Tag Archives: история на театъра

Излезе от печат книгата на Камелия Николова „Българският театър след 1989 и новата британска драма” – второ преработено издание

Излезе от печат книгата на проф. д.изк.н. Камелия Николова „Българският театър след 1989 и новата британска драма” във второ преработено издание. То е предизвикано от бързото изчерпване на книгата след публикуването й през 2013 г. от Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. При появата й преди пет години тя е първото монографично историко-теоретично изследване на развитието на съвременния български театър, което е и едно от обясненията за проявения към нея силен читателски интерес. Книгата разглежда основните процеси, периоди, тенденции, формации и фигури в театралната практика в страната в годините на политическия и културен преход веднъж като самостоятелен обект и втори път – през конкретен фокус: рецепцията на новата британска драма в България в първите две десетилетия след политическата промяна. Второто издание в обем от 455 страници и 60 илюстрации запазва изцяло съдържанието на първото като акцентира по-отчетливо върху анализа на съвременния български театър и по-специално на развитието на театралния език и на нови изпълнителски и постановъчни стратегии.

Advertisements

Уебсайт на списание за театър „Homo Ludens“

Списанието за театър „Homo Ludens“ вече има свой виртуален дом: http://www.homoludens.bg

В новия уебсайт може да бъде открит пълен архив на всички 20 броя на списанието от неговия първи брой, излязъл през 2000 г. Всеки брой е представен с пълното си съдържание, като голям процент от текстовете са достъпни за ползване онлайн. Архивът предлага и търсачка, улесняваща ориентацията в текстовете по „рубрики“ и „автори“.

Приятно четене!


НОМИНАЦИИ „ИКАР“ 2017 за КРИТИЧЕСКИ ТЕКСТ. ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С НОМИНИРАНИТЕ!

big-vaobrazenata За книгата:

„Въобразената телесност – тялото като драматургичен проблем“ предлага поглед към специфичен и неанализиран проблем – тялото като феномен в координатите на драматургичния свят. Изходната точка е принадлежността на драмата към две художествени полета – на литературата и на театъра. Изследването прекосява текстове от различни епохи, стилове  и образни системи. Софокъл, Шекспир, Молиер, Жан Жьоне, Карел Чапек, Ориза Хирата, Сара Кейн и други автори хвърлят мост към разнообразните проявления на телата. Специално внимание е отделено на проблема за границата между човешкото, нечовешкото, призрачното, механичното, антропо- и зооморфното начало. Като стъпва върху класически и нови теоретични възгледи, свързани с разбирането за драмата, изследването заимства идеи и от други хуманитарни науки (история, социология, културология).

Книгата посочва оригинален ракурс към драмата, незаслужено пренебрегвана досега в осмислянето на един основен елемент от театралната практика – тялото на драматическия персонаж. Новото знание неусетно помага на читателя да разбира по-дълбоко тъканта на театралното изкуство и това да му носи радост.

 

img_0659-1-4За автора:

Венета Дойчева е преподавател в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” по Театрална критика и Теория на драмата. Учи в СУ “Климент Охридски” (Право – 1980/1981), получава магистърска степен по Театрознание (1986) в НАТФИЗ и магистърска степен по Междукултурни връзки и междукултурен обмен в Университет Париж 3 – Сорбон Нувел (2005). Специализира във Франция (Париж, Лил). Работи като драматург в Театър “Българска армия” (1998 – 2011). Автор на множество рецензии за театър, публикувани в периодичния печат, участник в разнообразни международни проекти, фестивали и конференции. Сътрудник на Международния театрален фестивал “Варненско лято” (1998, 2012). Автор на книгата “Думи и Еринии” (2010). Съставител и редактор на сборник съвременна българска драматургия “« Théâtre Bulgare d’aujourd’hui », Cahier de la maison Antoine-Vitez sous la direction de Veneta Doytcheva, éditions « L’Espace d’un instant », Paris, 2007

 

За книгата: cover_niki_04-1

„Театърът в България. 1989 – 2015“ описва развитието на съвременния български театър.  Изследването стъпва върху теорията на драмата и на представлението, върху историческия анализ и актуалната критическа рефлексия. Същевременно то се стреми да се придържа към емпириката на театралните факти и архивираната памет за тях. Художествените явления и индивидуалните творчески фигури са проектирани върху социокултурната динамика на преходните години. Заключенията и оценките са направени с оглед на конкретната ситуация, но и спрямо процесите в европейския и световния театър.

 

 

 

За автора: 

SAMSUNG TECHWIN DIGIMAX-340

Николай Йорданов е завършил „Театрознание“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Професор в Института за изследване на изкуствата и преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ по Театрална критика, Анализ на спектакъл, Теория на представлението. Съставител и редактор на специализираното театрално списание „Homo Ludens“. Куратор и организатор на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и платформата „Световен театър в София“. Автор е на две монографии „Българската драма – поглед от периферията към текста“ (изд. „Петко Венедиков“, С 2002)  и „Театрите в България между двете световни войни“  (изд. „Петко Венедиков“, С 2004);  съавтор на „История на българския театър“, т. 4 и „Енциклопедия на българския театър“. Написал е множество студии, статии, рецензии, отзиви в специализираните медии по проблемите на драмата, спектакъла, театралния език, културните политики и историческото развитие на българския театър.

 

 

 

19765За книгата:

„Човекът актьор в театъра на Йежи Гротовски“ дискутира революционното новаторство на Йежи Гротовски в необходимите контексти – социален, политически, религиозен. Гротовски преосмисля понятието „актьор“ и го дефинира в неделимата и свещена връзка със зрителя. Играта между тях на сливане и дистанциране, дифузията на пространствата – вътрешното и външното, довеждат до пълното преосмисляне на театралното действо. Композицията е разположена в пет глави, които анализират понятието „лаборатория“ и театралните предшественици на Гротовски в първите десетилетия на ХХ век (Юл. Остерва, К. С. Станиславски), през диалогичните конструкти на „драмата и участниците в нея“ (в диалог с М. Бубер, отец Ю. Тишнер и Ф. Ебнер) към институционалния феномен и работата на „лабораторията“. Анализирани са и осем постановки на Гротовски.

 

 

 

 

picЗа автора:

Петя Йосифова е хореограф, специалист в областта на съвременния танц, зам.-директор на Театър-лаборатория „Алма Алтер“. Завършва “Синтетично сценично изкуство” в Пловдивския университет и експерименталните театрални класове „4ХС”, магистратура “Изкуства и съвременност“ в Софийския университет и Европейската танцова академия danceWEB във Виена. През 2015 г. защитава докторат „Драмата и драматизацията в театъра на Йежи Гротовски” в СУ „Св.Климент Охридски“. Дългогодишната й работа с режисьора Николай Георгиев определя теоретичните й и практически нагласи.


ПРЕМИЕРА НА НОВА КНИГА ОТ ПРОФ. НИКОЛАЙ ЙОРДАНОВ

cover_niki_04-1На 27 октомври 2016 г. от 17.00 ч. в Столична библиотека – Американски център (пл. „Славейков“ 4a) ще се състои премиерата на новата книга на проф. Николай Йорданов „Театърът в България. 1989 – 2015“, издадена от Институт за изследване на изкуствата и Фондация „Homo Ludens“.  Книгата ще представят проф. Камелия Николова и д-р Асен Терзиев

 

За книгата: „Театърът в България. 1989 – 2015“ описва развитието на съвременния български театър.  Изследването стъпва върху теорията на драмата и на представлението, върху историческия анализ и актуалната критическа рефлексия. Същевременно то се стреми да се придържа към емпириката на театралните факти и архивираната памет за тях. Художествените явления и индивидуалните творчески фигури са проектирани върху социокултурната динамика на преходните години. Заключенията и оценките са направени с оглед на конкретната ситуация, но и спрямо процесите в европейския и световния театър.

 

За автора: Николай Йорданов е завършил „Театрознание“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Професор в Института за изследване на изкуствата и преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ по Театрална критика, Анализ на спектакъл, Теория на представлението. Съставител и редактор на специализираното театрално списание „Homo Ludens“. Куратор и организатор на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и платформата „Световен театър в София“. Автор е на две монографии „Българската драма – поглед от периферията към текста“ (изд. „Петко Венедиков“, С 2002)  и „Театрите в България между двете световни войни“  (изд. „Петко Венедиков“, С 2004);  съавтор на „История на българския театър“, т. 4 и „Енциклопедия на българския театър“. Написал е множество студии, статии, рецензии, отзиви в специализираните медии по проблемите на драмата, спектакъла, театралния език, културните политики и историческото развитие на българския театър.


ШЕКСПИР Е ЖИВ ШЕКСПИРОВИ ЧЕСТВАНИЯ 2016 400 години от смъртта на Шекспир

Shakespeare-Lives-in-Reflections-19-AprilПрез 2016-та се навършват 400 години от смъртта на най-известния драматург в света. Но „ШЕКСПИР Е ЖИВ“ и днес! Едноименната програма на Британски съвет чества живота и творчеството му чрез голям брой събития и дейности по целия свят.

В България програмата „ШЕКСПИР Е ЖИВ“ включва както инициативите на Британски съвет, така и богат афиш от събития, подготвени от други партньори, с които през април започнаха Шекспировите чествания. Един от акцентите сред тях е изложбата в Националната галерия в София „ОТРАЖЕНИЯ”, включваща и редица отворени теоретични дискусии върху  театралните интерпретациите, новите преводи и съвременните прочити на Шекспир.

 

ПРОГРАМА НА ДИСКУСИИТЕ

в рамките на „ОТРАЖЕНИЯ – Изложба на сценографски проекти и костюми от постановки на Шекспир и програма от театрални пърформанси и дискусии”. Куратори: Петър Митев и Ханна Шварц; Дискусии: проф. дин. Камелия Николова  

Част от глобалната програма на Британски съвет Шекспир е жив,

Британски съвет и Британско посолство – София

Секция „Сценография”- СБХ, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”,

Институт за изследване на изкуствата – БАН, Народен театър „Иван Вазов”

 

20 април, сряда

18.15-19.30 – Национална художествена  галерия, Бяла зала

 Дискусия „ШЕКСПИР: БЛИЗКИ ПЛАНОВЕ” І „Театрални прочити и нови преводи на пиесите и сонетите на Шекспир“

Презентации на проф. дин. Камелия Николова („Шекспир и българският театър: предизвикателствата на текста“), проф. д-р Александър Шурбанов (за преводите си на Шекспирови трагедии) и проф. д-р Евгения Панчева (за преводите си на сонетите на Шекспир), последвани от отворена дискусия за съвременните театрални интерпретации на Шекспир с режисьори, сценографи, театроведи, шекспироведи, актьори, студенти и докторанти

23 април, събота

14.00-15.15 – НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, Учебен драматичен театър

Дискусия „ШЕКСПИР: БЛИЗКИ ПЛАНОВЕ” ІІ – „Когато чета Шекспир” Любими откъси от Шекспирови пиеси и сонети с коментар – с участието на студенти по актьорство, режисура, театрознание, съвременен танц и сценография модератор проф. дин. Камелия Николова

27 април, сряда 

18.45-19.30 – Национална художествена галерия, Бяла зала

Дискусия „ШЕКСПИР: БЛИЗКИ ПЛАНОВЕ” ІІІ – „Шекспир: вечен и близък”

Дискусия с участващите в изложбата сценографи и режисьори, както и с театроведи, изследователи, преводачи, докторанти, студенти – модератор проф. дин. Камелия Николова

Останалата част от програмата включва концерти, четения, театрални спектакли, конференция, нови преводи, филми и още много вълнуващи събития.

Пълната програма на Шекспировите чествания можете да видите на сайта на Британски съвет: http://www.britishcouncil.bg/programmes/shakespeare-lives/bulgaria

 

 


НОВА КНИГА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР

Излезе от печат книгата на Йоана Спасова-Дикова „Мелпомена зад желязната завеса“.

Korica Spassova Melpomena

Трудът представлява систематично изследване на актьорското изкуство в България през ХХ век. Във фокуса на внимание попада периодът след Втората световна война. Главна задача е изследване на актьорското изкуство от съвременна гледна точка и очертаване на основните процеси, проблеми и тенденции от епохата на социализма през втората половина на 40-те и през 50-те години, когато се установяват определени театрални канони и се налага идеологизиран вариант на така наречената „система на Станиславски“.

Специално внимание сe отделя на сценичните изяви през този период за някои представители от първото и второто поколение актьори в Народния театър като Кръстьо Сарафов, Георги Стаматов, Константин Кисимов, Владимир Трандафилов, Иван Димов, Олга Кирчева, Петя Герганова, Зорка Йорданова, Ирина Тасева и др. Проследени са първите стъпки, утвърждаването и творческите успехи на сцената на следващото поколение актьори в лицето на Андрей Чапразов, Рачко Ябанджиев, Маргарита Дупаринова, Таня Масалитинова, Апостол Карамитев, Славка Славова, Спас Джонев, Мила Павлова и др. Очертани са индивидуалните подходи за работа с актьорите на отделни представители на режисьорската колегия като Н. Масалитинов, Б. Дановски, Ал. Иконографов, Ст. Сърчаджиев, М. Бениеш, Кр. Мирски, Ф. Филипов, както и на гастролиралите режисьори Н. Петров, Р. Плаович, Б. Бабочкин, Т. Музенидис. В текста са разгледани различни политически и социо-културни фактори, повлияли върху творчеството на актьорите от Народния театър, техните индивидуални подходи към ролята, както и някои критически рефлексии върху творчество им.

Щрихирани са и основните проблеми и тенденции през следващото десетилетие, когато задухва априлският вятър и настъпва известно размразяване. Въпросът за съпротивите и опитите за разчупване на каноните може да бъде по-детайлно разгледан в следващо изследване. Книгата е насочена към изследователи, преподаватели, докторанти, студенти, специалисти, както и към по-широк кръг читатели, които проявяват интерес към българския театър и актьорското изкуство на ХХ век.


Предварителни кандидатстудентски изпити за специалност “Театрознание и театрален мениджмънт” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”

НАТФИЗ "Кр. Сарафов"

НАТФИЗ „Кр. Сарафов“

На 27 и 28 април (понеделник и вторник) 2015 г. за специалността “Театрознание и театрален мениджмънт” – една от основните специалности във факултет “Сценични изкуства” на Националната академия за театрално и филмово изкуство, ще се проведат предварителни кандидатстудентски изпити. Редовният кандидатстудентски прием е от 1 до 10 септември 2015 г.
Консултации за предварителните кандидатстудентски изпити ще се проведат на 6 и 7 април 2015 г. от 14 до 18 часа. Записвания за консултациите – от 30 март до 7 април 2015 г. включително.
Специалността “Театрознание и театрален мениджмънт” наследява специалността “Театрознание”, създадена в НАТФИЗ през 1950 г. Обучението в нея е единственото в страната, което подготвя висококвалифицирани професионалисти в областта на театралната история и теория, на театралната критика и на театралния мениджмънт, притежаващи широка информация и базисни умения както за работа в театъра, така и в сферата на журналистиката, другите изкуства и културата.
Студентите придобиват знания върху всички компоненти на театъра в съвременния културен контекст. Те се запознават в детайли с историята и теорията на българския, европейския и световния театър, с теорията на драмата, представлението и зрителското възприятие, както и с основните принципи на театралния мениджмънт, маркетинг и културна политика в областта на сценичните изкуства. В хода на следването студентите усвояват базисни умения за анализ на драматургични текстове, спектакли, общите театрални процеси, състоянието на една театрална организация и на културния пазар. Обучението има за цел да изгради практически способности за теоретични театрални изследвания, за критическо писане в широк спектър от специализирани и журналистически жанрове в печатни и електронни медии, както и за ръководна и експертна работа в субсидирани театри, независими трупи, проекти, фестивали и други формации.
Основополагащ принцип на образованието по специалността е стремежът да открие и развие творческата индивидуалност и заложби на всеки един от студентите за да подготви добри специалисти в областта на театъра и неговото осмисляне, оценка и управление в контекста на съвременна Европа и глобалния свят.
Обучението се осъществява от висококвалифицирани и наложили се в съвременната театрална наука и критическа практика преподаватели. То включва разнообразни дисциплини, организирани на модулен принцип, и се извършва чрез най-актуалните педагогически стратегии, които съчетават академичните традиции за задълбочено и детайлно проследяване на театралните процеси с интердисциплинарните подходи и стимулиращите креативността и инициативността на студентите гранични форми на преподаване.
В процеса на следването студентите развиват умения за работа в екип, участват в дейността на Учебния театър, публикуват в Годишника на НАТФИЗ, участват в програмите за студентски обмен с много училища по театър в европейските страни, практикуват като сътрудници в провеждането на театрални фестивали и други форуми.
Обучението е редовно, с продължителност четири години. Завършва със защита на бакалавърска теза от областта на сценичната практика, драматургията или театралния мениджмънт (в обем не по-малък от 50 страници).
Завършилите специалността придобиват образователно-квалификационна степен “Бакалавър”, с професионална квалификация “Театровед” и “Театрален мениджър”. Те могат да работят като:
• театрални критици и журналисти в печатните и електроните медии,
• ръководители, драматурзи, консултанти на театри, трупи и медии,
• ръководители и координатори на проекти в областта на сценичните изкуства и културата,
• експерти в сферата на театралното производство, маркетинг и разпространение
• служители в държавна и общинска администрация по култура
• преподаватели в средните училища с профил “Изкуство”
Дипломиралите се студенти могат да продължат обучението си в магистърските програми „Театрално изкуство”, “Мениджмънт в сценичните изкуства”, както и в различни други магистърски програми у нас и в чужбина.

Предварителни кандидатстудентски изпити – 27 и 28 април 2015 г.
Редовни кандидатстудентски изпити – 1-10 септември 2015 г.
Консултации за предварителните кандидатстудентски изпити – 6 и 7 април 2015 г.
Записвания за консултациите – от 30 март до 7 април 2015 г.
Документи за участие в предварителните кандидатстудентски изпити се подават
от 6 до 9 април 2015 г. в касата на Учебния драматичен театър, ул. Раковски”108А

За повече информация: http://natfiz.bg/, както и на телефони: + 359 886742406; +359(2) 9231 271