Tag Archives: икар

ДИСКУСИЯ „ГРАНИЦИТЕ НА ТЕАТРАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО“

Портал Култура отрази дискусията „Границите на театралното пространство“, която бе организирана от Гилдията на театроведите и драматурзите и бе проведена на 23 март 2016 г в Столична библиотека, Американски център. Модератори на дискусията бяха театроведите Албена Тагарева и Зорница Каменова и в нея взеха участие много сценографи, театроведи, артисти и студенти от НАТФИЗ и НХА. Части от основните изказвания може да прочетете и видите тук.

Advertisements

За „Пепеляшки ООД“, локалното и глобалното

Николина Делева споделя впечатленията си от спектакъла „Пепеляшки ООД“

pepelyashki_1

„Пепеляшки ООД“ от Здрава Каменова и Гергана Димитрова, реж. Гергана Димитрова

„Пепеляшки ООД” – Театрален наръчник за (разочаровани) принцеси на три езика, е вторият съавторски текст на Здрава Каменова и Гергана Димитрова, номиниран наградата Икар 2015 за драматургия. Двете авторки вече са носители на награда Икар 2012 за драматургия и Г. Димитрова за режисура за спектакъла „Праехидно”. Сегашният им спектакъл е съвместен проект на независимите театрални компании Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни” и ТАРТпродъкшън Щутгарт. Освен в България се играе и в Щутгарт, Германия.

Представленията през февруари 2016 г в ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс, бяха предшествани от пиар акция в стил пърформанс: тримата актьори от спектакъла издирваха своята принцеса по класическия начин – с мерене на вълшебната обувка.

Както всички приказки и тази на „Пепеляшки ООД“ започва с „Имало едно време“ – …една Пепеляшка, която била хубава, трудолюбива, умна и добра, и мечтаела за своят принц на бял кон. В многопластовата драматургична структура са вплетени историите на съвременни Пепеляшки от различна възраст, култура и географска ширина. Едната е италианска преводачка в Германия, отишла там заради мъж, втората е американска колоездачка, дошла доброволка в затънтено българско село, за да учи бабите на английски, а третата е радиоводеща – майка на 2 деца, която се разделя с мъжа си след неговата изневяра. Извън техните истории има още една сюжетна линия, представяна само от гласа зад кадър на Здрава Каменова, който разказва за Жената, която бродела в гората на себепознанието.

В текста са представени различни факти и исторически постижения на жените – първата жена учен, летец, професор и т.н., проникването на жените в смятаните за изцяло мъжки дисциплини и територии (образованието, науката, спорта, техниката), борбата на жените за равноправие и социално равенство. На фона на този сериозен документален и исторически пласт, историите на героините са представени с ирония и самоирония. В тях се преплитат драматични и комични моменти, абсурдни ситуации и обрати. Има и елемент на магия и вълшебство, свързан с древната женска мъдрост и магическите ритуали, почти забравени и практикувани все още само от бабите по селата: лекуването чрез баене и наричане, месенето на хляб по изгрев слънце с мълчана вода, отрязването на сянката, срещата с Оренда (божествена сила и тайно знание), обичаят „клинене“. Бабите в разказа на американката са като древни жрици на изчезващо познание за тайните механизми на Вселената и скритите закони на магията. Те говорят на някакъв универсален женски език, който е по-ефективно средство за комуникация от лингвистичните познания по английски език.

В някакъв момент трите истории започват да се сплитат и да комуникират помежду си. Бабата на жената от радиото се оказва една от бабите от селото, където е доброволка американската колоездачка, италианката лежи в германска болница заедно с приятелката на жената от радиото.

pepelyashki_2

„Пепеляшки ООД“ от Здрава Каменова и Гергана Димитрова, реж. Гергана Димитрова

Събирателният образ на Жената от всички времена и народи включва в себе си Вилендорфската Венера, египетските и гръцките богини, както и богините от всички други митологии, жените-борци за изборно право, и стига до съвременните Пепеляшки. Приказките за Принца, с чието идване започва щастливото и безгрижно живеене формират у жените представа за щастие, свързана с отказа от собствената им независимост. Дори в съвременният свят на неограничени избори по отношение на поведение, начин на живот, сексуално и религиозно самоопределение, много от съвременните жени, изградили материална и социална независимост, не се чувстват пълноценни и щастливи без Принца в живота си. Историите за принцове и принцеси, които след като са се срещнали „заживели дълго и щастливо в мир и любов“ са въплъщение на вечното търсене на Другия, търсенето на смисъла на живота в любовта и в щастието от споделянето му с друго човешко същество.

Универсалността на тези истории ги прави актуални не само за жените, но и за мъжете, и интересна илюстрация на това е изборът на режисьорката Гергана Димитрова женските монолози и истории да бъдат представени на сцената от тримата актьори Нейтън Купър, Джероламо Фанчело и Петър Мелтев.

Представлението е минималистично като сценична среда, пространство и визия. Трима актьори, три микрофона на празна сцена, в единия край нещо като въртящ се грамофон или музикална кутия с русокоса кукла с блестяща рокля. Оскъдният реквизит се състои от книга, куфар, бяла женска риза и обувки с токчета. Актьорите са в съвсем обикновени, ежедневни дрехи, но това не им пречи да създават образи, пространства и ситуации. Те са гласовете на трите жени, чиито монолози – размисли, разказ и споделяне, създават тъканта на спектакъла. Различните истории комуникират помежду си и чрез изпълнението на актьорите – в някои моменти те си подхвърлят реплики, или говорят едновременно, което създава полифония. Откъсите в които звучи гласът от записа за жената в гората, актьорите на сцената имат движенчески, пантомимни и танцови интермедии. Тримата актьори се изявяват едновременно като солово изпълнение на своите персонажи и като част от общият хор на историите. Между тях има едновременно сътрудничество и благородна надпревара. Режисьорката Гергана Димитрова е съумяла да постигне балансирана оркестрация на тримата актьори и техните роли, така че да са равностойни, и никоя от историите или изпълнението им да не натежи и да не затули останалите. Най-хубавото е, че представлението се гледа леко и с удоволствие, не изпада в дидактичност или претенциозност, естествено предизвиква размисъл в някои моменти, а в други спонтанен смях.

Спектакълът се играе на немски, български, английски и италиански. Съпроводен е от субтитри над сцената, което донякъде затруднява възприятието и раздвоява вниманието между четене и следене на актьорската игра. Това неудобство е компенсирано от добрата игра и харизмата на актьорите, които предават значението на думите не само вербално, но и чрез жестове, поведение и игра, така че са разбираеми за публиката.

Както и предишният текст „Праехидно“ на тандема Димитрова-Каменова и този надхвърля рамките на тясно регионалното като тематика, персонажи и събития, но в случая имаме и една мултикултурна, многоезична реализация. Двете авторки демонстрират със своята драматургия нов вид чувствителност за нашите театрални ширини. Съвременната българска драматургия рядко надхвърля локалните си измерения като тема, форма, значение и рецепция.

Все по-често истинските театрални събития и нови търсения, творческите рискове и работата на съмишленици, изследването на нови театрални територии се случват на алтернативните сцени и сред творците, които не са в страни от официалния театрален поток. През последните години някои от тях вече попадат и в официалните селекции за награди. За съжаление техните спектакли се играят най-често в нестандартни пространства, имат слаб пиар и кратък сценичен живот, или както е в случая – интернационалният състав на актьорите и тяхната ангажираност затрудняват организацията на повече последователни представления на едно и също място.

 

Николина Делева

Николина Делева е завършила НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, доктор по театрознание, театрален критик с публикации в сп. Театър, в-к Капитал, сп. Лик, Литературен вестник и др.

 


ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С НОМИНАЦИИТЕ ЗА ИКАР 2016 В КАТЕГОРИИИТЕ «КРИТИЧЕСКИ ТЕКСТ» И «ДРАМАТУРГИЧЕН ТЕКСТ».

НОМИНАЦИИ ЗА КРИТИЧЕСКИ ТЕКСТ:

ЙОАНА СПАСОВА-ДИКОВА ЗА „МЕЛМОМЕНА ЗАД ЖЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА“

ЗА КНИГАТА:

Korica Spassova Melpomena Приносна по няколко причини, книгата може да се разглежда като любопитен и познавателен историографски анализ, който представя актьорските имена, които творят в Народния театър през периода на 40-те и 50-те години. Йоана Спасова – Дикова се спира обстойно на персоналиите на най-знаковите актьорски имена, „заварени“ от смяната на обществено-политическата ситуация, както и на онези, чийто имена „изгряват“ през този период. Допълнителна дълбочина и перспектива на анализа в текста създава намерението на авторката да се спре на доминиращите режисьорски подходи към актьорските средства и процеса на работа с актьора. Книгата е разделена на няколко глави, в които Йоана Спасова – Дикова последователно разглежда европейския контекст след Втората световна война, търси онези механизми, които формулират конкретно българската театрална ситуация, за да достигне до формулиране на определящите модели за репертоара, режисурата и за типа отношение и процес на работа на актьора спрямо ролята. Нееднократно в текста се подчертава публичната роля на актьора и театралното изкуство като едно от най-мощните оръжия за пропаганда на комунистическите политически идеи, което е подкрепено със статистически доказателства за произвеждането на професионални кадри със звания „заслужил“ и „народен“. Става ясен и начинът, по който това се прави – а именно чрез внедряването и абсолютизирането на подменен и пригоден за идеологически цели модел на режисьорска и актьорска работа – т.нар. „Система на Станиславски“, недопускаща други възможности и алтернативни идеи за сценичните решения.
Зорница Каменова

ЗА АВТОРА: 

Йоана Спасова-Дикова

Доц. д-р Йоана Спасова-Дикова е театровед в Института за изследване на изкуствата — БАН. Защитава докторска дисертация в Санкт-Петербургския държавен институт за те¬атър, музика и кинематография (1992), а по-късно специализира в Оксфорд, Великобритания, и в Холандския институт за акаде¬мични изследвания. От 2013 г. е научен секретар на БАН — направ¬ление хуманитарни и обществени науки. Автор е на книгите За две актьорски съзвездия (София, „Камея“, 2004), Мелпомена зад желязната завеса. Част I. Народен театър: канони и съпроти¬ви (София, „Камея“, 2015), История на българския театър, т. IV: Българският театър между двете световни войни на ХХ век (в колектив, Институт за изследване на изкуствата, 2011). Публи¬кува и редица студии и статии за театър в специализирани енци¬клопедии и периодични издания у нас и в чужбина. Лектор в редица университети, ръководител и координатор на научни проекти у нас и в чужбина.
ДЖИНА ПАВЛОВА ЗА „ЕСТЕТИЧЕСКИ ПРОЕКЦИИ НА ТЕАТРАЛНАТА КУКЛА“

ЗА КНИГАТА:PavlovaKorica Театрално изследване, което идва да запълни важна празнина в теорията на кукления театър у нас. Работата проследява базисни за развитието на кукления театър проблеми, като тръгва от куклата като изразно средство и трансформациите, които търпи от първите й появи до безбройните й превъплъщения на сцената и екрана днес.
Трудът е структуриран в две части, които поглеждат от различен ъгъл към кукления театър. В първата част „Езикът на кукленото изкуство” вниманието е насочено към знаковата система на куклата и вграждането й в структурата на кукления спектакъл. Особено ценно в тази част е въвеждането на все по-устойчивия образ на медийната кукла. „Куклеността” е другото, много базисно, понятие, на което авторката търси нови определения. „Метафоричните аспекти на куклата” са обект на втората част на този, не обемен, но значим за кукленото изкуство труд. Тук авторката прави няколко разграничения в метафоричността на куклата: куклата като метафора на божественото, като метафора на човешкото и като модел на анимирана перфектност. В разглеждането на всяка от тях Джина Павлова се опира на същностни за развитието на модерното изкуство творци в областта на театъра, литературата и визуалните изкуства, чието творчество има отношение към куклата.
Ина Божидарова

Джина Павлова

ЗА АВТОРА: Джина Павлова завършва режисура за куклен театър в НАТФИЗ. Само година по-късно получава първата си награда за режисура на Международния фесивал “Златният делфин” във Варна. Оттогава е автор на повече от 40 представления за куклен театър в Европа и САЩ. Много от нейните спектакли са били представяни на фествали по света като: Международния театрален фестивал в Оксфорд, Охайо; Международната среща на професионалните куклено-театрални училища в Шарлевил-Мезиер, Франция; фестивал „Интермарионет” в Саарбрюкен, Германия. Публикувала е статии за куклен театър в български и американски сборници и списания. Участник е в много международни конференции. Нейните педагогически прояви включват: художествен ръководител на клас по куклено-актьорско майсторство в НАТФИЗ (1994); хоноруван преподавател в CSUSB (Калифорнийски университет Сан Бернардино); курсове и лекции в Miami University, Оксфорд, Охайо; в Brooklyn College, CUNY, Ню Йорк; Mount St. Mary’s College, Лос Анджелис; Georgetown University, Вашингтон, Вирджиния; George Washington University, Вашингтон, Вирджиния; Washington Uniwersity, Сиатъл, Вашингтон.

НОМИНАЦИИ ЗА ДРАМАТУРГИЧЕН ТЕКСТ:

„СЕМЕЕН АЛБУМ“ ОТ МАЛИН КРЪСТЕВ

SemAlbum

„Семеен албум“, Младежки театър „Николай Бинев“

ЗА ПИЕСАТА:  Писана през 90-те год. на миналия век, пиесата „Семеен албум” на Малин Кръстев извървява интересен път до първата си сценична реализация. Участва в конкурса „Нова българска драма” в Шумен през 2000 г. където бива забелязана от Елин Рахнев – драматург по това време на Народния театър. Пиесата е трябвало да бъде поставена от режисьора Маргарита Младенова, но поради редица обстоятелства така и не вижда реализация на сцена. След което е прибрана в архивите на автора, за да може след близо 15 години да има своята първа премиера. „Семеен албум” разказва историята на трима души, техните съдби и тайната, която родителите са им завещали. Една дъждовна сутрин, в дома на двама братя се появява непозната млада жена. Започнала като обикновена покана за кафе, историята на тяхното запознанство бързо ескалира, за да добие съвършено нови измерения в края на вечерта. Присъствието на жената отключва неподозирано поведение у двамата мъже и ги кара да преосмислят живота си до тук. Пони, Сис и Деа се сблъскват с важен житейски проблем – лесно ли е да пазиш цял живот една тайна и накрая да я превърнеш в чужда тайна; цял живот да носиш един човек в себе си, да носиш проблемите му.
Михаил Байков и Емилия Илиева

Малин Кръстев

ЗА АВТОРА: Малин Кръстев завършва Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ през 1995 г. в класа на проф. Елена Баева и проф. Атанас Атанасов. Същата година влиза в трупата на Младежки театър «Николай Бинев», където остава и до днес. В творческата му биография влизат повече от 50 роли в театъра и над 40 роли във филмови продукции. В театъра е работил с едни от най-утвърдените български режисьори като Крикор Азарян, Иван Добчев, Маргарита Младенова, Теди Москов, Младен Киселов и др. Носител е на няколко награди за актьорско майсторство, сред които «Аскеер» 2005 и Актьор на Европа 2006 за ролята на Кучето в «Лазарица» от Й. Радичков, реж. Кр. Азаряна и «Икар» 2006 за всички роли в спектакъла «Веселите Разплюеви дни» от А. Сухово-Кобилин, реж. Мл. Киселов. Пиесата «Семеен албум» е неговият дебют като драматург. Тя се играе в негова постановка на сцената на Младежки театър «Николай Бинев» и бе отличена с наградата «Аскеер» 2015 за драматургия.

„ЧЕРВЕНАТА ПЛАНЕТА“ ОТ ГЕОРГИ ТЕНЕВ

ChervenataPlaneta

„Червената планета“, Театрална работилница „Сфумато“

ЗА ПИЕСАТА: В „Червената планета“ няма да откриете познати драматургични ситуации и персонажи. Текстът въвежда в непознатото – в тъмната бездна на космоса, където свободно витаещи се срещат човек, робот и извънземно – там, където време и пространство се пресичат и където е възможно да се срещнат минало, настояще и бъдеще. Нашата цивилизация е вече история, пазена само в съзнанието на една машина, вляла се в сободното реене на всички истории на необятния космос. Докато, в едно паралелно време-пространство ние, тук, на земята, все още ускорено „произвеждаме“ своя край. Авторът поставя значителни проблеми, които засягат съдбата на човечеството, неговите кошмари и деформации, неговата обреченост, неговите безумия. Зададени са екзистенциални въпроси и най-вече този, който ни изправя на ръба на бездната: накъде отиваме? Драматургичният език, едновременно собствена версия на научна фантастика, поетичен, ироничен, е също така необичайна провокация за театрално търсене.
Анна Топалджикова

Георги Тенев, сн. Владимир Явашев

ЗА АВТОРА: Георги Тенев пише за театър от началото на 90-те години. Сред първите му текстове е “Фонологос”, пиесата е създадена под псевдоним и е представена като превод от датски език. Играна е в Учебния театър на НAТФИЗ „Кр. Сарафов“ като курсова работа на студенти от специалност „Театрална режисура“. Дебютът му на професионална сцена идва с „Частите на нощта“, драма в стихове, писана през 1993-94 год. Постановката е на Явор Гърдев, ДТ Сливен. Година по-късно, Я. Гърдев поставя и „Походът“, този път на сцената на театъра в Ловеч. Текстът е създаден за актьора Стоян Гъдев. В тази и други постановки, Тенев и Гърдев работят със сценографа Никола Тороманов. През този период, до края на 90-те, тримата се подписват като „Триумвиратус“. По покана на Гърдев пише монологичния пролог за „Марат-Сад“ (в изпълнение на Снежина Петрова, ДТ Варна) и създава хоровите партии за „Сънят на Одисей“, както и сценария на радиопиесата „Атолът“. Г. Тенев активно сътрудничи на Маргарита Младенова и Иван Добчев, за които написва текстовете на „Долината на смъртната сянка“ (проект по Достоевски в две части), „Стриндберг в Дамаск“ (за живота на А. Стриндберг). Също така, създава заедно с Иван Добчев „Заръщане във Витенберг“ и „Пиеса за изгаряне“. Поставя за първи път сам своя пиеса („Злият принц“) през 2013 г., в Народния театър, а след това и „Тъмна стая“ (2015 г.). Автор е на романи и разкази.
„НЕВИННИ УБИЙСТВА“ ОТ ДЕСИСЛАВА ГАВРИЛОВА

„Установено при огледа“ („Невинни убийства“), Център за култура и дебат „Червената къща“

ЗА ПИЕСАТА: „Невинни убийства“ от Десислава Гаврилова е документална драма, базирана на човешка трагедия – убийството на младата Яна Кръстева в Борисовата градина, която потресе обществото ни през 2011 г., продължава да ни тревожи и днес. Социално ангажираният текст, построен изцяло върху документален материал – интервюта с действащите лица, протоколи за разпит, съдебни протоколи, медийни публикации, предавания и т.н., е повод за взиране в българската действителност, в днешното й проблемно „лице“. На преден план излизат медийните манипулации по темата, липсата на съпричастност от медии, политици, полиция, „невинното“ и безотговорно обезценяване на човешкото достойнство във време на борба за надмощие между опозиция и управляващи, искане на „вот на недоверие“ към правителството, посочване и на „изкупителна жертва“ за потушаване на общественото напрежение, заклеймяване с най-тежкото обвинение “убиец“, очерняне на невинен човек завинаги. Впоследствие има и осъден, налице е и повторното – медийно – „убиване“ на самата Яна. Затова и „Невинни убийства“ е болезнен документ, свидетелство за времето, в което живеем, човешка гледна точка-протест срещу неадекватните реакции при разкриване/отразяване на случая, чието осмисляне продължи през 2015 г. в театрална постановка по пиесата.
Милена Михайлова

Десислава Гаврилова

ЗА АВТОРА: Десислава Гаврилова е основател и председател на Център за култура и дебат „Червената къща“, културната организация, която през годините се утвърди не само като гражданска платформа за ангажиран обществен дебат, но и като „Мястото“ за независим театър и танц у нас. 1997-2000 година Д. Гаврилова ръководи програмата по изпълнителски изкуства на Институт „Отворено общество“ Будапеща, като инициира редица програми за насърчаване на развитието на театъра и танца в страните от Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз. Магистър по „Театрознание” от НАТФИЗ и по „Публични политики” от Централноевропейския университет. Изучавала е и Кинодраматургия в Москва (ВГИК) и Културни политики в Оксфордския университет. „Невинни  убийства“, чийто жанр е малко позната в българския театър документална драма, е дебютната пиеса на авторката. Пиесата е поставена под заглавие „Установено при огледа“ от театрална компания Vox Populi и е публикувана в списание „Следва“.