности и заглавия в областта на спектакъла, драматургичното писане, нетрадиционните театрални форми, основните фестивали и обмена на театрални идеи. Мащабният поглед към сценичната практика от началото на ХХІ век до днес е допълнен с разглеждането на базисни теоретични въпроси на театъра и неговата нова социокултурна ситуация в съвременния глобален и медиализиран свят.
Камелия Николова е театровед, театрален изследовател и театрален критик. Тя е доктор на изкуствознанието и професор по Европейски театър в Института за изследване на изкуствата към БАН и в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов”, където е и ръководител на катедра „Театрознание”. Гост-професор в НХА, НБУ и други български и чужди университети, участник в редица изследователски проекти и научни конференции, редактор в няколко специализирани издания за театър, наука и култура.
Автор е на книгите „Другото име на модерния театър“ (1995), „Белези от нищото“ (1998), „Експресионистичният театър и езикът на тялото“ (2000), „Модерната европейска драма в Народния театър между двете световни войни“ (2004), “Театърът на границата на ХХ и ХХІ век” (2007), “Британската драма 1945-1989” (2009), “История на българския театър”, т. ІV (в колектив, 2011), “Българският театър след 1989 и новата британска драма” (2013). Нейни студии и статии в областта на историята на българския и европейския театър, теорията на драмата и представлението, съвременното театрално развитие и интердисциплинарните театрални изследвания са публикувани в Обединеното кралство, САЩ, Германия, Словакия, Полша, Русия, Испания, Македония, Италия, Франция.


„БЪЛГАРСКИЯТ ТЕАТЪР СЛЕД 1989 И НОВАТА БРИТАНСКА ДРАМА“: ЗА ЕДНО ПЛОДОТВОРНО ВЛИЯНИЕ

За книгата отличена с наградата „Икар“ 2014 в категорията „критически текст“ пише Анна Топалджикова. Текстът е публикуван в сп. „Проблеми на изкуството“, бр. 2, 2014

Kamelia Nikolova_koritza knigaНовата книга на Камелия Николова „Българският театър след 1989 и новата британска драма“ е продължение на поредица от изследвания, която имат своя значителен принос към историята и теорията на българската театрална наука. Тя допълва една открояваща се тенденция, очертана от издадените до този момент книги на същия автор: “Другото име на модерния театър“, 1995, „Белези от нищото“, 1998, „Експресионистичният театър и езикът на тялото“, 2000, „Модерната европейска драма в Народния театър между двете световни войни“, 2004, „Театърът на границата на ХХ и ХХІ век“ 2007, „Британската драма 1945-1989“, 2009. Тези последователни усилия имат важно значение за популяризирането на европейските и в частност британски драматургия, театър, театрална наука и критика – за първи път е структурирано познание за цели течения и тендеции, както и за изследване на тяхното влияние върху българския театър.
Първата глава на книгата въвежда директно в същностния пласт на изследването – съпоставката между две култури, между ситуирането на българските и на британските драматургия и театър в местния исторически контекст и същевременно по отношение на спецификите на съвременните театрални търсения и очертаващите ги тенденции.
Следващата глава „Новата британска драма: драмата в обединеното кралство през послените четири десетилетия“ представлява подробен преглед на основни течения, като едновременно очертава смисловите и стилистични полета, в които попада определено явление, и представя аналитично най-същественото за определени британски автори и поизведения.
Третата глава се отправя към българския контекст в динамичното му развитие след 1989 г. Камелия Никола типологизира театралните явленията за период един дълъг период от близо 25 години и откроява чрез тях тенденции, същностни характеристики и новаторски движения.
Следващата глава изследва рецепцията на новата британска драма у нас след 1989 г. Постижение на това много обемно и трудоемко изследване върху една недокосната от нашето театрознание тема, е изследователският подход, който предлага сложна и многопластова мрежа от съпоставки и анализи на британските текстове, на режисьорското мислене върху тях в постановките в България и на цялостната характеристика на спектаклите като театрален феномен.
Безспорно качество на творческата природа на Камелия Николова, което се проявява в реализацията й на изследовател на театъра, е умението да види общата картина, да открои тенденциите, да степенува значенията, да открие и дефинира същностните белези на явленията, да приложи теоретичните концепции към анализа на конкретната драматургична и театрална практика. И същевременно в анализа на отделни спектакли, режисьорски решения и актьорски интерпретации тя проявява усет към артистичната природа на театралното изкуство, към тънките и понякога трудно доловими нюанси, чувствителеност към детайла, емоционална реакция към непосредственото сетивно въздействие на спектакъла, към двойнствените прояви на играта.
Книгата на Камелия Николова представя на читателя извънредно богато по обем проучване, прецизно и задълбочено изследване и аргументирано доказване на значителното влияние на британската драма върху нашия театър в периода от 1989 г. до днес. Тя е ценен източник на познание за широка аудитория от читатели – изследователи в областта на историята и теорията на театъра, културолози, литературоведи, изкуствоведи, журналисти, режисьори, актьори, преподаватели, студенти и др. Книгата впечатлява и с много добре намерения ключ към съпоставка между две култури, между различни театрални ситуации, както и между текст и представление като две основополагащи енергии, които създават в своята постигната цялост изкуството на театъра и оплождат живото въздействие на театралния спектакъл.

Анна Топалджикова