Tag Archives: Камелия Николова

Дискусия „Актьорът – съвременни динамики“

Портал „Култура“ публикува откъси от изказванията на дискусията на Гилдия на театроведите и драматурзите към САБ „Актьорът – съвременни динамики“, която се състоя на 23 март 2017 г.  Могат да се прочетат тук.

Advertisements

ЕФЕКТЪТ НА КОНСУМАЦИЯТА

golem

„Голем”, идея и режисура Анна Данкова, Култура Аними и ДНК

Камелия Николова пише за движенческия пърформанс „Голем“, концепция и режисура Анна Данкова, участват Ива Свещарова, Виолета Витанова и Ирена Цветанова. 

Текстът е публикуван в брой 41 от 7-14.12.2016 на Литературен вестник

Направени са много спектакли срещу консуматорството и консуматорския свят, в който живеем. Немалко от тях са създадени с големи, а понякога и с огромни финансови средства и за да постигнат внушението си за шеметното свръхпроизводство и използване на материални блага и стоки днес си служат отново с разхищението им по един или друг начин в подготовката и показването на представлението. Особено показателен пример тук е много нашумялото преди десетина години чрез обиколката си на няколко авторитетни европейски фестивала радикално политическо шоу Историята на Роналд, клоунът на McDonald’s (2002) на испанския режисьор от аржентински произход Родриго Гарсия и неговата компания La Carniceria Teatro. Получило стабилни субсидии от няколко големи културни институции, на един от фестивалите, където го гледах, то се представяше в грамадно хале с огромен и сложен декор и осветление и за да покаже консуматорската същност на капитализма в продължение на почти цялото му протичане пред все по-смутения поглед на многобройната публика (купила си доста скъпи билети) на сцената се изсипваха и смесваха в лепкава каша десетки килограми прясно мляко, брашно, шоколад, месо, банани и какво ли не още.  Най-честото мнение, което се чуваше сред зрителите, когато напускаха залата след края му беше, че ако огромното количество храна, което се унищожава при всяко показване на спектакъла трупата беше дала в някой дом за сираци или просто в някое училище в крайните квартали на европейските градове тя щеше много по-добре да реализира целта си.     Всъщност този вид спектакли и създателите им, независимо от заявяваните от тях позиции и призиви срещу консуматорските нагласи в съвременното общество, най-често просто умело се възползват от даваните от него възможности.

Има обаче и други представления, които искрено и с дълбока тревога алармират за същинските щети и опасности за човека и света днес от съсредоточаването само върху стремителното икономическо развитие и стимулираното от него разрастване на консуматорските нагласи на хората. Точно такъв спектакъл е Голем на режисьорката Анна Данкова и актрисите Ива Свещарова, Виолета Витанова и Ирена Цветанова, откроил се като най-силното българско участие в наскоро завършилото шесто издание на АСТ фестивала за свободен театър (11-17 ноември 2016).

Голем се фокусира върху онова, в което се превръща човекът и неговият свят, когато сведе живота си единствено до консумацията. Тогава той става безволево, аморфно, неспособно да мисли и да извършва рационални и градивни дейности същество, върнало се по-скоро към някаква първоначална ленива и безформено вегетираща биологична маса, инстинктивно движена само от стремежа си към удоволствие, към наслада, към поглъщане и освобождаване. Подобно вглеждане в иначе често изследвания на сцената днес проблем за консуматорството през духовната и физическата деградация на личността е рядко срещано и всъщност е истинската находка на екипа, създал спектакъла.

golem1

„Голем”, идея и режисура Анна Данкова, Култура Аними и ДНК

Не по-малко оригинално и майсторско е и цялостното визуално и движенческо решение на пърформанса. Тръгвайки от представите за митологичното безформено същество Голем от еврейския фолклор Анна Данкова и сценографът Станимир Генов оформят едно неочаквано и изобретателно общо пространство за актьора и материалната среда, в която той ще се движи. В началото на представлението зрителите виждат на сцената пред себе си нагъната сива  гумена материя, разстлана във формата на идеален пълен кръг. Тя постепенно започва, подобно на огромен балон, да се издува от скрито вкарван в нея въздух докато се превърне в нещо като надуваемо легло, надуваема стая, диван, маса и т.н, т.е. в нещо като удобен и предразполагащ към ленност надуваем мини свят. В този удобен и мек свят, позволяващ единствено приплъзващи, търкалящи и отскачащи движения в следващите минути буквално се „изсипват” първо едно, после второ и накрая трето човешко същество. И трите същества са еднакви – облечени в бели ризи и черни панталони, подстригани актуално „на каре”, с еднакво андрогинно излъчване, почти заспиващи от леност и безразличие към всичко наоколо. В началото едно по едно, а след това заедно и едно през друго съществата започват да се плъзгат и търкалят по надуваемата пружинираща повърхност, която периодично ги засмуква и след това ги „изплюва” с шепи червени дъвки в ръце. Те, в началото мързеливо и бавно, а после все по-лакомо и настървено тъпчат дъвките в устата си и ги дъвчат с блажено удоволствие, постепенно замествано от безразборно грубо и неспирно поглъщане и плюене на гумената безформена материя, в която се превръщат красиво оформените и привлекателно ухаещи хапки. И така омагьосаният кръг на консумацията се повтаря многократно за трите актриси и за зрителите докато телата и на едните и на другите спонтанно и органично го отхвърлят като ужасяващ и убиващ.

Дръзкият минимализъм на режисьорската и сценографската концепция поставя изключително сложна задача пред изпълнителите на пърформанса. Ненапразно тя е поверена на две от най-добрите и най-интересните актриси в областта на съвременния танц и пърформанс у нас днес – Ива Свещарова и Виолета Витанова, както и на много добре вписващата се сред тях Ирена Цветанова. В продължение на един час те трябва да се плъзгат монотонно и неуморно по хлъзгавата пружинираща повърхност и да тъпчат в устата си намираните в нея дъвки. Трите актриси не само умело се справят с тази проста на пръв поглед, но всъщност изключително трудна движенческа партитура, но и успяват да й придадат интензивен вътрешен ритъм и енергия, директно въздействащи върху присъстващите.

Един спектакъл за ефекта на консумацията като омаломощено и изчерпано тяло.

    Камелия Николова

 

 

 


ДИСКУСИЯ „ГРАНИЦИТЕ НА ТЕАТРАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО“

Портал Култура отрази дискусията „Границите на театралното пространство“, която бе организирана от Гилдията на театроведите и драматурзите и бе проведена на 23 март 2016 г в Столична библиотека, Американски център. Модератори на дискусията бяха театроведите Албена Тагарева и Зорница Каменова и в нея взеха участие много сценографи, театроведи, артисти и студенти от НАТФИЗ и НХА. Части от основните изказвания може да прочетете и видите тук.


ШЕКСПИР Е ЖИВ ШЕКСПИРОВИ ЧЕСТВАНИЯ 2016 400 години от смъртта на Шекспир

Shakespeare-Lives-in-Reflections-19-AprilПрез 2016-та се навършват 400 години от смъртта на най-известния драматург в света. Но „ШЕКСПИР Е ЖИВ“ и днес! Едноименната програма на Британски съвет чества живота и творчеството му чрез голям брой събития и дейности по целия свят.

В България програмата „ШЕКСПИР Е ЖИВ“ включва както инициативите на Британски съвет, така и богат афиш от събития, подготвени от други партньори, с които през април започнаха Шекспировите чествания. Един от акцентите сред тях е изложбата в Националната галерия в София „ОТРАЖЕНИЯ”, включваща и редица отворени теоретични дискусии върху  театралните интерпретациите, новите преводи и съвременните прочити на Шекспир.

 

ПРОГРАМА НА ДИСКУСИИТЕ

в рамките на „ОТРАЖЕНИЯ – Изложба на сценографски проекти и костюми от постановки на Шекспир и програма от театрални пърформанси и дискусии”. Куратори: Петър Митев и Ханна Шварц; Дискусии: проф. дин. Камелия Николова  

Част от глобалната програма на Британски съвет Шекспир е жив,

Британски съвет и Британско посолство – София

Секция „Сценография”- СБХ, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”,

Институт за изследване на изкуствата – БАН, Народен театър „Иван Вазов”

 

20 април, сряда

18.15-19.30 – Национална художествена  галерия, Бяла зала

 Дискусия „ШЕКСПИР: БЛИЗКИ ПЛАНОВЕ” І „Театрални прочити и нови преводи на пиесите и сонетите на Шекспир“

Презентации на проф. дин. Камелия Николова („Шекспир и българският театър: предизвикателствата на текста“), проф. д-р Александър Шурбанов (за преводите си на Шекспирови трагедии) и проф. д-р Евгения Панчева (за преводите си на сонетите на Шекспир), последвани от отворена дискусия за съвременните театрални интерпретации на Шекспир с режисьори, сценографи, театроведи, шекспироведи, актьори, студенти и докторанти

23 април, събота

14.00-15.15 – НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, Учебен драматичен театър

Дискусия „ШЕКСПИР: БЛИЗКИ ПЛАНОВЕ” ІІ – „Когато чета Шекспир” Любими откъси от Шекспирови пиеси и сонети с коментар – с участието на студенти по актьорство, режисура, театрознание, съвременен танц и сценография модератор проф. дин. Камелия Николова

27 април, сряда 

18.45-19.30 – Национална художествена галерия, Бяла зала

Дискусия „ШЕКСПИР: БЛИЗКИ ПЛАНОВЕ” ІІІ – „Шекспир: вечен и близък”

Дискусия с участващите в изложбата сценографи и режисьори, както и с театроведи, изследователи, преводачи, докторанти, студенти – модератор проф. дин. Камелия Николова

Останалата част от програмата включва концерти, четения, театрални спектакли, конференция, нови преводи, филми и още много вълнуващи събития.

Пълната програма на Шекспировите чествания можете да видите на сайта на Британски съвет: http://www.britishcouncil.bg/programmes/shakespeare-lives/bulgaria

 

 


ИЗЛЕЗЕ НОВАТА КНИГА НА ПРОФ. КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

Teatar21vek03„Театърът в началото на ХХІ век” предлага широка панорама на случилото се в театъра в Европа и в България през последните петнайсет години. В книгата са коментирани повечето от най-значимите събития, личности и заглавия в областта на спектакъла, драматургичното писане, нетрадиционните театрални форми, основните фестивали и обмена на театрални идеи. Мащабният поглед към сценичната практика от началото на ХХІ век до днес е допълнен с разглеждането на базисни теоретични въпроси на театъра и неговата нова социокултурна ситуация в съвременния глобален и медиализиран свят.
Камелия Николова е театровед, театрален изследовател и театрален критик. Тя е доктор на изкуствознанието и професор по Европейски театър в Института за изследване на изкуствата към БАН и в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов”, където е и ръководител на катедра „Театрознание”. Гост-професор в НХА, НБУ и други български и чужди университети, участник в редица изследователски проекти и научни конференции, редактор в няколко специализирани издания за театър, наука и култура.
Автор е на книгите „Другото име на модерния театър“ (1995), „Белези от нищото“ (1998), „Експресионистичният театър и езикът на тялото“ (2000), „Модерната европейска драма в Народния театър между двете световни войни“ (2004), “Театърът на границата на ХХ и ХХІ век” (2007), “Британската драма 1945-1989” (2009), “История на българския театър”, т. ІV (в колектив, 2011), “Българският театър след 1989 и новата британска драма” (2013). Нейни студии и статии в областта на историята на българския и европейския театър, теорията на драмата и представлението, съвременното театрално развитие и интердисциплинарните театрални изследвания са публикувани в Обединеното кралство, САЩ, Германия, Словакия, Полша, Русия, Испания, Македония, Италия, Франция.


„БЪЛГАРСКИЯТ ТЕАТЪР СЛЕД 1989 И НОВАТА БРИТАНСКА ДРАМА“: ЗА ЕДНО ПЛОДОТВОРНО ВЛИЯНИЕ

За книгата отличена с наградата „Икар“ 2014 в категорията „критически текст“ пише Анна Топалджикова. Текстът е публикуван в сп. „Проблеми на изкуството“, бр. 2, 2014

Kamelia Nikolova_koritza knigaНовата книга на Камелия Николова „Българският театър след 1989 и новата британска драма“ е продължение на поредица от изследвания, която имат своя значителен принос към историята и теорията на българската театрална наука. Тя допълва една открояваща се тенденция, очертана от издадените до този момент книги на същия автор: “Другото име на модерния театър“, 1995, „Белези от нищото“, 1998, „Експресионистичният театър и езикът на тялото“, 2000, „Модерната европейска драма в Народния театър между двете световни войни“, 2004, „Театърът на границата на ХХ и ХХІ век“ 2007, „Британската драма 1945-1989“, 2009. Тези последователни усилия имат важно значение за популяризирането на европейските и в частност британски драматургия, театър, театрална наука и критика – за първи път е структурирано познание за цели течения и тендеции, както и за изследване на тяхното влияние върху българския театър.
Първата глава на книгата въвежда директно в същностния пласт на изследването – съпоставката между две култури, между ситуирането на българските и на британските драматургия и театър в местния исторически контекст и същевременно по отношение на спецификите на съвременните театрални търсения и очертаващите ги тенденции.
Следващата глава „Новата британска драма: драмата в обединеното кралство през послените четири десетилетия“ представлява подробен преглед на основни течения, като едновременно очертава смисловите и стилистични полета, в които попада определено явление, и представя аналитично най-същественото за определени британски автори и поизведения.
Третата глава се отправя към българския контекст в динамичното му развитие след 1989 г. Камелия Никола типологизира театралните явленията за период един дълъг период от близо 25 години и откроява чрез тях тенденции, същностни характеристики и новаторски движения.
Следващата глава изследва рецепцията на новата британска драма у нас след 1989 г. Постижение на това много обемно и трудоемко изследване върху една недокосната от нашето театрознание тема, е изследователският подход, който предлага сложна и многопластова мрежа от съпоставки и анализи на британските текстове, на режисьорското мислене върху тях в постановките в България и на цялостната характеристика на спектаклите като театрален феномен.
Безспорно качество на творческата природа на Камелия Николова, което се проявява в реализацията й на изследовател на театъра, е умението да види общата картина, да открои тенденциите, да степенува значенията, да открие и дефинира същностните белези на явленията, да приложи теоретичните концепции към анализа на конкретната драматургична и театрална практика. И същевременно в анализа на отделни спектакли, режисьорски решения и актьорски интерпретации тя проявява усет към артистичната природа на театралното изкуство, към тънките и понякога трудно доловими нюанси, чувствителеност към детайла, емоционална реакция към непосредственото сетивно въздействие на спектакъла, към двойнствените прояви на играта.
Книгата на Камелия Николова представя на читателя извънредно богато по обем проучване, прецизно и задълбочено изследване и аргументирано доказване на значителното влияние на британската драма върху нашия театър в периода от 1989 г. до днес. Тя е ценен източник на познание за широка аудитория от читатели – изследователи в областта на историята и теорията на театъра, културолози, литературоведи, изкуствоведи, журналисти, режисьори, актьори, преподаватели, студенти и др. Книгата впечатлява и с много добре намерения ключ към съпоставка между две култури, между различни театрални ситуации, както и между текст и представление като две основополагащи енергии, които създават в своята постигната цялост изкуството на театъра и оплождат живото въздействие на театралния спектакъл.

Анна Топалджикова


МТФ „Диваделна Нитра” 2014: ново и свежо завръщане към театралното кабаре

Камелия Николова разказва за тазгодишното издание на международния театрален фестивал в Нитра, Словакия. Текстът е публикуван в Литературен вестникр бр. 31, 8-14.10.2014

 

„За какво служи изкуството?” – под това провокативно, но и много актуално мото в Словакия от 26 септември до 1 октомври се проведе 23-то издание на Международния театрален фестивал „Диваделна Нитра” – един от най-авторитетните форуми в областта на сценичното изкуство в Европа през последните две десетилетия. Мотото беше тема на основната теоретична дискусия, водена от директора на фестивала Дарина Карова, в която участваха пърформъра и теоретика на съвременния танц Янес Янса (Емил Хърватин, Словения), професорът по естетика Ерих Мистрих, философът и теоретик на киното проф. Петер Михалович и Вера Дубачова, актриса и дългогодишен директор на Театър от пасажа в Банска Бистрица. Всички те от различни страни търсеха отговора на този въпрос, тръгвайки от аксиоматичното убеждение, че за европееца изкуството е неотменна част от живота и ежедневието му и че когато забравяме това във времена на финансова криза като днешните цената, която плащаме по-късно е много висока, а загубите – огромни и трудно възстановими. Важните и навременни изводи, изказани на теоретичния форум получиха убедително потвърждение от представените спектакли и от фестивала като цяло в качеството му на събитие със значение и ползи в много посоки както за града и театралната общност в Словакия, така и в европейския контекст.

“Без название №1”, режисьор Херберт Фрич, театър „Фолксбюне”, Берлин

Според утвърдената програмна схема на фестивала афишът му се състои от три модула: основна програма, съпътстваща програма “Фестивал+” и модул „Дискусии”. Основният селекция тази година включваше пет чужди и пет словашки продукции. Чуждите заглавия бяха комичната опера “Без название №1” на режисьора Херберт Фрич и театър „Фолксбюне”, Берлин; „Кайзер TV, Унгария” – авторски спектакъл на режисьора Бела Пинтер и неговата трупа „Бела Пинтер и компания”, Будапеща; танцовия спектакъл „Сокол” – копродукция на EnKnapGroup и фондация “Маска”, създаден и изпълнен от известния танцьор Изток Ковач и пърформъра и театрален теоретик Янес Янса (Емил Хърватин), Любляна; „Златните 60-те или дневникът на Павел Ю.” от Павел Юрашек/Дора Висеникова, режисьор Ян Микулашек, Театър на балюстрадата, Прага и моноспектакъла „Изгарянето на книгите” на белгийския писател и разказвач на истории Петер де Буисер от Брюксел. Най-успешните словашки постановки от последния театрален сезон, представени в основната програма бяха „Добронамерените”, драматизация по отличения с „Гонкур” нашумял роман „The kindly ones” на Джонатан Литъл на режисьора Михал Вайдичка и Словашкия Национален театър, Братислава (на традиционната специална церемония в нощта на откриването на фестивала спектакълът получи три от годишните театрални награди „Доски” – за режисура, за главна мъжка роля и за най-добро представление); „Европеана”, драматизация по популярното едноименно есе на чешкия автор Патрик Оуржедник, режисьор Ян Лутеран, Словашки камерен театър – град Мартин; „Доказателство на кръвта” – постановка на полската режисьорка Агнешка Олстен по новата пиеса на словашкия драматург Карол Хорак в театъра в Кошице; „Стачкоизменници” от Герхард Хауптман на режисьора Роман Полак и театъра домакин в Нитра „Андрей Багар” и „Капитал” – „драматичен плач за времената, в които живеем”  по Карл Маркс на режисьора Мартин Чисвак и Театър „Арена”, Братислава. Съпътстващата програма представляваше своеобразен шоукейс на интересни и мобилни словашки и чешки представления, предимно на млади изпълнители и трупи, а теоретичният модул, освен описаната програмна дискусия „За какво служи изкуството?” включваше и традиционните за „Диваделна Нитра” и много полезни „закуски със” създателите на спектаклите от основната програма.

Ако последните няколко издания на МТФ „Диваделна Нитра” бяха фокусирани върху постдраматичния (2010) и съвременния политически документален и  вербатим театър (2011, 2012 и 2013), то по-голямата част от десетте спектакъла в международната селекция на тазгодишното издание показа едно ново и свежо завръщане и актуализиране на политическото и пародийно-артистичното театрално кабаре, така характерно за сценичната практика в Централна Европа през първата половина на ХХ век. Безспорният фаворит тук беше комичната опера „Без название 1” на германски режисьор Херберт Фрич и Берлинското Фолксбуне. Дългогодишен актьор в постановките на Франк Касторф, след острата си раздяла с него през 2007 г. той неочаквано нашумя както в Германия, така и на европейската сцена с прословутите си  опери-черни комедии, представляващи изобретателни спектакли в естетиката на визуалния театър на образите, изградени върху импровизирана музика. Най-новата му комична опера „Без название 1”, чиято световна премиера беше на фестивала в Нитра, ерудирано и дръзко цитира и актуализира крилати образи, идеи и изразни стратегии от немите филми на Чаплин, от „музиката на шума” и синтетичния театър на футуристите, от германския експресионизъм и от хепънинга за да създаде едно неподражаемо въздействащо и забавно съвременно театрално „вариете без думи”.

„Европеана”, по Патрик Оуржедник, режисьор Ян Лутеран, Словашки камерен театър, град Мартин

Друга форма на съвременното театрално кабаре предложи много интересният авторски спектакъл на младия словашки режисьор Ян Лутеран върху „Европеана” на Патрик Оуржедник. В неговото едновременно умно, отговорно и изненадващо игрово и безгрижно представление Европа е видяна като огромна стилна библиотека с хиляди рафтове и томове по тях, съхраняващи трупано с векове знание и мъдрост, която с един странен и необясним от гледна точка на тази мъдрост акт е полуразрушена и превърната в руини от книги. Сред тях няколко оцелели мъже и жени с наиграна, почти инфантилна простодушност и чрез различни по-сръчно или по-неумело цитирани кабаретни похвати разказват/изживяват непонятно жестоката, кръвопролитна и  трагична „кратка история на ХХ век”.

Представянето на най-доброто от „Диваделна Нитра”2014 би било най-малкото непълно, ако към коментираните две представления не прибавя и яркия визуален политически спектакъл „Златните 60-те или дневникът на Павел Ю.” на Ян Микулашек и Дора Висеникова, както и майсторския „теоретико-практически” пърформънс „Сокол” на Изток Ковач и Янес Янса, непринудено балансиращ на границата на съвременния танц и теорията/историята за него.

КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА